Най-лудите императори в историята

Римската Империя е може би най-емблематичната империя в човешката история. Тя е родила десетки мислители и владетели, но не всичко е бил толкова „розово“, колкото изглежда. Въпреки невероятните военни постижения Римската Империя се е сблъсквала с много катаклизми, много от които са били облечени във власт и дори са управлявали.

Има няколко наистина побъркани императори, които все пак са управлявали Рим и то за доста дълъг период от време. Ето кои са те:

Максимин Трак

Той бил велик човек, много по-висок от съгражданите си. Но дотук приключват положителните му черти. Смята се, че Максимин е виновен за кризата от 3 век, след като убил много от своите приятели, съветници и благодетели.

Максимин искал хората да го обожават и затова непрекъснато се опитвал да завзема нови територии. Първата му атака била срещу народа на аламаните в Германия. Въпреки големите жертви, които собствената му армия дала, той успял да победи аламаните, макар че те не представлявали заплаха за Рим. Максимин нападнал и други миролюбиви народи, които никога не са се опитвали да нападат Римската Империя – даките и сарматите.

И в крайна сметка завоеванията му не му донесли така бленуваната народна любов, напротив, хората го намразили.

Междувременно в Северна Африка започнал бунт, воден от Марк Антоний Гордиан I и неговият син Гордиан II. Двамата искали да се доберат до трона. Изненадващо Римския Сенат се обърнал против императора си и подкрепил бунтовниците. В отговор Максимин и неговата армия се отправили към Рим. Войниците обаче били много изтощени от изненадващата обсада на Аквилея, и лека-полека започнали да се разболяват. Изтощението до такава степен обхванало армията, че те дори не успели да си отворят градските врати. Скоро голяма част от войниците дезертирали. Максимин бил убит по време на обсадата – войници от собствения му лагер убили него, сина му и главните министри, а главите им били забучени на колове и отнесени в Рим.

Нерон

Нерон е може би най-лошият император в Рим. Той нямал вяра на никого около себе си, дори на собствената си майка и на съпругата си, и затова заповядал да бъдат убити. Всъщност, той непрекъснато екзекутирал някого – било то от близкото му обкръжение или някой от противниците си.

През 64 г. сл. Хр. пожар унищожава по-голямата част от Рим. Според много римляни, самият Нерон подпалил града, за да изчисти земята и за да си построи нов дворец. След пожара Нерон се върнал в града, за да построи „златния дворец“, който бил подарък за него самия и заради който облагал гражданите си с тежки данъци.

Твърди се, че докато Рим горял, Нерон свирил на лирс. Независимо дали това е вярно, Нерон все пак обвинил християните за пожара и наредил да бъдат екзекутирани. Твърди се, че заловените християни били накиснати в масло и подпалени живи, за да осветяват императорските градини през нощта. Нерон превърнал гоненията на християните в зрелище. Той ги направил главни герои в т.нар. „народни игри“. Някои от осъдените на смърт били облечени в животински кожи и разкъсани от диви животни.

До края на управлението на Нерон, Римската империя била подложена на голямо напрежение. Императорът използвал парите от държавната хазна, за да възстанови Рим или поне частта около собствения си дворец. За да осигури необходимото финансиране, Нерон вдигнал още данъците, което пък довело до бунтове в цялата империя. Усетил, че е притиснат до ъгъла, Нерон отнел живота си. Петдесет години по-късно историкът Сутониус съобщил за последното изречение на Нерон: Какъв художник умира в мен!

Калигула

Калигула е може би най-ненормалният император в цялата история на Римската империя. Той бил несравнимо жесток и дори племенникът му Нерон не можел да се мери с него. Калигула управлявал едва четири години, но трябва да му се признае, че постигнал невероятни военни подвизи.

Рожденото име на бъдещия император било Гай. Но майка му често го обличала във войнишки дрехи, за да забавлява армията и скоро се превърнал в неин талисман. Войниците започнали да го наричат „Калигула“, което в превод от латински означава „Малко ботушче“. Достигането му до трона било осеяно с много смърт и предателства, но когато най-накрая успял, Калигула доказал, че е ужасно жесток.

В началото на своето управление той обещавал политически реформи и римският народ го посрещнал радушно. Малко по-късно същата година императорът бил повален от неизвестно тежко заболяване, след което нищо не било същото. Древните автори Дион Касий и Светоний твърдят, че владетелят имал „мозъчна треска“, според други – бил отровен.

Каквато и да е истината, ясно е, че той имал чести пристъпи на невроза и припадъци. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно. Калигула крадял пари от строителни проекти, особено от практичните аквадукти и пристанища, от културните инвестиции в театри и храмове. Имал безумни идеи, а всеки, който откажел да ги изпълни, бил убиван.

Императорът наредил да му построят 2-километров плаващ мост в залива Байа, за да препуска с коня си - Инцитат, който много обичал. Впрочем, Калигула наредил да се построи собствена конюшня за коня му от слонова кост и мрамор.

Като израз на своята абсолютна власт Калигула планирал да назначи коня си на длъжността „консул”, но, за съжаление, бил убит, преди да успее да го направи.

Калигула избягвал да ходи на битки, за да участва в театрални представления.

Освен това заповядал на войниците си да „ограбят морето”, като съберат всички черупки в шлемовете си.

Калигула измъчвал високопоставени сенатори, като ги карал да вървят с километри пред колесницата му. Спял с жените на съюзниците си, а някои историци твърдят, че дори се е сношавал със сестрите си.

Освен всичко това той бил много суетен. Заради неприятния си външен вид, Калигула бил много чувствителен. Той бил с много бледа кожа, много висок и космат. Затова използването на думата „коза“ в негово присъствие било забранено. За да избегне грозните си черти, Калигула прекарвал часове пред огледалото, практикувайки различни физиономии. Често се преобличал в женски дрехи, обувал женски обувки и носел обеци.

Той буквално се къпел в пари, дори и спял върху тях. Пиел скъпоценни перли, разтворени в оцет.

За краткото си управление той успял да похарчи парите на Рим. Затова решил да вдигне данъците и дори му хрумнала идея за нови проекти. Един от тях бил да наложи данък върху проституцията, но не само – да отвори публичен дом в императорския дворец.