Публий Елий Адриан е третият от една група от петима римски императори, които историята определя като добри владетели. Не само от гледна точка на съвременниците му, но и от тази на потомците.
Значението на управлението на император Адриан за Римската империя се определя от отказа му да води завоевателна външна политика, с което подарява мир на поданиците си и от хуманно управление на вътрешните дела в империята. Рим се нуждае от император като него и съдбата прави така, че да го получи.
Пътят на император Адриан до престола на римските императори започва още когато е 10-годишен. Тогава роденият в 76 година след Христа Адриан остава сирак. Тъй като баща му е родственик на император Траян, последният поема грижата за възпитанието и образованието на момчето. С годините започва да го подготвя за държавническа дейност, тъй като сам няма деца.
След смъртта на императора Адриан е провъзгласен за новия господар на Рим с подкрепата на армията и на вдовицата на Траян, която дълги години подкрепя кариерата му.
Още в началото на своето управление новият император се отказва от агресивната външна политика, водена преди него от Траян, и в лицето на Партската държава и Армения получава приятели, тъй като те стават независими. През цялото му управление не са организирани големи военни походи, а водените войни завършват бързо, почти тихомълком. Затова е ценен много от войниците. Към тях императорската щедрост е голяма.
Външни врагове на Адриан не са известни, защото по негова заповед народът на Месопотамия е освободен от тежките данъци, наложени от Траян. Арменците най-после получават правото да имат свой цар, докато преди са под управлението на римски легат. А царете на грузинци и ибери получават богати дарове от императора.
Новост във военната му политика е, че императорът започва да приема за легионери не само римските граждани, но и жителите на римските провинции, с което армията се варваризира.
Държавните дела са приоритет на император Адриан през цялото му управление. Грижата му за финансовото състояние на империята го кара да следи в подробности цялата финансова политика.
Императорът си поставя за цел да бъде в добри отношения с абсолютно всички социални групи. Това е тежка задача за толкова разслоено общество, но той я решава успешно. Отнася се с уважение към Сената; грижи се плебеите да получават достатъчно хляб и зрелища; издига авторитета на съсловието на конниците, като им поверява много административни длъжности и така слага началото на прослойката на висшите чиновници.
Неговото благородство не подминава дори робите. На господарите е забранено да убиват роби, присъдите се издават вече от съд, а не от господарите. Забранява продажбата на роби и робини на сводници и гладиаторски школи. Затваря трудовите затвори за роби и граждани.
Щедростта му към народа е наистина впечатляваща. Той опрощава огромни суми на частни длъжници към императорската хазна и нарежда да се изгорят всички разписки за задълженията им. Отменя и неплатените задължения на провинциите. Имуществото на осъдените отива към държавната, а не в личната му хазна. Тези постъпления позволяват да се изплащат средства за храна на всички момчета и момичета; да се възстановят загубите на разорени не по своя вина сенатори; да се раздават щедри суми на широк кръг граждани.
Император Адриан е известен като отличен воин с голяма физическа издръжливост, който владее дори гладиаторските оръжия. Заедно с това е отличен администратор. И като истинска всестранна личност е и изтънчен интелектуалец. Образованието, което получава като дете, го прави поклонник на гръцката култура. Преди да стане император той управлява Атина и по-късно полага огромни грижи за тази културна столица на стария свят. Неговото управление се явява златен век за Атина. По заповед на императора е издигнат величествен храм на Зевс в града.
Свързаността му с гръцкия вкус към живота се проявява в покровителството над изумително красивия му гръцки роб Антиной. Той обаче има нещастна съдба. Още съвсем млад се удавя в Нил. Скръбта на императора го потиква да го провъзгласи за божество и да издигне град, наречен на негово име.
Сред всички императори император Адриан се отличава и със страстта към пътешествията. Той успява да посети невероятно много места и да се поклони на забележителностите им.
Император Андриан не остава назад и в строителната дейност. В околностите на Рим той си издига величествена вила, в която пресъздава културата на много посетени страни.
Строителната дейност на Адриан е белязана от знака на огромната му скромност. Никъде той не изписва името си. При преустрояване на Пантеона, построен преди него, оставя името на строителя Марк Агрипа. Тази постройка е с най-щастлива съдба, тя не се превръща в развалина, нито е преустроявана.
Самият император също се проявява като архитект. Негов е проектът за храма на Венера.
Адриан не създава свои деца и затова въпросът за наследяването на трона започва да заема все повече мислите на императора с годините. С това започват и колебанията му кого да посочи за свой наследник. Най-напред осиновява Луций Елий, с намерение той да го замести, но Луций умира преди Адриан. Въпросът с наследството става особено остър в последните му години.
Бавно гаснещият император се спира на Антонин, когото също осиновява, и по-късно властта преминава в негови ръце. Преди него обаче вниманието на Адриан привлича Марк Аний Вер. Той е твърде млад, за да стане император и затова по настояването на Адриан Антонин го осиновява и по-късно историята го запомня като император Марк Аврелий.
Преди смъртта си императорът се разболява тежко. Това отприщва цялата му природна жестокост. Яростта му става причина много негови приближени да бъдат погубени. Без официално разследване и без присъди са убити сенаторът Сервиан и внукът му, тъй като са уличени, че се надяват да стигнат до трона. Сенатът се настройва срещу Адриан, както и общественото мнение.
Император Адриан умира през лятото на 138 година и е погребан в Рим във величествен мавзолей на брега на река Тибър, който сам си построява приживе.
Мнозина се озлобяват срещу Адриан в последните години на управлението му, но наследникът му Антонин успява да убеди Сената покойният император да бъде обожествен. Това достойно поведение към паметта на Адриан донася на Антонин прозвището Пий, Благочестивият.
През 141 година божественият Адриан се сдобива с храм, построен в негова чест от Антонин Пий. Мавзолеят е символ на вечния и несъкрушим Рим, а римските папи го превръщат в своя крепост. Наричат го Замък на Светия Ангел - Кастел Сант Анджело.
