Историята на римските императори е пълна с абсурдни фигури и сред тях император Каракала не изглежда странен или нетипичен владетел.
Той не е толкова известен като Нерон например, но неговите действия доказват за пореден път, че съсредоточаването на безгранична власт в ръцете на един човек има трагични последици не само за него, но и за живота в империята.
Кой е Каракала в Римската империя
Каракала е роден на 4 април 188 година в Галия. Умира на 8 април 217 година, близо до Каре, Месопотамия. Той е римски император, управлявал заедно с баща си, Септимий Север, от 198 до 211 година и след това сам от 211 година до убийството му през 217 година.
Основните му постижения са неговите колосални бани в Рим и едиктът му от 212 година, даващ римско гражданство на всички свободни жители на империята.
Каракала, чието управление допринася за разпадането на империята, често е смятан за един от най-кръвожадните тирани в римската история.
Житейски път на Каракала
Каракала е по-големият син на бъдещия император Луций Септимий Север, северноафриканец, и Юлия Домна, сирийка. Първоначално той е наречен Басиан, на дядо си по майчина линия, който е бил първосвещеник на сирийския бог на слънцето Елагабал. Той приема името Марк Аврелий Антонин и добавя титлата Цезар, защото баща му иска да свърже семейството си с известната династия на Антонините. През 198 година той получава титлата август, което означава, че има равен ранг с баща си. Псевдонимът Каракала се основава на наметало с това име, което носел.
Съвременните трактовки подчертават сирийското наследство на Каракала като един от най-важните елементи в неговия характер. Самата Джулия била добре запозната с гръко-римската култура и наела отлични учители, за да даде на сина си най-доброто възможно образование. Съобщава се обаче, че Каракала силно презирал образованието и образованите хора. Това може да е резултат от страстта му към военния живот, която вероятно се е развила, когато е придружавал баща си в многобройните му военни експедиции.
На 14-годишна възраст той е женен за Фулвия Плавтила, дъщеря на влиятелния и амбициозен командир на императорската гвардия Фулвий Плавтиан. Каракала мразел Плавтиан и изиграл важна роля в екзекутирането му по обвинение в заговор срещу императорската династия. Той също така заточил собствената си съпруга на остров и по-късно е убита по негова заповед.
След смъртта на Септимий Север за известно време Каракала управлява заедно с брат си Гета, но по-късно го убива и станал едноличен император. Преследвал и всички, които симпатизирали на Гета.
От военната му дейност най-известни са неговите експедиции срещу германските племена през 212/213 година, когато безсмислено избива съюзническа германска сила, и срещу партите през 216-217 година. Тези му действия се приписват от древните източници на любовта му към военната слава. Твърди се, че точно преди партската кампания той е извършил клане сред населението на Александрия, вероятно в отговор на безредици там.
Твърди се, че непредвидимото поведение на Каракала е подтикнало Макрин, командир на императорската гвардия и негов наследник на трона, да заговорничи срещу него. Каракала е убит в началото на втора кампания срещу партите.
Две важни черти бележат управлението на този император - отъждествяването му с Александър Македонски, което при него се превръща в мания, и суеверието, което проявява. Той е единственият от римските императори, който се отъждествява с египетските фараони по отношение на обожествяването им.
Смъртта му е посрещната с ликуване в Сената и от народа. Само войниците страдали за него и дълго не можели да повярват, че е мъртъв.
