Римската империя е една от най-силните и дълго просъществували империи, белязали историята със значими събития. Тя е причина за развитието и положителните промени в множество сфери в Западния свят, от законите и езика до изкуството и архитектурата. Запазването на тази сила през годините се дължи на римските императори, които са я управлявали, всеки според собствения си мироглед – някои добре, други не толкова. Нека разгледаме най-видните сред римските императори, проследявайки техните възходи и падения.
Октавиан Август (63 г. пр.н.е.) – племенник на Юлий Цезар, което изиграва важна роля в живота му. Израства под зоркото око на майка си, заради която го определят като вечното дете в тяло на мъж. Тя държала той да посещава и прави нещата, които е правил и на които е ходил като дете, което повлиява и на начина му на живот. Спокойна и предпазлива личност, която обмисляла добре ходовете, особено военните, към които го придърпва Юлий Цезар. Пристигането му в Рим се свърза и с приемането на осиновяването му от рода на Юлиите.
Избягвал да споменава името си, наричал се Император Цезар Август. В историята обаче е запомнен като Октавиан Август, тъй като историците можели да го различават от останалите потомци на родовете само по този начин. За съжаление, станало така, че в Рим станал център на размирици, глад измъчвал хората и те се надигнали срещу Октавиан. След войни и битки, в които той побеждавал, успява да върне доверието на хората у себе си, борейки за спасяването на Римската империя и за справедливост. През 27 г. пр.н.е. сенатът дава на Октавиан почетната титла „Август” – „благодетел”. Той умира на 76-годишна възраст, през 14 г. пр.н.е. от старост. Смъртта му е бърза и безболезнена.
Калигула (Гай Цезар Германик) - (13г. пр.н.е.) – правнук на Октавиан Август, управляващ 4 години, които били кошмарни за всички. Известен е като „Лудия”, заради деспотичното и нехайно управление. Израснал като мирно и кротко дете, това коренно се променя, когато бива осиновен от убиеца на родителите си. В първите месеци от управлението си като император, той е обичан от гражданите, дори прави дарения на по-бедните сред тях. Незнайна болест, обаче, влошава физическото и психическото му състояние, което така и не се оправя никога. Заради това той започва да се държи неадекватно, предприемайки налудничеви и враждебни действия. Искал да бъде провъзгласен за Бог, да направи любимия си кон сенатор, пропилява хазната и т.н. Той бързо губи любовта на поданиците си. Калигула е убит на 28-годишна възраст, през 41 г. пр.н.е., като заедно с него биват убити сестрите и дъщеря му.
Клавдий (10г. пр.н.е.) – първият римски император, който си купува властта, след като дава много добро възнаграждение на онези, които го издигат до титлата. Макар тя да е купена се оказва, че Клавдий е доста добър император, справящ се прекрасно с длъжността, спечелил няколко войни и разширил границите на империята. Това не може да се каже за любовния му живот. След няколко съпруги, четвъртата го отравя с гъби или поне това е едно от сведенията за смъртта му, която настъпва на 54-годишна възраст.
Нерон (37 г. сл. н.е.) – неговото управление е белязано с изгарянето на Рим до основи. През годините, докато той е на власт, на дневен ред идват скандалите, борбите и убийствата. Той е най-младият римски император дотогава, заради което и се отдава на забавления, свързани с побои и насилие над гражданите. Известен е с множеството си любовни афери, заради които става обект на подигравки. Има няколко спечелени битки и започва работа по възстановяването на града, но дори това не му помага да спечели обичта на хората. Накрая се самоубива, малко преди стражите да го арестуват в собствения му дворец.
Веспасиан (9 г. сл.н.е.) – известен е с борбата си за стабилизиране на империята и поставянето на началото на строежа на Колизеума. Той управлява мирно, не влиза в пререкания и войни, стреми се само и единствено към възстановяване на империята. Той е първият римски император, който предава властта директно по родова линия – на своите синове. Дори и като император, той се държи уважително към хората. Не обича разточителния начин на живот, предпочита мира и спокойствието. Умира през 79 г. сл.н.е. от простуда.
Тит (39г. сл.н.е.) – по-големият син на Веспасиан, който наследява трона след него. След една голяма победа, баща му нарежда да се издигне паметник в негова чест, наречена Арката на Тит. След смъртта на баща си, той поделя властта с по-малкия си брат – Домициан. Той продължава делото на Веспасиан – мирно управление, търсене на одобрение у другите. Не издава нито една смъртна присъда, докато е на власт. Управлението му е белязано и с откриването на Колизеума – една от най-популярните световни забележителности и до днес. Умира през 81 г. сл.н.е. от пневмония.
Домициан (51г. сл.н.е.) – по-малкият брат на Тит, който е неговата пълна противоположност. Опитва да разшири границите на империята и на няколко пъти успява. Осланя се на завоевателната политика. В един момент обаче, у Домициан се настанило деспотичното чувство и той започнал да тероризира гражданите си. Мнозина намерили и смъртта си. Започнал да мисли себе си за Бог и да гони и убива невинните. Бива убит от врагове в двореца си. Според сведенията, той е осведомен за часа на смъртта си чрез астрологическо предсказание и в заветния ден е неспокоен. След като пита многократно един от слугите си за часа и чува лъжи, понеже и той е част от заговора срещу него, Домициан сяда зад бюрото си и бива намушкан цели осем пъти.
Нерва (30 г. сл.н.е.) – основател на династията на осиновените императори и първият от „Петимата добри императори”. Смята се, че възкачването му на престола е началото на „Златния век” за Рим. Той управлява кратко, но запомнящо се, обединявайки две противоположности – упражняване на императорска власт и свобода на гражданите. Той създава фонд за издържане на сираци и изоставени деца, дава земи и средства на бедните граждани, намалява някои данъци. Умира през 98 г. сл.н.е. от стрес, причинен от жестоката и кървава гледка на стражите му, които убиват някои от хората, заради които се възкачва на престола.
Траян (53 г. сл.н.е.) – войник с невероятна физическа издръжливост, който понасят провалите с достойнство. Дори след като получил титлата, той продължил да се смята за равен със своите войници – ядял от тяхната храна, борил се наравно с тях в битките и ги предвождал смело. Той бил мил, любезен, скромен, добър и здравомислещ. Обявил се против заговорниците и доносниците. Получава титлата „най-добър император” от Сената. Той завоювал много територии, благодарение на които Римската империя разширила своите граници. Умира от рядка болест.
Адриан (76 г. сл.н.е.) - израства при император Траян след смъртта на родителите си. По време на управлението му, Римската империя значително укрепва границите си. Той предриема стратегии, благодарение на които всички го подкрепят и уважават, всякакви заговори биват осуетявани. Той е почитател на строителството, което създава много пътища, храмове и други сгради на различни места в империята. Умира през 138 г. сл.н.е, като причина за това се счита сърдечна недостатъчност.
Антоний Пий (86г. сл.н.е.) – най-скучният римски император, който се смята за такъв, просто защото управлява абсолютно нормално. Управлението му е белязано с просперитет, мир и спокойствие. Той е щедър, добронамерен, разумен. Бил с чудесни отношения с всички и водил спокоен начин на живот. Умира в съня си, болен от треска през 161 г. сл.н.е.
Марк Аврелий (121 г. сл.н.е.) – управлява разумно, стремейки се да въведе ред в законите и цялата империя. Високо образован човек с хуманни принципи. Отрича войната, но се случва така, че му се налага да води непрекъснати военни действия. Умира през 180 г. сл.н.е. от чума.
Константин I (274 г.сл.н.е.) – първият християнски римски император. С неговото управление се свързва приемането на закона за край на преследването на християните в империята. Той провъзгласява Рим за столица на Римската империя, преименувайки го на Константинопол. Побеждава в много битки, съсредоточава в ръцете си абсолютната власт. Умира през 337 г.
Диоклециан (244г. слн.е.) – целта на управлението му е издигане на владетеля в култ и ограничаване на достъпа до владетеля, което би го спасило от евентуални покушения. Той управлява с Максимиан. Качва се на престола във времена, в които империята е уязвима и разединена. Въвежда системата на Тетрархия – управления на империята от четирима владетели – двама старши императори и двама подимператори владеят по една част от нея. Той е първият владетел, който абдикира – слиза от трона доброволно, заради лошото си здравословно състояние. Умира през 311 г. сл.н.е. Смята се, че се е отровил сам, заради опасения за живота си.
Максимиан (250г. сл.н.е.) – подвизаващ се под прозвището Херкулес, дадено му от Диоклециан. Участва в множество битки и заради смелостта си е наричан Херкулес. Остава верен на Диоклециан и абдикира заедно с него. След два опита да се върне обратно на трона, бива убит през 310г. сл.н.е.
Теодосий I (347 г. сл.н.е. – император, който налага християнството и забранява всички останали религии. Той е и последният, който управлява цялата империя, след като успешно я обединява, малко преди да умре, което се случва през 395 г. сл.н.е. Краят на неговото управление бележи началото на Средновековието.
Ромул Августул (460г. сл.н.е.) – последният римски император. Той управлява около година и то доста незабележимо. Няма точни сведения за смъртта му. Смята се, че тя настъпва след 511 г. и преди 536 г. сл.н.е.
