Сред забележителните личности в световната история на малцина е присъдено да бъдат назовани Велики. Един от тях е Константин, император на Римската империя. Той е определян и като езичникът, проправил пътя на християнската вяра, а също и като тиранин, извършил много престъпления.
Христовата църква обаче го канонизира за светец, заедно с майка му Елена. Наистина противоречива личност е Константин, императорът, заслужил си прозвището Велики. Историята може да даде отговор на въпроса каква личност е бил Константин Велики и да определи мястото му сред тези, чиито имена се помнят.
Константин Велики според историята
През 272 година в провинция Мизия, в днешния сръбски град Ниш, а тогава Наисус е роден Флавий Валерий Аврелий Константин, бъдещият император на Римската империя и светец на християнската църква, канонизиран с майка си Елена.
Пътят му е предопределен от факта, че баща му - Констанций Хлор, е Цезар на империята, в която с титла Август се подвизават двама императори - Диоклециан и Максимиан. Майката на бъдещия император - Елена, е от обикновено семейство и е наложница на Констанций.
Заради поста, който заема в империята, Констанций трябва да вземе за официална жена дъщерята на Максимиан - Флавия Максимиана Теодора. След смъртта на баща си, Константин прави реабилитация на майка си като я обявява за Августа, майка на Цезара.
Констанций Хлор е толерантен към християните под давлението на Елена, а и самият той е кротък и скромен човек. При един от походите си Констанций умира и синът му Константин е обявен за император от легионите. За това звание обаче претендират и други. Римската империя е раздирана от междуособици, управлението на Тетрархията е напълно дискредитирано, а почти десет години в империята бушува гражданска война.
Подкрепян от армията и гражданите, както и заради репутацията на баща си, Константин успява да се наложи и да установи мир в империята.
Как Константин успява да наложи мир?
Най-напред през 312 година той отстранява съперника си Максенций и става император на Западната Римска империя. След продължителни надхитряния и интриги, чак през 323 година успява да отстрани Лициний, който е император на Източните провинции, и става единствен владетел на империята.
Като император Константин продължава реформите, започнати от предшествениците му, целящи централизация на разпадащата се държавна машина, но името му се свърза най-вече с извършената от него революция в идеологията - християнството получава официално признание, даже му е отредена първостепенна роля, което отваря пътя към налагането му като държавна политика няколко десетилетия по-късно.
Константин и християнската религия
В края на ІІІ век в Римската империя се извършват жестоки гонения срещу християни. Император Диоклециан смята, че християнството пречи за централизиране на управлението и започва репресии, последвани с мъчения и масово избиване на християни. Християнството е официално забранено като религия.
След половин век Константин, под влияние на майка си Елена, променя напълно тази ситуация. През 313 година с Миланския едикт се обявява толерантността спрямо учението. Следват закони, които освобождават християните от данъци, което ги прави привилегирована прослойка в империята. Това е първата стъпка към налагане на християнството като официална религия.
На Константин Църквата е задължена най-много, защото той свиква Никейския събор през 325 година и на него е приет основополагащ документ, наречен Символът на вярата, а в него са записани всички догми, на които се гради религията. Този събор се явява първи Вселенски събор, на който е формулирана една от най-важните доктрини на християнството - тази за Светата Троица и то във вида, в който ни е позната и днес.
Арианството е осъдено като ерес и така се пресича пътят за разцепление на още неукрепналата религия. Този събор се смята за край на епохата на ранното християнство. Благодарение на всички действия на Константин по време на управлението му числото на християните нараства толкова бързо, че те вече съставляват десет процента от римските граждани, а сред войниците са дори повече като процент.
Императорът подкрепя и финансово християнството като строи базилики, християнски храмове и назначава християни на висши постове, връща собствеността, отнета от християни при гоненията на Диоклециан. Между най-значителните му проекти в строителството са църквата Възресение Христово, построена на това място, където според преданието е разпънат, погребват го и после възкръсва Исус Христос, както и базиликата Свети Петър.
Константин е и първият император, който определя себе си като отговорен пред Бог за духовността на своите поданици и смята, че негов дълг е да подкрепя активно вярата. Той се грижи за почитането на Господ, но как да се прави това се решава от Църквата. Църковните дела за първи път се дават на представителине на църковната институция, а ролята на владетеля е да прилага на дело техните решения.
Самият император Константин приема християнството много късно, тъй като не е известно дали не е станал християнин под давление на майка си още съвсем млад. Когато признава принадлежността си към това учение, Константин вече е над 40-годишен. Има и сведения, че императорът приема християнството непосредствено преди смъртта си, а дори и такива, че той никога не става християнин.
Реформите на Константин
Константин Велики налага принципите на Домината, който Диоклециан въвежда преди него. Той се обявява за абсолютен господар, който държи всички власти в ръцете си, а Сенатът има само декоративна функция.
Сложните церемонии, характерни за източните дворци са въведени напълно. Разкошът и раболепните придворни са лицето на живота в императорския дворец, а владетелят е титулован като Доминус - господар.
Езическите храмове западат, а поддържането им е забранено от императора, който маха своите статуи от тези храмове. Толерантността към религиозните предпочитания е положителният момент в реформаторството му. Положително е и, че той забранява всяка агресивна форма на почит или прокламиране на която и да е религия.
С въведените от него закони той превръща някои професии в наследствени, което е вид закрепостяване и поставя основите на феодалните отношения.
Константиновите мерки спрямо евреите се изразяват в това, че им забранява да имат роби - християни, както и въвежда забрана християни да приемат юдаизма.
Основаването на Константинопол
Едно от най-значителните постижения на император Константин е построяването на Константинопол, наречен на негово име.
Константин избира внимателно мястото за новата престолнина. На брега на Босфора, на мястото на древния град Византион, точно на границата между двата континента. Новият престолен град е предвиден да контролира пътищата между Азия и Европа. Императорът лично проектира крепостната стена, която е била непревземаема за цяло хилядолетие по-късно.
Самата столица поразявала с пищните си строежи и великолепието си. Огромните богатства на Константиновия град се дължат на енергичното и добре образовано население, събрало най-добрите представители на древната мисъл и изкуство. В продължение на 1000 години Константинопол е столица на източната Римска империя и доминира района на Средиземно море.
Градът на Константин Велики се превръща бързо в световна християнска столица, където се създават образците на християнското изкуство и религия. Това е още едно велико дело на неговия основател, римският император Константин Велики. Превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година се смята за край на Средновековието в Европа.
Смъртта на император Константин
Константин Велики умира през 337 година. Преди смъртта си посещава минералните бани на близък до столицата курорт, а после и града на майка си Хеленопол. След смъртта му тялото му е пренесено в столицата и погребано в църквата Светите апостоли. Наследяват го тримата му синове, които стават Цезари.
Значение на управлението на Константин Велики
Император Константин е от личностите, променили хода на световната история. Смятат го за просветен и силно религиозен монарх, който управлява толкова далновидно, че определя бъдещото развитие на цивилизацията на европейския континент за хилядолетия напред.
Изключителни военни победи, обединяване на Римската империя под управлението на един император, възход на владенията му. В същото време се проявява като тиранин, деградирал под въздействието на абсолютизма, който сам създава.
Фактът, че повечето християнски църкви го определят като светец е достатъчно значимо постижение.
Коментари