Римските императори са може би най-многобройната група монарси, управлявали една империя. Тяхната смяна става много бързо в условията на непрекъснатите войни, които води империята във всички точки на света.
Точно заради завоевателните войни и непрестанните походи много командващи вземат властта за някакъв период от време. Те са останали в историческите хроники с общото название войнишки императори и са учудващо многобройна група.
Много от тях споделят властта си с още един, а понякога и с повече съимператори, за да могат да управляват огромното човешко море, поставено под властта на Римската империя. Така до върховната власт често се домогват хора без благородно потекло, а понякога чужденци или не винаги достойни за тази висока титла. Историята обаче отсява само най-добрите и техните имена и дела остават в историческите анали като важни за историята на света, а други са само част от общата статистика на заемалите длъжността.
Колоритна фигура сред избраните да споделят властта на първия в империята и да се титулуват като август е и император Максимиан.
Максимиан е съуправител на Диоклециан и когато заема най-високия пост в Римската империя, носи името Цезар Марк Аврелий Валерий Максимиан Август. Успява да се сдобие и с прякор - Херкулий, което означава, че произхожда от Херкулес.
Император Максимиан Херкулий носи пищна титла, но същността на човека, който стои зад нея, не отговаря на представата за велик владетел. За него един от съвременниците му казва, че е с необуздан нрав, крайно сластолюбив и несъобразителен.
Друг автор на исторически хроники го определя като човек, груб и жесток, с ужасно лице, което изразява свирепост.
Явно Максимиан не се е ползвал с добро име, защото за него има свидетелства, че повдигал обвинения към богати сенатори, които уж се опитвали да се домогнат до властта му, за да ги изтребва постоянно и да присвоява богатствата им.
Как подобна личност стига до императорската власт и дали неумолимият ход на историята го възнаграждава честно според заслугите му? На този резонен въпрос отговор дават биографичните данни за император Максимиан Херкулий.
Животът на император Максимиан
За император Максимиан се знае, че е роден близо до Сирмиум, който днес се намира в Сърбия и се нарича Сремска Митровица около 250 година след Христа. По негово време тази селска местност е била част от областта Панония.
Хронистът Аврелий Виктор, който пише за Максимиан през ІV век, казва, че дворецът, в който родителите на бъдещия император са работели като надничари, още стои на един хълм. Така че императорът има съвсем незначителен произход, който не може да му помогне за бъдеща кариера. За такава той трябва сам да се потруди.
Древните източници съдържат намеци за неговото сурово възпитание по разкъсаната от войни Дунавска граница. Както много други свои земляци Максимиан се присъединява към армията, служейки заедно с Диоклециан на императорите Аврелиан и Пробус. Предполага се, че е участвал в Месопотамската кампания през 283 година и е присъствал на избора на Диоклециан за император на 20 ноември 284 година в Никомедия.
Скоро след това Диоклециан назначава Максимиан за съуправител. Това навява изследователите на извода, че вероятно двамата мъже са били съюзници и Максимиан е подкрепял Диоклециан в кампаниите му. Преки доказателства за такова твърдение обаче няма.
Изборът му вероятно е предрешен от качествата му. Максимиан се отличава с енергията си, със своя твърд и агресивен характер, но и с нежелание да се бунтува. Това са твърде привлекателни черти за императорска служба. Той освен това притежава и военен талант, така че е идеален войнишки император.
Амбициите на Максимиан като съимператор остават чисто военни. Той оставя политиката на Диоклециан. Предполага се, че е споделял нагласите на Диоклециан, но е по-малко пуритански настроен и се възползвал от възможностите които дава властта му, за да задоволява плътските си желания. Обвинявали го, че пътува, придружен от млади девици, които да задоволяват желанията му, и осквернявал дъщерите на сенаторите.
За семейството му не се знае много. Известно е името Евтропия, която е жена на Максимиан. Той има две деца от нея: Максентий и Фауста. Не са известни годините на раждането им. Предположенията са около 283 и 290 година. Има предположения, че той е имал и друга съпруга преди Евтропия, но доказателства за такова твърдение няма.
През 285 година в Милано Диоклециан провъзгласява Максимиан за свой съуправител или Цезар. Причините за това решение са сложни според изследователите. Някои смятат, че Диоклециан се е смятал за слаб генерал и е имал нужда от командващ, който да управлява военните дела.
Друга причина се крие във факта, че Деоклециан няма син, който да го наследи. Дъщеря му Валерия не може да заеме неговото място, затова той е бил принуден да търси такъв човек извън семейството си. Това трябва да бъде човек, на когото има доверие. Бойният му другар Максимиан е добро решение.
След официалната част Максимиан поема контрола над Запада и е изпратен в Галия, за да се бори с бунтовниците Багауди, а Диоклециан се заема с Изтока.
Военните дела на император Максимиан
Багаудите от Галия са неясни фигури, за които се появяват мимолетни исторически данни. Въстанието им през 285 година е първата им поява. Предполага се, че са били основно селяни, които търсят политическа автономия за Галия. Диоклециан ги е считал явно за достатъчно сериозна заплаха, за да им отдели императорско внимание.
Подробности за кампанията срещу Багаудите са съвсем малко. В историческите извори има само данни за победите на Максимиан и добродетелите му като император. Има писмено доказателство, че през 289 година те са победени със смесица от грубост и снизхождение от страна на императора.
След като бунтът в Галия утихва, Максимиан се премества с по-голямата част от силите си към границата на Рейн. Бургундите и аламаните са тези, които създават проблеми на империята. Първата армия е оставена да умре от болести и глад в Галия, а Максимиан прихваща и и побеждава втората. След това на Рейн създава централа за бъдещи кампании.
Следващият проблем носи името Караузий. Той е морски офицер, назначен, за да командва Ламанша и да го изчисти от нападатели. В началото Караузий се справя добре. Но конфликт на интереси налага издаването на заповед за арестуване на Караузий, който бяга във Великобритания. Там той получава подкрепа и се обявява за Август, като откъсва Британия от империята.
В период 2880290 година Диоклециан реформара управлението и създава Тетрархията. Това е управление на четирима императори. Другите двама, избрани са Флавий Констанций Хлор и Галерий Масимиан.
През този период Максимиан продължава военните победи срещу берберите и маврите и срещу франките.
Максимиан е известен като един от най-ревностните гонители на ранните християни. По негова заповед са изтезавани и убивани много християни.
Абдикация и смърт на император Максимиан
През 305 година Диоклециан абдикира, а заедно с него, макар и несъгласен, абдикация обявява и Максимиан. Той обаче никога не е искал да напуска императорската длъжност и при веси удобен момент се опитва да се върне на власт.
Първият път това се случва, когато синът му Максентий вдига бунт в Рим през 306 година, но само 2 години по-късно му се налага отново да абдикира.
Вторият път е, когато се възползва от отсъствието на зет си Константин І Велики и организира заговор за свалянето му. Този заговор обаче се проваля Максимиан е обсаден в Марсилия и убит или принуден да се самоубие.
Реабилитация на Максимиан
След смъртта на Максимиан синът му Максентий сече монети в негова чест и иска да отмъсти за смъртта му. Той влиза в конфликт с Константин Велики и след смъртта на Максентий Максимиан е реабилитиран, като майката на Максентий полага клетва, че Максимиан не е баща на Максентий.
Императорът е не само реабилитиран, но и обожествен. Чрез внуците си този противоречив император става дядо на всеки владетел на Рим от 337 до 363 година.
Коментари