Диоклециан е един от римските императори, намерили място в историята с делата си, бележещи края на определена епоха. Той е последният от така наречените войнишки императори и първият император от късния античен период.
Произход на Диоклециан и пътят му към властта
Последният от войниците императори е с обикновен произход - от Илирия, син на освободен роб. Служи в армията и със собствени сили и способности се издига до командващ личната императорска гвардия. Признат е да император от източните легиони, но на запад император е Карин. Армиите им се срещат при река Морава, където Карин е победен, а Диоклециан става император на цялата империя.
Промените във властта на Диоклециан
Тъй като заварва разединена империя, Диоклециан решава да я управлява с помощта на свой съратник.Това е Максимиан, който получава западните части, а Диоклециан продължава да владее на изток.
Нововъведенията му включват централизация на властта и обожествяване на императорската особа с цел да се намалят покушенията срещу императора. Императорът е назоваван Доминус - господар (оттам епохата се нарича доминат) и към личността му има официален култ, който се изразява в коленичене и лягане в краката на императора, както и целуване на края на мантията му. Този жест се нарича проскезис и се изпълнява при всички следващи императори.
Сенатът вече няма никаква реална власт и не заема никакво място в политиката на Рим.
Дори с двама императори управлението се оказва трудно, затова Диоклециан въвежда Тетрархията. Освен Максимин назначава още двама, като главните императори носят титла Август, а другите двама - Цезар. Всеки от четиримата разполага с армия, дворци, администрация. Това засилва контрола над държавата, властта укрепва и външните врагове, както и вътрешните узурпатори, не получават възможност да се изявят.
Реформи в армията
Диоклециан прави реформи и в армията, които са продължени от наследниците му. Създава наборна и професионална армия. Наборниците са уседнали военни, които имат за задача да пазят границите до идване на професионалната армия. Той въвежда и задължението в армията да служат роби и закрепостени селяни, което ги закрепостява напълно.
Реформи в администрацията
Тъй като населението на империята обеднява заради непрекъснатите войни, са въведени нови данъци, които на практика закрепостяват както селяните, които се издължавали в натура, така и градските жители, които плащали в пари. Събирането на данъка се обвързвало с материална отговорности затова много представители на тази професия се разоряват.
Диоклециан прави първи опит за регулиране на цените, но неуспешно. Той забранява на земеделците да продават земите си и така ги закрепостява към тях. Това е първата стъпка към феодализма.
Религиозна политика
Божествата, в които се вярва в Рим, са заменени с обожествяване на императора. Заедно с това се засилват гоненията срещу християните. Наказанията над тях са публично изгаряне, мъчения, разкъсване от диви зверове. През 311 година тази практика е прекратена, след като християнството официално е признато, защото не може да бъде унищожено.
Абдикация
Диоклециан е единственият римски император, който сам напуска властта. Това става поради влошено здраве през 305 година. Той се оттегля в двореца си в Сплит в Далмация.
Императорът доживява краха на Тетрархията и през 311 година умира, вероятно самоубивайки се с отрова, защото се бои, че новите императори Константин и Лициний готвят процес срещу него.
