На един римски император принадлежи красноречивата фраза: Не казвай винаги това, което знаеш, но знай винаги това, което казваш. Тя обяснява кратко и ясно същността на живота сред богоизбраните, наречени императори. Мъдростта без съмнение е била характерна черта на император Клавдий І, изрекъл тези забележителни слова, но се е оказала недостатъчна, за да съхрани живота му в опасната атмосфера на императорския дворец.
Защото пред жаждата за власт, безогледното потъпкване на всякакви човешки норми, дори мъдростта, се оказва безсилна. Животът на Клавдий е твърде знаков в това отношение и е интересно да бъде проследен, защото изводите от съдбата му имат своето значение до днес.
Произход и житейска съдба на император Клавдий І
Тиберий Клавдий Нерон Германик, както е цялото име на императора, е роден в Лугдунум, както се е казвал днешния град Лион на 1 август 10 година преди новата ера.
Баща му Друз е син на син на Ливия и брат на Тиберий, като двамата с Тиберий са осиновени от Октавиан Август след сватбата му с Ливия.
Майка му е Антония Млада, дъщеря на Марк Антоний и Октавия, сестра на Август.
Малко след раждането на Клавдий баща му Друз умира след злополука и момчето е отгледано от майка си. В знатното му семейство той е смятан за слабоумен. Майка му често го определя като изрод, тъй като според нея природата само го започнала, без да го довърши. Наистина бъдещият император се отличава с доста грозен външен вид и неловко поведение. В двора го приемат като неудобство - непривлекателно и тромаво.
Баба му Ливия, на която често е поверяван, се отнасяла със същото презрение, често го критикувала и общувала с него само с писмени заповеди. Всеобщото мнение било, че е неспособен за държавническа дейност.
Не е известно от какво заболяване е страдал, но умствено той остава напълно съхранен. Историкът Ливий го насърчава да изучава история и той пише много исторически книги, включително такива за етруската история.
От забвението го вади родственикът му Калигула, който като император силно се нуждае от лоялен сътрудник и забелязвайки, че умственото му развитие изобщо не съвпада с физиката му, го назначава за сенатор и консул през 37 година.
След убийството на Калигула в Рим, следствие на заговор на Касий Херея, през 41 година настъпва хаос. Преторианците - телохранители на императора, търсят убийците му и според легендата откриват Клавдий, който се криел зад една завеса.
Преторианците отчаяно се нуждаят от владетел, за когото да работят, защото намерението на републиканците е да върнат отново републиката. И така Клавдий се оказва подходящ кандидат като последен наследник на короната. Той е отведен в преторианския лагер и провъзгласен за император. За тази заслуга той награждава всеки от тях с 15 хиляди сестерции, което е лош прецедент.
Управление на император Клавдий
След възкачването си на престола Клавдий се заема да накаже участниците в покушението срещу Калигула. Те са екзекутирани. Новият император приема тромавото официално име Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, което съкратено е Тиберий Клавдий. Императорът налага веднага някои промени, които се харесват на обществото.
Процесите, които са водени за държавна измяна, са спрени, а запасите от отрова на Калигула са унищожени. Земите, конфискувани от Калигула, са върнати на собствениците им, а законите за отнемането им са отменени.
Въпреки това не липсват опити за убийство и на Клавдий, но той реагира много бързо и остро, когато животът му е застрашен. По такива подозрения са убити 35 сенатори и 300 конници. Много от тях загиват заради интриги на жените и приближените на императора, които искат да отстранят враговете си.
Римските плебеи имат достатъчно основания да бъдат доволни от Клавдий. Той раздава дарове и устройва празненства, благоустроява столицата. Прокарани са нови водопроводи, реконстурирано е пристанището в Остия и са осигурени доставки на зърно за Рим, за да бъде нахранен народът.
Държавническата дейност на Клавдий обхваща широк работен диапазон. Със специален едикт старите и болни роби, изоставени от господарите си без никаква помощ, получават свободата си.
Държавата взима под свое покровителство всички постройки. Забранено било да се събаря къща, дори необитаема, без специално разрешение.
Макар че Клавдий не е войник, при него империята печели много територии. Политиката на Клавдий е завоевателна. Мавритания, Британия, Тракия, както и Ликия и Памфилия в Мала Азия стават провинции на Рим.
На тези завоювани територии римляните строят градове, установяват връзки с местните велможи. За първи път варвари влизат в Сената. Така военната диктатура и централизацията на властта са укрепени при управлението на Клавдий.
При този император започва изграждането на структурите на императорската канцелария с нейните многобройни служби и йерархия. Високите служби са поверени на кралските либертини, защото прислугата в императорския дом и във всички други, се състояла от роби. Управлението на гражданската администрация е много ефективно, тъй като императорът е добре запознат с нейната дейност.
Личен живот на император Клавдий
Най-големият проблем на Клавдий в личния му живот са жените му.
Първата му жена е Плавция, която му изневерява и е заподозряна в опит да го убие. От нея императорът има син - Клавдий Друз, който умира, преди да навърши пълнолетие. Според слуховете е бил удушен. Клавдий се развежда с нея, а 5 месеца след развода тя ражда дъщеря - Клавдия, която не е призната от Клавдий и нейната съдба не е известна на историците.
Втората му жена е Елия, която му ражда дъщеря Антония. Клавдий се развежда и с нея, отнемайки детето, което по-късно омъжва за правнук на Помпей Велики.
На 48 години Клавдий се жени отново, този път за Месалина, която е едва на 18 години. Тя му ражда син Тиберий Клавдий Германик, наречен по-късно Британик. Месалина знае, че като майка на престолонаследника е защитена от врагове и нападки и си позволява поведение, което скандализира дори Рим, видял всякакви подвизи от императорските семейства. Многобройни любовни похождения, заговори и убийства на врагове и любовници, непрекъснати скандали.
През 48 година Месалина прехвърля всякакви граници, като се омъжва за един от любовниците си, докато Клавдий отсъства от Рим. Императорът е несигурен, защото се бои, че вече е свален, но секретарят му Нарцис действа много хладнокръвно. Месалина е убита, преди да успее да се срещне с Клавдий. Престолонаследникът Германик е убит от Нерон, а дъщерята на Месалина - Октавия, се омъжва за Нерон, но после е заточена и убита.
След Месалина Клавдий решава, че повече няма да се жени, но бързо променя намерението си и се жени за племенницата си Агрипина Млада. Тя мечтае да види сина си от предишен брак - Нерон, император на Рим и успява да убеди Клавдий да го осинови. Пътят пред Нерон е разчистен, остава само Клавдий да бъде премахнат. На 13 октомври 54 година Клавдий е отровен от Агрипина с гъби. Семпъл край за земния път на един император.
Наследството на Клавдий
След смъртта си Клавдий е обожествен. Надгробно слово произнася Нерон. По-късно той отменя обожествяването, но Флавиевата династия го потвърждава отново.
Философът Сенека, който е изпратен на заточение от Клавдий, осмива неговото обожествяване и го представя като престарял идиот. Историческите оценки обаче го определят като много успешен владетел. Замества го Нерон.
Коментари