Траките са етнокултурна общност от индоевропейски племена, които в периода от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр са се били заселили в областта от Балканския полуостров между северноегейското крайбрежие до Карпатите, от Черноморското крайбрежие до р. Морава и земите в Северозападна Мала Азия, където се намират съвременните територии на България.
Според една от хипотезите за произхода на траките те са дошли от североизток около 1500 г. пр. н.е., след което са се смесили с вече заселилото се предтракийско население, а по-късно са се разделили на отделни групи. Според друга хипотеза оформянето на тракийската общност не е повлияно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции т.е. според нея траките са местно население.
Траките живеели на отделни племена, всяко от които се стремяло да образува отделна държава. Първото голямо обединение на траките е Одринското царство, което е създадено в началото на 5 в. пр. н.е. от Терес I. През 188 г. пр. н.е. край Кипсела траките успяват да разбият римска войска, предвождана от Манлий Вулзон, която се връщала от Галатия. Бойните умения на траките не останали незабелязани и по-късно те взели участие във войните на страната на Римската империя. В средата на 40-те години на 1 в. римляните завладяват тракийските територии и през 45 г. създават римската провинция Тракия, която е анексирана към Римската империя през 46 г.
Многократните нашествия на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV-VI в. заедно с опитите за елинизация и славянизация се превръщат в причина за отмирането на тракийския език, който бил говорен до 5-6 в., както и за намаляването на числения им състав и на културното им влияние. Постепенно голяма част от траките биват частично или напълно елинизирани или романизирани, а впоследствие и християнизирани, което води до превръщането им в ромеи. След създаването на българската държава потомците на траките заедно с останалите народи, които живеели в нейните територии, формирали българския етнос.
Езикът на траките и тракийски етноними
Езикът на траките се нарича индоевропейски език. Според изследванията на съвременни историци той е бил говорен до 5 век. Но, тъй като тракийстият език не е достигнал до наше време и опитите да бъде възстановен са изключително затруднени от липсата на информация, не можем да кажем нищо повече за него.
За първи път названието траки се споменава от Омир във втора песен на Илиада, където с него е обозначено населението на Тракийски Херсонес. Омир няма предвид цялото тракийско население, тъй като то е познато на гърците в по-късна епоха, а вероятно говори за племето тракси.
Названието траки е използвано като събирателно на много племена, които не се различавали по своя етнос, а носели имената на царскожречески династични фамилии като Одриси, Гети, Беси и др. Значението на самото название не е ясно. Според тълкувание в атически език то има смисъл на смел, храбър, което по-късно сменя значението си на остър, див, груб. Писмените извори за траките са доста оскъдни и са с гръцки произход. Траките нямали своя писменост, а когато е било необходимо да записват нещо, използвали гръцки букви.
Тракийско общество и бит
В плодородните си равнини и полета тракийските племена развили орното земеделие и пасищното скотовъдство, а в планинските райони – животновъдството. От земеделските култури най-разпространени били зърнените култури, но се отглеждали и различни плодове и зеленчуци, лен и коноп. Любовта на траките към виното е всеизвестна. Тя е и причината за изключително голямо значение, което отдавали на лозарството. Траките отглеждали различни видове дребен и едър добитък. Много добре било развито коневъдството. Сред занаятите, развили се още по тяхно време и познати и до днес, са рударство, металообработване, грънчарство, кожарство и дървообработване.
Основната част от тракийското население обитавала малки села с прости жилища, заобиколени с дворове. Хората се защитавали от вражески нападения като на естествено укрепени места изграждали крепости, в които укревали покъщнината и добитъка си при нападение.
Според старогръцките автори полигамията (многоженство) е била разпространена сред тракийските племена. Мъжът бил господар в дома, а жените били безправни и обречени на тежък труд както вкъщи, така и на полето. Обикновено мъжете откупували жените си от техните родители. Браковете, ражданията и погребенията били поводи за празнични ритуали, които били съпроводени с ядене, пиене и различни забавления. Траките често устройвали пирове, на които разменяли подаръци с гостите си. Те били ненаситни що се отнася до ядене и пиене. Освен това били известни и с пъстрите си дрехи и носенето на много накити.
Войната е заемала важна част от живота на траките, които я считали за „благородна“ дейност. Те имали своя собствена войска от лековъоражени пехотинци и конници. Войниците им били въоръжени предимно с леки кожени щитове, двойки къси копия за хвърляне, къси мечове или ножове, лъкове и колчани стрели.
Още по времето на траките била създадена и аристокрацията. Разликите между нея и тракийските селяни са посочвали от много антични автори. Тракийската аристокрация включвала предводителите на племената (царете), техните семейства и приближените до тях лица, някои от които имали различни служебни функции, местните аристократи и дружниците, които представлявали царската света, въоръжена охрана и елитната им военна сила. Аристократите живеели в укрепени резиденции сред разкош. Обичайното им развлечение бил ловът, а пиршествата и угощенията били ежедневие за тях.
Аристократите се сражавали като тежковъоражени конници, които били въоражени с шлем, ризница, наколенници, щит, меч и две копия. Те били основната сила на тракийската армия. Около царските резиденции се формират и първите тракийски градове през второто хилядолетие пр. Хр.
Музиката на траките
Тракийската музика е омайвала всеки, който е мил щастието да чуе чудните гласове на Орфей, Линей, Тамирис, Музей, Филамон и Евмолп. Неслучайно споменът за тях се пази дори и днес. Омир, Еврипид, Павзаний и много други гърци свидетелстват за невероятните умения на тракийските певци и музиканти. Смята се, че Филамон е създал хоровото пеене, а Тимирис пък оказал влияние върху дорийската музика и танци.
Гласът на Орфей е считан за вълшебен. Той е направил толкова силно впечатление на гърците, че в легендите си те споменават как реките спирали да послушат младия тракиец и дори планините се премествали, за да го чуят. Дарбата на Орфей е била всеизвестна. Затова никак не е чудно, че точно на траките се приписва изобретяването и разпространението на лирата, флейтата, кимбалите и други музикални инструменти.
Погребални обичаи на траките
Сведения за погребалните обичаи на траките дават редица антични автори. Според Херодот преди погребването на заможните траки те били излагани в продължение на три дни и след като предварително били оплаквани и всякакви животни били принасяни в жертва, започвал пирът. Най-често животните, които били използвани за жертвоприношение, били конете. След пира те погребвали мъртвеца като го заравяли в земята или го изгаряли. Насипвали могилата и уреждали състезания от всякакъв вид. На върха на могилата понякога откривали олтар.
Трайкийски гробници
Тракийските гробници са единствените изцяло запазени представители монументалната култова архитектура на древните траки. Те са запазени до наши дни благодарение на това, че почти всички се намират засипани в надгробни могили. На територията на България има над 50 000 такива тракийски могили, от които са проучени около 1000.
Тракийски съкровища
Едно от най-известните тракийски съкровища е Панагюрското златно съкровище. Той представлява тракийски античен златен комплект от съдове. Състои се от девет съда с общо тегло 6.164 кг. Открито е на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище от Павел, Михаил и Петко Дейкови. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетели от племето одриси от края на IV и началото на III в. пр. Хр. и че е бил използван за религиозни церемонии. В украсата му са съчетани тракийски и елински елементи. Състои се от 9 златни предмета – 1 фиала и 8 ритона. Подобен вид съдове, изработени от благороден метал, са приемани като символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе.
Коментари