Октавиан Август, наричан още Август Цезар или Октавиан, е роден под името Гай Октавий на 23 септември 63 г. пр.н.е. Той е първият римски император, застанал начело на бившата република, която е унищожена от диктатурата на Юлий Цезар – чичо на Октавиан и негов осиновител.
Окатавиановият авторитарен режим е известен като принципат, защото той е принцепс, първият гражданин, начело на редица външно възкресени републикански институции, закрити преди това от Цезар, които сами по себе си превръщат режима в древен Рим в автокрация. С неограничено търпение, умение и ефективност Октавиан преработва всички аспекти на римския живот и донася траен мир и просперитет на римския свят за следващите 150 години.
Гай Октавий е роден в благородно семейство от рода на една от най-старите римски фамилии – тази на Юлиите. Родителите му живеят във Велитра (Велетри), югоизточно от Рим. Баща му, починал през 59 г. пр.н.е., е първият от семейството, станал римски сенатор, което го нарежда на второ място в политическата йерархия на консула.
Майката на Гай Октавий, Атия, е дъщерята на Юлия, сестрата на Юлий Цезар. Самият Окативан е представен на римското общество от знаменития си чичо. На 12-годишна възраст той дебютира пред висшето общество с погребалната реч за баба си Юлия. Няколко години по-късно получава желаното членство в свещеническия съвет (понтифики). През 46 г. пр. Хр. придружава Цезар, който вече се е обявил за диктатор, в триумфалното му шествие след победата в Африка над противниците му в Гражданската война.
Октавиан учи в Аполония (в днешна Албания) военно дело, когато през 44 г. пр.н.е. научава, че Юлий Цезар е убит. Тогава започва и шеметната му политическа кариера.
Връщайки се в Италия, Октавиан научава, че Цезар в своето завещание го е приел за син и го е направил главен наследник. Той е само на 18 години, когато, срещу съвета на втория си баща и други, решава да поеме това опасно наследство и да търси развитие в Рим.
Марк Антоний, главен лейтенант на Цезар, е завладял документите и имуществото на убития диктатор, тъй като очаква, че ще бъде главният наследник. Марк Антоний отказва да предаде средствата на Цезар, принуждавайки Октавиан сам да поеме разходите по погребението на убития диктатор.
Убийците на Цезар, Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин, не му обръщат никакво внимание и се оттеглят на изток. В същото време Цицерон, известният оратор, се надява да се възползва от Октавиан, но жестоко подценява способностите на младия член от фамилията на Юлиите.
Гай Октавий организира публични игри в чест на Цезар. Целта му е да се представи пред римското население като единствен наследник на все още обичания от масите Цезар. Ходът се оказва изключително успешен и му спечелва значителен брой от войските на диктатора.
Сенатът, окуражен от Цицерон, скъсва взаимоотношенията си с Марк Антоний и призовава Октавиан за помощ, като му дава ранг сенатор въпреки младостта му. Така бъдещият император се включва в кампанията на Мутина (Модена) срещу Антоний, който е принуден да се оттегли в Галия.
Когато консулите, командващи силите на Сената, загубват живота си, войниците на Октавиан принужждават Сената да му предостави вакантно консулство. Под името Гай Юлий Цезар той получава официално признание като единствен наследник на Цезар. Въпреки че би било нормално да се добави Октавиан (по отношение на първоначалното му фамилно име), той предпочита да не го прави.
Скоро след това Октавиан постига споразумение с Антоний и с друг от главните поддръжници на Цезар, Марк Емилий Лепид, който го наследява като главен свещеник. На 27 ноември 43 г. пр.н.е. тримата мъже са официално назначени за петгодишен мандат като триумвири, чиято цел е възстановяване на мира в Рим. Този официален режим е наречен Вторият триумвират (първият представлява неформален договор между Помпей, Крас и Юлий Цезар).
Изтокът е окупиран от Брут и Касий, но триумвирите разделят Запада помежду си. Те съставят списък на политическите си врагове, а последвалите екзекуции включват 300 сенатори (единият от които е врагът на Антоний Цицерон) и 2000 членове от класа под сенаторите, еквитатите или рицарите. Признаването на Юлий Цезар като бог на римската държава през 42 г. пр.н.е. повишава престижа на Октавиан като син на бог.
Двамата с Антоний прекосяват Адриатическо море и под ръководството на Антоний (Октавиан е болен) разгромяват Брут и Касий, които се самоубиват. Тогава империята е разделена между тримата триумвири. Антоний получава Изтока и се настанява в Египет. Липид получава Африка и се настанява в Картаген, а Октавиан взема Запада и остава в Рим.
Съюзът между двамата най-силни мъже в Римската република е допълнително скрепен, когато Антоний се жени за сестрата на Октавиан – Октавия. Младият лидер печели допълнително престиж и приятелства след брака с могъщата благородничка Ливия Друзила.
През следващата година балансът на силите започва да се променя. Докато Антоний търпи поражение след поражение от Партия на изток, Октавиан постига значителни военни успехи на запад.
Флотът на Октавиан Август е командван от бившия му съученик Маркъс Агрипа. Агрипа, макар и непопулярен сред влиятелните благородници, е военен гений и напълно разгромява враговете на Октавиан на запад. Все повече верни на Антоний благородници са привлечени от харизмата на Август, който вече не използва истинското си име, а се представя като Цезар Божий Син и император, намеквайки, че е най-върховният от главнокомандващите на Римската република.
Малко след това Октавиан побеждава третия триумвир, Лепид, и завзема земите му в Африка. Макар и неспокоен, в Републиката настъпва мир.
Всичко приключва през 32 г пр.н.е., когато неочаквано за всички Марк Антоний се развежда с Октавия и са жени за дългогодишната си любовница – царица Клеопатра, могъщата владетелка на древен Египет. Бракът не е легален според римското право, защото Клеопатра не е римски гражданин. Това обаче е знак за края на всякакви претенции за съюз между двамата съперници за власт.
Битката при Акциум през 31 г. пр.н.е решава въпроса. Октавиан Август печели съкрушаваща победа. Антоний и Клеопатра бягат обратно в Египет, но Октавиан не ги оставя на мира, а тръгва след тях. Стъпва на египетския бряг през 30 г. пр. Хр., като в същото време двамата любовници – Антоний и Клеопатра, се самоубиват. Войските на Октавиан покоряват Египет. Той остава на изток достатъчно дълго, за да превърне хилядолетната страна край Нил в нова и спокойна римска провинция.
През 29 август 30 г. пр.н.е. император Октавиан триумфира в Рим като безспорен господар на изток и на запад.
Младият пълновластен господар на Рим обаче не тръгва по стъпките на чичо си Цезар. Той връща властта на Сената, като дори му осигурява ръководеното на войските и три богати провинции – Сирия, Галия и Испания. Самият той ръководи всички публични служби в империята. Ръководейки по този начин обществения живот, той на практика получава абсолютна власт над живота на хората и над цялата римска империя.
С умели политически маневри Октавиан Август прави така, че на 13 януари 27 пр.н.е. е назначен за император до самата си смърт. Така управлява еднолично съгласно постановлението на Сената. За да издигне престижа му още повече, на 16 януари 27 пр.н.е. Сенатът приема предложението на Мунаций Планк за удостояване на Октавиан с титлата Август.
В източните части на империята титлата се превежда с гръцкото Сабастос (достопочтен, свети). Самият Октавиан Август предпочита обръщението принцепс или пръв гражданин. Освен това запазва и титлата император, за да подчертае ролята си като върховен главнокомандващ. Приемането на титлата Август се счита за начало на владичеството на императорите в Рим.
С управлението на император Октавиан Август започва период на относителен мир, известен като Пакс Романа, през който в Средиземноморския свят за повече от два века се установяват мир и благоденствие. Август разширява империята, осигурява границите ѝ чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, използва добре развитата пътна мрежа на империята и основава официална куриерска система, установява редовна войска.
Управлението на Октавиан Август остава в историята на древен Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения.
След смъртта му през 14 г. от н.е. Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар биват приемани от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий в месец Август, както е известен и до днес.
Коментари