Моите форумни теми

Листопад Историята е като дърво вековно, растящо върху почва от мъртви листа. Падналите долу и дават основа, която изхранва нейните деца. Коренът дълбок е, впил се е в Земята и смуче от нея живителна сила. А пък щом пристигне есента позната, почвата поема шумата изгнила. Времето ревниво пази кръговрата, Клоните и брули силно и без жал, че за да пораснат на пролет листата, някой е потънал в лепкавата кал. Историята никак нази не прощава, че да станем хумус наша е съдба. А листопадът вечно продължава - животът е само полъх на ръба. Питиетата на времето Сервитъорът на времето ми поднесе чаши. Бяха пълни със несбъднати мечти. Отпих от едната, макар леко уплашена, и усетих как сърцето в мен трепти. В чашите мечтите силно се вълнуваха. Пламенно крещяха: Хей, пийни от мен! Чудех се къде съм, не сънувах ли? Сякаш, че не беше нито нощ, ни ден. Във една шампанско, ех, купон ще става. Туй ще да е, мисля, само младостта. Тя е като него лудост и забава, бързо изветрява - идва зрелостта. Във другата чаша бе червено вино. Брей, на ум си викам, ето любовта. Тя така упива сладка и горчива. Боря махмурлука с зелева чорба. Зелевата трябва пък да са парите. И много да пиеш, все остава жад. Или ще работиш, или ще си хищник. Все ще ги желаеш, пфу, че мръсна гад. След черпня богата нужен е айрана. Бързо освежава като мъдростта. Нея ще посрещна тъжна и засмяна, седнала на прага бял на старостта. И накрая дойде реда на водата. Тя преди смъртта е моята мечта. Светъл символ тя е на чистотата, на чистотата на съвестта. Консуматор Имаш всичко, но не ти достига. Тъпчеш се със жива прясна плът. И преситен пак ти се повдига. Щастието - винаги отвъд. Жаден вечно скиташ се през рая. Пиеш жадно струйчици от пясък. Истината винаги е в края. Ала краят пак се срива с трясък. Искаш нещо, ала щом е тука, го прогонваш със играчка пушка. Щом си тръгне - сякаш не ти пука. Не ти дреме - ала пак наужким. Че си някой сам си го доказваш, щом превърнеш се за някой в нищо. Смисълът от думите изпразваш и похапваш с съвестта си пищно. Себе си ти дъвчеш настървление. Лакомо поглъщаш свойто ястие. После със типично отвращение като булимик повръщаш щастие. Студ До камината на благоденствието лично сме приседнали и хрупаме бисквити. Да помислим ни е някак непривично, а говорим все зад маски скрити. А студът отвън ни е обсебил - там умират, там не е за нас, тези там са сякаш неподребни, щом навън са във подобен мраз. И така във сладък сън потънали, ний на топло сме само наглед. Щом замръзващите не сме прегърнали, там е топло, а във нас е лед. Трансплантация От известно време посиня лицето му силата му сякаш скърши се на две чу да се говори - отказва сърцето му към света отвъден бавно той пое. Ала при една дълга визитация за едно спасение някой спомена че се той подготвя за трансплантация- На надежда млада хвърлиха храна. И така във зъби стискаше душата, И до края свой нямаше да спре да си ляга вечер с молба на устата ако може някой други да умре. Заета съм Заета съм - със самотата си. Във стая без прозорец аз живея, в която преподреждам все нещата си по своя вкус и с мъничко идея. Заета вечно съм със празнотата си. Животът ми на капки пот изтича. Цлуга безропотен на суетата си - на побството безправно се обричам. Заета съм. Хе ме търси и толкоз. Хе чакай обич, или състрадание! Че между нас лежи безмерна пропаст, покрита само с празно притежание. Дон Кихот Щом тъжи сърцето, душата пее. Перото препуска по листите бели. Вятърът немирен на бял кон го вее. Мечтите си гони, макар отлетели. Че лудият рицар не търси пътеки. Там през пущинака тръните разтъпква. Пека ако има - минава напреки. А за да изсъхне весел огън стъква. Бори се без цели, а умът му празен криво отразява истините земни. Любен от поети - от търговци мразен. С подвизи велики, макар непотребни. Полунощ Нощта отново тихо, мълчаливо, се сгуши зад прозореца във мрака. А стаята ми светлина облива, след ден работен тя почивка чака. Но във ума ми мислите се стрелкат и ме заливат като водопад, пекат ме бавно като на горелка, менят се бързо като на парад. Компютърът бучи ми невротично: -Че хайде лягай! - Цтана полунощ ! Да пишеш вече стана неприлично. Заспивай вече и сънувай грош ! Но как да легна ?-Хещо все ме дърпа. Ръцете нежни нещо ги сърби. Че мислите събират ли се в кърпа? Във чанти? Или пък в торби? А да ги разпилея ми се свиди. Че жалко е - отлитат като птици. Хе може никога да се предвиди, кои са плява и кои жълтици. И тъй, и тази нощ ще бъде будна и ще се мята дълго тя отвънка, но да влезе ще и бъде трудно, щом във мене чарковете дрънкат. Надеждата Надеждата отново ме погледна с очите си кристално сини. Тя бе при мен уж за последно, но пак се върна наглата лъжкиня. Надеждата отново ме погали със дланите си топло-нежни. В сърцето огън тя запали. Посочи хоризонт безбрежен. Надеждата е светлината, която счупва ледени окови. Тя дава взор сред тъмнината, обгръщаща ни в плен оловен. Несъвместимост Едно дърво се влюби във скала. Нелепа вярно беше тая обич. В природата с различни потекла не можеха да бъдат нещо повече. Ръцете на дървото все посягаха да милват нежно камъка студен, но колкото и да се протягаха на клоните му бяха те във плен. Скалата, май че нищо не разбираше. Усещаше сал паднали листа. Под шумата през есента се скриваше, показваше се пак през пролетта. Нарцис Лицето му от щастие сияеше, че красотата му бе тъй неземна. За боговете той нехаеше, че любовта им беше непотребна. Ала ориста му бе невярна, че в ручей чист той себе си погледна, а Афродита най-коварно, любов му прати първа и последна. Унесен в съзерцание тъжовно, жадуваше той с образа си близост, а образът тъгуваше лъжовно, презираше той неговата низост. Че щом се не намери друг достоен в сърцето му студено да изгрее, нек мъките му са безбройни, душата му във огън да изтлее. За щастието Щастие с пари не се купува, То е на душата състояние. Колко ли ни щастието струва? -май че се купува със страдание. То не може да се съхранява, няма как в хралупа да го струпаш. На закони се не подчинява често ти се ще да го натупаш. Ала щом го търсиш някак идва по незрими девствени пътеки. То целта си винаги достига даже и през мъката напреко. Медицина Човекът приравнен е до машината и чарковете му са заменими, макар и кървава да е картината не търсим ние истини незрими. Механиката всичко обяснява и химията леко се намесва, и любовта със болест се сравнява, и всичко е така естествено. Душата на ремонт не се поддава само с думи леко се закърпва нищо друго май не ни остава щом науката на факти стъпва. Грим В този свят на ярка суета все красотата някак недостига, гримираме се в стил на пролетта, на зимата и даже на вампира. Очите подчертаваме, нали, са огледало на душа незрима, ала под лещите дали все още да се види нещо има. Гримирани във бойни цветове и опаковани във тоалети воюваме със други светове и бомбардираме с конфети. И маските във нашето лице като от вакуум са впити, че кой ли следва своето сърце, щом всички са зад маска скрити? Недовършено стихотворение Нощта в премяна кадифена заспа над светещия град От дълъг път бе уморена по кръглия ни небосвод. Сънува дълго и дълбоко във снежните надиплени юргани как беше лято и живота бе в своя вихър ураганен. Но утрото с целувка шумна разбуди спящата мома от таз постъпка неразумна тя гневно цяла запламтя. Думите Думите са като волни птици Пуснеш ли ги в мигом те отлитат зърно ли са , или просто трици да се върнат просто не разчитай. Леки са понявга като пеперуди стрелкат се безцелно и пробуждат грях че чрез тях човека свойте мисли луди изразява дръзко без да го е страх. Друг път падат тежко-камъни в дълбоко Удрят те жестоко болните места и вълни разплискват все по-нашироко туй са думи, дето удрят по честта. Думите са кротки и ухото галят думите са диви, даже нявга зли Плановете наши често те провалят в нас се забиват като сноп стрели. Ако с тях си служиш с нужното умение те ще те въздигнат чак до небеса с тях се ти отнасяй само с уважение и ще видиш как се случват чудеса. Ако ти си до мен Ако ти си до мен чак до края на пътя ми земен до последния ден до последната нощ непрогледна. Ако с мен си дори щом съдбата крилете ми счупи хубостта изгори, а пък здравето болест затрупа. Чул е Бог моя пламенен зов. Не е глухо остало небето и при мене дошла е любов дето стопля ме в мойта нестрета. Колко ли се Бог интересува Колко ли се Бог интересува от нас и нашите проблеми Отговорът хората жадуват щом се спрат пред някоя дилема. Ако Земята свойта гръд ни дава Един живее, други пък умира Но сред тварите не се получава жертвата пред хищник да избира Ако океанът съществува а в това няма и съмнение Колко ли го него туй вълнува коя риба по кое течение. Вълните-дните Тъй както се търкалят вълните към черноскалистия бряг Така се търкалят и дните в годишен и месечен впряг. Животът на капки изтича Пясък между пръсти на дете На нищо ориста не ни обрича докато къделята преде. Че съдбата своя ний избираме макар и без да осъзнаваме че много пътища намираме но по един ний продължаваме. Тъй както търкалят се вълните понякога търкаляме се ние но нека не хабиме ние дните си а силата във нази да открием. Тигър Той не знае що е свободата в клетка е роден за орис зла през решетки взира се в зората и през тях изпраща той деня. И покорно чака свойта дажба, що сервира му човека в униформа Той е тигър, но със нрав домашен Тигър е на циркова платформа. Но понякога в очите оживяват гняв и болка-дивото зове ала на сърцето май остава само от безсилие спре. Игра Слънцето се гмурна в залеза червен, облаци разплиска в висините. и смутен побегна гаснещия ден, скорострелно плю си на петите. Затова нощта пък хич не се смути, сигурно пристъпи над земята знаеше си тя, че със тез игри слънцето май само я подмята. Предател На жизненото поприще в средата, къде да почна може и от края, пред мен изникна зъл подлец предател, къде да спра аз още и не зная. И тоз предател беше всъщност в мене, не беше чужд, че да му се опълча и беше ми като другар потребен що търся във ден бурен, или слънчев. Че не издаваше той мойте тайни, приятел бе що радост в мен събужда и как дойде чрез пътища потайни и как не тръгна си щом имах вече нужда. Предател беше мойто възприятие, предател беше мойта цветна мисъл, как да се боря нямах и понятие и глътнах хапа що ми бе орисан. Сега желая пак да го погледна гласът му пак да стопли моя мир макар че може да е за последно щом ще вечеряме да е на пир. 111 Петък Хайде писалке размърдай си задника, че май главата ми нищо не ражда Празник не е-ще говорим за делника делника, що от нас личност изгражда. Ставаме рано, звънтяща експлозия ни от леглото бързо изритва и със кафето-живец и амброзия всеки от нас миг блаженство изпитва. Зъбите мием, косата разресваме дрехите навличаме и във този ред, а пред огледалото-нищо за харесване хайде пак поемаме с две гърди напред. А отвън ни чака пак живота бесен иска да се бори-ние пък не щем, че е днеска петък-значи утре песен яд го е, но утре е почивен ден. Поетична меланхолия Ех, със тази тежка меланхолия четем и роним скъпи нам сълзи и сред словоблудствената какафония сякаш да помислим ни мързи. И тъга изкуствена ни сграбчва Мъка извратена ни души Ще обсъдим на кебабче че подагра гадна ни руши. И със тази тежка орисия ще побъбрим на едно кафе ще поциврим на една ракия Ех, че силна мъка ни обзе. Споделено от един компютър посветено на Амбър, която ме напусна завинаги Промяна е това, което спира на живота бесен превключвача. Не всеки своя верен път намира, щом стигне до незримата задача. Промяната е всъщност състояние, което в нас поддържа кръговрата, дали явява се кат изпитание, или като награда цяла в злато. Но всичките промени имат смисъл, че от нищо правят те реалност, която във живот и смърт улисани отлита в нас със времето нахалост. Индия Слънцето изсипва без пощада от небето огнени стрели сякаш ангели водят със ада на земята кървави войни. Но животът тука не умира и колите яростно летят, в Индия историята спира минало със бъдеще на път. Бедността със жажда няма гледа в детските очи Ще открадне, ще измами, но гладът не ще заспи. А цената ти е ниска струваш квото имаш в джоба да убие на всеки му стиска, а живее се само от злоба. И лъжите без усилия текат по улиците прашни и с дрехи като бели лилии прикриват греховете страшни. Молби към много богове Греха все някой ще прости там в храма свойте страхове оставят с своите мечти. Вечната борба Огледах се във криво огледало, че аз бях личност, а за тебе тяло. Ти виждаше май само опаковка, но имаше в това и една уловка. Така е, мъже, за да ни погледнете без от уплаха в миг вий да изчезнете преструваме се ние на тъпи блондинки, че да не трупаме много годинки обречени на самотата отваряме ние вратата, но влизате вий като слонове без да усетите нашите стонове. Какво да правим със мъжете просто един си вий изберете Може да е глупав кат галош може дори да е мъничко лош. Но на вази той да държи да забрави де са другите жени да е силен с вас, но и слаб пред вас да може да чуе и вашия глас. За това мечтаем, не за мангизи, нито да улавя нашите капризи Сексът със човека, когото обичаме сладък е много без да отричаме. Колко мъка има по земята боже да се разбереме ний защо не можем Драми и сополи, пиене и курви лутаме се много по ридове, урви. Ние сме различни, но едно ни треба мъж, жена, пък даже втора употреба хляб, деца и грижи, радости, тегоби, и любов май даже, ако сме способни. Стриптийз Събличам бавно свойте дрехи Оставам само по пантофи Събличам своите успехи описвам всичко в тези строфи. Косата ми-река златиста се спуска-раменете голи покрива. Кожата ми чиста милувки нежни само моли. Гърдите ми се две надигат под тях сърцето бие силно очите ми от свян примигат и мигли трепкат лекокрилно. Надолу вече се срамувам, описвам твоите мечти, че твоя допир аз бленувам ти сам нататък се сети. Танцувам Танцувам в ритъма на Ориента и тялото ми сластно се извива, че искам аз да уловя момента и ритъмът да ме опива. Танцувам-жадно ме изпиват очите на мъжете загорели. Със мойта сладост се наливат за мойта близост закопнели. Танцувам-долу странните табута, че щом гори душата ми желая да гушна се на някого във скута да вкуся аз от знойната омая. И нека щом танцувам ме опипват със поглед и със мисли потни мъже да има, нека да опитват да стоплят мойте дни самотни. Очите ти Очите ти са с леден цвят, лед, който се топи, през тях аз виждам този свят, тъй както виждаш ти. Очите ти са светъл ден, ден летен без тъма, във тях се взирам запленен в тях губя си ума. Очите ти са синьото море, море-спокойно като огледало и погледьт ти озарен ме гали като одеало. Вход свободен Вход свободен, не забравяй, е смъртта. вход без фейс лук, и без дрехи, без суета. и минаваш без да мислиш няма кой да ти каже спри не бързай и постой! Бързо караш на червено, можеш ти да преминеш, да загинеш, я поспри! Че живота не по ноти все върви и сърцето без да искаш все кърви. Бързо караш, вход свободен е смъртта. Спри,не бързай, замисли се, вечността е константа неизвестна и сега ти не смятай, че говоря на шега! На баща ми Изгубих всичко, но останах цяла. Разбити бяха моите мечти. Изгубих те чрез вечната раздяла. В ума ми отчаяние крещи. Намерих те на одъра изпружен, с очи загледани в безбрежността. Все още беше ми ти нужен. От мен отне те веч смъртта. И спомних си аз дните, във които мечтаех да те прегърна аз и да ти кажа аз съвсем открито, че те обичам, но във този час е късно вече. Тялото студено далеч от мен е. Моята душа във тръни е обвита и ранена и себе си не ще аз утеша. И толкова пропуснати моменти, и толкова отнети часове. Минал ли е живота ти на лента и чуваш ли ти нашьте гласове? Да те оплаквам сякаш няма смисъл. Да ме боли все още продължава. И не забравяйте в живота си улисани, че любовта се лесно изразява. Мъгла Седя замислена и взирам се в мъглата, която тегне над града. Не мога да отхвърля аз тъгата, изпълнила е моята душа. Поглеждам през прозореца-мъглата погълнала е всичко в този ден и храстите, дърветата, цветята са сиви вместо в цвят зелен. Небето спуска се притиска в прегръдка тягостна града и вече май че ми се иска аз твоя дом да посетя. Отново твоите милувки да галят моето лице. Отново твоите целувки да стоплят моето сърце. На майка ми Мила моя майко, знам, че те боли, знам, че плачеш тайно с кървави сълзи. Знам, че ти копнееш мене да си върнеш, знам, че ти лелееш пак да ме прегърнеш. Мила моя майко аз ще издържа, ще си плача тайно, но ще продължа. Ще ти се обаждам, че съм аз добре. Бързо се нагаждам под това небе. Майко моя мила нека знаеш ти, че си ме родила със много мечти. И за тях аз мога света да обърна, света ще пребродя, но пак ще се върна. Двама Една съдба делиме двама, една съдба пред нас стои и никой друг представа няма какво ни чака тези дни Един живот в безкрая тесен, съзнание недоразбрано, върти ни във пороя бесен като във криво огледало. И виждам аз отсреща тебе. Въпрос във твоите очи, въпрос неизразимо нежен дали си в моите мечти. Не мога аз на две да счупя, че знае моето сърце любов не може да се купи нито пък да се продаде. Писмо Животът ми е като пясък, изтичащ в пясъчен часовник, покрит отвън със стъклен блясък, прочетен в някой стар съновник. Животът ми бе сън страхотен. Вселената бе в моя власт, но бях божествено самотна. Промяната бе моя страст. Намерих те и вече зная, че има като мен създание- не съм сама веч във безкрая със разпокъсано съзнание. И искам в твоите очи красиви да няма страх от теб самия. Да има цвят във дните сиви и радост в тебе да открия. Огледало Стои пред мен омаен лик очите-облак тъмен в летен зной и искам аз във този миг при него да намеря тих покой. Посягам към стената огледална- посяга той отсреща - две ръце докосват плоскостта кристална, но лед сковава моето сърце. И гледам го тъй близък и далечен. Невидим път над виснали скали. Дали на мен е той обречен, или пък ще се разделим? Алпинисти Безкрайна пропаст е под нас. Ти се подхлъзваш на ръба. Пропадаш ти и бързо аз подавам ти една ръка. Но ти тежиш като олово. Не знам дали ще издържа. Да те издърпам аз не мога - да те държа ще продължа. Изплъзват се ръцете потни и знаем веч дошъл е края. Там на ръба сме най-самотни, пред самотата на безкрая. Пропаст Безкрайна пропаст-пустиня страстна. Стоя на висналия ръб. Небето долу-любов опасна, дали ще и обърна гръб. И вятърът студен ме тласна да литна нейде надалеч. Животът в мене ще угасне щом огънят го няма веч. Буря Когато нощта в свойта паст те обгръща, когато в теб злото е сила могъща, когато сърцето ти болка изгаря, и с теб си съдбата без милост играе. Когато за помощ ръцете протягаш, небето от кал е направено сякаш и гледа те мрачно с очите си кухи, и слуша те скръбно с ушите си глухи. Светкавица бяла снага му разкъсва, със гръм тишината студена разпръсва и бурята в тебе живота завръща, и сякаш нещата сами се обръщат. Не си роб, че тайно света да проклинаш, в безсилие злобно земята да риеш. Цпомни си в теб сила незнайна се крие и чака в сърцето страха да изтрие. Желание Ако знаеш колко те желая. Като слънце малките цветя. С мен съдбата сякаш си играе - днес съм тъжна - утре пак летя. И сега, когато теб те няма, искам аз да свърши този ден. И макар че вече съм голяма, в мен живее палаво дете. Искам да съм вятър, който гони лъчите в твоите коси, да съм топъл дъжд отронен, който раменете ти роси. Искам да съм цвят ухаещ, гъделичкащ твоето носле. И дори ти да нехаеш, с мен да бие твоето сърце. Момче от пясък Момче от пясък сътворих. То беше тъй красиво, нежно, че в него мигом аз се влюбих, тъй искрено и неизбежно. Опита в сладостна печал, аз съзерцавах му лицето, но изведнъж един кинжал прободе ме в сърцето. Че щом с ръка го аз докосна, с ръката си от сълзи росна, то с тих, уплашен крясък, ще се превърне пак във пясък. На моята новородена дъщеря Сега, когато вече си на тоя свят от листите и пъпките родена, бъди ми светлина и топъл цвят от нищо незаменена. Ти моя малка сладка дъщеря, с юмручета света си завоювай, аз нищо друго - смелост ще даря, а ти сама мечтите си сънувай! Бъди красива, но със красота недей се мъчи нещо да постигнеш! Сама се докосни до мъдростта, а после докъдето се издигнеш. Ти моя малка сбъдната борба, без теб не бих могла да съществувам. Бъди ми ти опора и съдба, чрез теб разбирам колко ази струвам.

Сега, когато вече си на тоя свят от листите и пъпките родена, бъди ми светлина и топъл цвят от нищо незаменена. Ти моя малка сладка дъщеря, с юмручета света си завоювай, аз нищо друго - смелост ще даря, а ти сама мечтите си сънувай! Бъди красива, но със красота недей се мъчи нещо да постигнеш! Сама се докосни до мъдростта, а после докъдето се издигнеш. Ти моя малка сбъдната борба, без теб не бих могла да съществувам. Бъди ми ти опора и съдба, чрез теб разбирам колко ази струвам.

Ще започна от индуизма: Никой от пантеона на индийските богове не е истински Бог. Шива е обичал да медитира надрусан в планината, което му е давало илюзията за божествена сила, убил е собствения си син в пристъп на гняв. Вярно, че не е знаел, че му е син, но това дава ли ти право да убиеш 3-годишен, само защото те е ядосал? Естествено историята завършва щастливо, като той съживява сина си, убивайки малко слонче и вземайки неговата глава като резервна част за сина си. Рама е бил древноиндийски цар, който никога не е показвал такава степен на агресия. Бил е представител на силно развита в научно и техническо отношение цивилизация, но в цялата Рамаяна, не е спомената и една единствена случка на самоотвержена помощ към някое друго същество, освен собствената му съпруга, в действителност почти всички му помагат, вярвайки, че той е бог. Дори не се и опитал да промени с нещо историята на човечеството, освен да започне война и да убие мъжа, който е отвлякъл жена му. Това го прави добра личност, но бог едва ли. Кришна, също е имал свръхестествени сили. Но самият факт, че е преспал с хиляди жени, говори, че е имал сериозен личностов проблем, свързан с собственото му его. Освен това е проповядвал, че си е съвсем в реда на нещата да убиеш роднините си ако те са лоши и никога не е споменал, че това не те прави по-различен от тях. Т.е. налага се старата максима: "Око за око, зъб за зъб". Буда: наистина ли смятате, че да седнеш под едно дърво в поза лотос, да отхвърлиш всичките си желания, защото вече си се преситил, те прави бог? Сами разбирате, че това е доста вредна практика, която дефакто ни учи да помагаме на нуждаещите се като ги посъветваме да отхвърлят желанията си, като например филия хляб и малко лук за вечеря. Мисля, че всички немюсулмани ще се съгласим, че Мохамед не е бил добър човек, ако имаме реална представа за добро и зло, но той пък никога не е твърдял, че е бог. Той е твърдял, че изказва волята Божия, но след като придобием представа за личностовите му характеристики, ние логично стигаме до извода, че е или психически болен, или просто лъже. Исус Христос: дори и да приемем, че той не е бил Бог, а нормално човешко същество, трябва да си признаем, че той заслужава повече уважение и любов от който и да е било човек, бог, или самият Бог. Исус е казал, че той е син Божи, но никога не е отрекъл, че всички ние сме чада Божии. Т.е. според християнството Бог е обичал своите чада хората толкова много, че е изпратил своя най-възлюбен син да ни каже нещо, в последствие на което ще бъде убит и де факто ни е предизвикал да извършим още един грях, за да изкупим предишните и последвашите свои, които той, ако беше толкова всесилен можеше да ни прости така и така. Звучи нелогично, нали? Единият от изводите, които можем да си вземем е, че Бог е идиот, нали? Другият вариант е, че Бог е възлюбил своите чада толкова, че им е изпратил своя най-възлюбен син, за да промени историята към по-добро, като в действителност е предвиждал какво може да се случи, но не е имал друг избор. Това ни дава логичният извод, че Бог не е можел да повлияе пряко на последващите събития. Или Исус Христос е бил най-съвършеното човешко същество, а Бог или не съществува (което аз лично отхвърлям като вероятност), или няма реална власт да повлияе непосредствено събитията, или е безчуствено чудовище. Сами си изберете в какво да вярвате. Така, че: молитвата пряко към Бога няма кой знае какъв смисъл. Сами разбирате, че ако нямаш властта да спасиш собствения си най-възлюбен син от агресията на останалите си деца, ти нямаш реална власт върху събитията. Но ако се вслушаш в думите на Христос, ти ще промениш хода на личния си живот, на обществото и на човечеството като цяло към по-добро. А кой е този Бог, който е създал цялата вселена и толкова ни обича, че е готов да жертва всичко за нас, но не може да повлияе пряко събитията? Ако щете вярвайте, но това е любовта.

Завърших първа езикова гимназия в родния си град Варна с първи език английски и втори немски 1999 г. Като частен ученик завърших паралелно и немската гимназия. Кандидатствах медицина във Варненския медицински Университет. Тогава приемаха само по 30 българи медицина: 15 момичета и 15 момчета. Бях приета втора по успех сред момичетата. Със стипендията за отличен успех успявах да си преснимам учебниците и да плащам таксите за университета, баща ми беше по това време безработен, а майка ми беше пенсионирана учителка. В шести курс участвах в програмата Еразмус, по която изкарах 6 месеца стаж в хирурия и гинекология в Кьолн. Върнах се в България, взех си държавните изпити и с чисто нова диплома, пълна с отлични оценки, се изправих пред прекрасната действителост в България. Годината, в която завърших беше обявена за нулева за специалност, т.е. дори и да имах амбицията да продължа образованието си, нямаше как. Трябваше да си намеря работа. Единствената работа, която намерих в града беше като оптометрист в оптика на половин работен ден. Получавах около 400 лева реално, с осигуровки на половин работен ден върху минимална заплата на оптометрист ( забележете: не на лекар ). През това време баща ми успя да плати осигуровките от висшето си образование за инженер и получи първата си пенсия в размер на забележителните 120 лева. За съжаление обаче успя да я получава само около 4 месеца, защото почина от усложненията на хипертонията и диабета, които в течение на години не беше лекувал поради липса на средства. На следващата година кандидатствах за специалност хирургия, но не успях да се класирам, на изпита изкарах около 4,5, поради псичическото напрежение не успях да се подготвя. Продължих да работя на различни места: като асистент на личен лекар за 270 лева,после в спешна помощ за 400 лева, в частна клиника по курортите за 600 лева през лятото на четвърт осигуровка върху минимална лекарска заплата от 270 лева и т.н. 2008 година си намерих работа като лекар ординатор в Инфекциозна болница и най-сетне се почуствах до някаква степен сигурна в бъдещето си, получавах основна заплата 640 лева и със клиничните пътеки вързвах впечатляващата сума от 1000 лева. Готвех се за изпит за докторантура по инфекциозни болести. Да, ама тази специалност не ми беше по сърце, все още исках да специализирам хирургия. България влезе в Европейсия съюз 2007 г., знаех, че в Германия се търсят лекари. На таблото в Инфекциозна болница беше залепена обява за работа в Германия, обадих се и ми предложиха да се явя на интервю и точно на деня, в който трябваше да се явя на изпит за докторантура, аз вече бях пристигнала в Германия. Първото интервю мина неуспешно, нямах опит, имаше конкуренция. Заминах за Мюнхен и прекарах няколко дена при братовчедите си, които бяха студенти там. Отидох в бюрото по труда, регистрирах се, там ми дадоха флайери със страницата за търсене на работа в Германия. Върнах се в България, защото все още работех в Инфекциозна болница, но в интернет на университета, защото тогава нямах персонален компютър, продължавах да си търся работа и да пиша е-мейли. Записах се за изпит по немски в Гьоте институт. Там имаше много лекари, повечето с практика и специалност, но аз имах едно предимство: бях млада и възприемчива, езиците ми се отдаваха. Някои от специалистите не можаха да вземат изпита, вече бяха възрастни, не бяха учили по-рано език. Получих следващия си шанс за интервюта в Германия, заминах с програма от няколко болници. В първата, която се явих, ме взеха на работа.Началната ми заплата нето беше 2900 Евро, бях на квартира към болницата за 170 Евро, храната и новите маркови дрехи, които сега за първи път в живота си можех да си позволя, не струваха месечно повече от 500 Евро. След няколко години се омъжих и поради облекчението на данъците и ежегодното нарастване на заплатата ми с 200 Евро доходите ми стремително нарастваха. Купих чисто нова кола на изплащане с безлихвен кредит, наех си по-голямо жилище на свободен наем от 500 Евро, в момента чакам първото си дете и не работя поради закона за защита на майчинството, но въпреки това получавам същите пари, които получавах докато работя, специализацията ми също тече. Тук системата е такава, че специалност можеш да вземеш във всяка болница ако накрая се явиш на изпит за специалност, няма колоквиуми, няма такси за специалност в университета. Възнамерявам да си купя жилище в града, в който работя със заем, не защото нямам пари за него, а защото тук жилищните кредити за семейства с деца са с малко над 1% лихва на година. А за България какво да Ви кажа? Нещата леко се промениха: приемът за медицинските университети значително се увеличи. Нулеви години за специалност няма, но специалностите все още са платени 600 лева на семестър, а заплата на лекар ординатор е 400 лева на месец, т.е. във възрастта, в която хората се женят и имат деца, семействата на специализантите са не на прага, а съвсем навътре в мизерията. Държавата може да увеличава приема на студенти и да плаща милиони за безплатно образование, но ако не осигури прилично съществуване на лекарите, тя няма шанс да ги задържи. В момента в България остават само лекари, които не говорят западен език, т.е над 40 годишните, които не са считали това за важно на младини. Днес във всички средни училища се изучава минимум един западен език. Помислете си господа министри.

Родителите ми се бяха оженили сравнително късно. Баща ми беше на 39 г и с помощта на родителите си беше построил къща в Аксаково, а майка ми имаше апартамент в Петлешев, който беше закупен от нейните родители. Според един от комунистическите закони едно семейство имаше право на само едно жилище, ето защо родителите ми са се развели, когато съм била на една годинка. Продължаваха да живеят заедно, но детството ми въобще не беше безоблачно. Бях свидетел на постоянни скандали и побоища. Благодарение на наема от апартамента на майка ми събрахме пари, за да купим 3 етажа от 4-етажна къща във Виница. Ако мислите, че наследството от родителите ми ми е подарък, ще ви кажа, че къщата не беше изкарана и аз бях 8-годишна, когато мъкнех в двете си ръце по една кофа с по 4 тухли в нея от двора до тавана, като майка ми кръшкаше от работата след половин един час, баща ми след всеки курс правеше почивка за по цигара, т.е. за един негов курс аз правех 2-3 мои. И ако си мислите, че 8 тухли са твърде тежки за 8-годишно дете, Вие никога не сте мъкнали тенекии с пясък, варов разтвор, въглища, или пакети с фаянсови плочки. Ще Ви кажа и че таванът нямаше и една вътрешна стена, а в момента е едностаен апартамент за живеене. По време на възродителния процес в България имаше много терористични актове и тогава възнаграждението на учителите в турските села беше двойно и тройно по-голямо от това в града. Ето защо майка ми замина по селата с мен, за да спечели пари, с които да изкараме къщата. След трети клас тя винаги ми беше класна и ако си мислите, че това е особено предимство, ще Ви кажа, че от мен се изискваха много повече познания, за да получа олична оценка. За разлика от другите деца, които тя препитваше само за последния урок, аз бях подложена на кръстосан разпит върху целия учебен материал, а в първи клас правех показно по бързо четене на седмокласниците. Естествено всяко незнание се наказваше с оценката много добър 5, след което ми се натякваше, че не съм си научила, че съм се шляела по цял ден и че дори съм четяла художествена литература, тогава когато е трябвало да си чета уроците. Бях стигнала до там, че криех книгите между страниците на учебника, за да може ако тя внезапно влезе в стаята ми, да бъде заблудена, че си чета уроците. Иначе следваше скандал и бой, но това, което най-много ме болеше бе, че унищожаваше книгата. Имало е и случай, когато ме е поваляла на земята с бой в класната стая пред съучениците ми за нещо, което съм и отговорила. И ако си мислите, че побоите бяха само с юмруци и ритници, не, дами и господа: редовно ме биееше със железен дилаф. Бях на 19, когато ме атакува с нож. И ако се чудите каква беше причината майка ми да ме атакува с нож, тя искаше да започна връзка с мой колега от Гърция, щото видите ли ако се омъжа за него съм щяла да се устроя. Естествено съучениците ми през цялото време ми се подиграваха заради характера на майка ми и заради високите оценки. Това не ме спираше да им подсказвам, когато ги изпитваха и да решавам задачите и тестовете на контролните на целия клас. Естествено не можех да очаквам каквато и да е благодарност от когото и да е било от тях, но със всяка решена задача аз получвах повече знания и опит, които щяха да ми помогнат в бъдеще. През лятото давахме апартамента под наем на чужденци, докато ние живеехме на тавана. Вследствие на това първото си предложение за брак получих на 12 години от 24 годишен кувейтчанин. Аз бях дете и нямах и представа какво иска от мен този човек, доложих на родителите си, а те слава богу не бяха готови да ме продадат толкова рано (щото в България и това се случва). С много усилия и гастрит успях да вляза в най-елитната Първа Езикова Гимназия в града. Там попаднах в конкурентна среда, която стимулираше развитието ми. Тъй като за да стигна до нея трябваше да сменям два автобуса, аз спестявах пари за билети като ползвах само единия и вървях около половин час до училището. Е, нищо по-хубаво от спорта ще кажете, само че, за да стигна до там минавах през парка на паметника на българо-съветската дружба, а там често ме причакваха чичковци със свалени гащи, които ме гонеха по целия път през парка. Не ме ескортираше полицейски кордон. В този парк по време на моето гимназиално образование беше извършено и убийство. Т.е. след 17.00 никой от нас не смееше да мине оттам, а втора смяна продължаваше до 18.00 часа, когато през зимата е тъмно като в рог. В годината на завършване от гимназията режимът в училището се отпусна, учителите често отсъстваха. Ето защо майка ми написа писмо до директора. Последва системен психически тормоз от страна на някои от учителите и директни заплахи, че ще ми смъкнат успеха. Да ама колкото и да се опитваха и да ме разхождаха по целия изучаван материал, не можеха, щото си знаех матриала. Съучениците ми също ме намразиха, защото на всяко дете му изнася облекченият режим в училището. Тогава по същата причина ме изостави и момчето, в което бях влюбена. След една година се срещнахме и той ми показа, че съжелява, след 5 години се опита да започне връзка с мен - аз никога не му простих. На абитюрентския си бал носех рокля ушита от позната от стар плат на майка ми по мой дизайн (щото аз и да рисувам мога) и по нищо не отстъпвах на съученичките си, които носеха одежди за по 400 лева. Кандидатствах и влязох втора по успех медицина. Тогава приемаха само 15 момичета и 15 момчета, а кандидатите във Варненския Университет бяха над 400 тази година. Много от колегите ми, включително и първата в класирането кандидатстваха за втора година. По това време баща ми беше безработен, живееше в мазата на къщата в Аксаково, а апартамента даваше под наем. Майка ми беше пенсионерка, получаваше 120 лева пенсия и даваше тавана и мазата на къщата си под наем за общо 180 лева. Естествено много често квартирантите не си плащаха наема и ни завличаха в сметките за ток и вода. Аз получавах 50 лева стипендия за отличен успех, с която си плащах таксата за университета от 120 лева на семестър и си преснимах учебниците, защото учебник, който сруваше 30 лева преснет ми излизаше 5-6 лева, всичките ми дрехи бяха от втора употреба, защото за 1-2 лева намирах дрехи, които сруваха минимум 20 лева в нормален магазин. Учех цяла зима при -10 градуса температура в стая, чийто прозорец не можеше да се затвори, без отопление. Единственият колбас, който познавах бяха пилешките кремвирши, щото свинските бяха лукс. Завърших с отличен успех, а на абсолвентския си бал отидох с рокля от втора употреба, която купих за 3 лева и 50 стотинки. И никога не съм си лягала с богати чичковци за пари.

Мило ми човечество, добри хора, обръщам се към Вас не според държавите, които считате за своя родина, защото принадлежността към определена държава не е част от основната Ви характеристика. Обръщам се към Вас не според религиите, към които принадлежите, защото и религията не е част от основните ни характеристики. Основна част от нашата характеристика е това, че принадлежим към вида човек, който предполагаемо е възникнал на планетата Земя. „Добри хора“ прибавих, защото се обръщам само към добрата част от Вас, на която сегашната ситуация на нашата планета не им харесва. Тези, които не тъпчат портфейлите и банковите си сметки със нашия труд, страх и кръв, а ако реално пресметнем това е 99% от населението на Земята. Не вярвайте на това, което политиците, религиозните водачи чрез купените си и подчинени медии ни казват. Ние не се делим на християни, мюсулмани, евреи, индуисти, будисти, шинтуисти, извинявам се на изповядващите религиите, които не съм споменала, чисто и просто не съм чувала за тях, ние се делим на добри и лоши хора. И ние сме 99% от човешката част на планетата Земя. Така че този 1% от хората, които трупат пари и власт за сметка на нашето страдание, може въобще да не чете текста, може и да го прочете от научен интерес, или със стратегическа цел, за да опознае врага. Защото да, мили хора, този 1% от човечеството, е нашият най-страшен враг. Не го знаехте нали, мили хора? Никой от тях не иска да го знаете. Това е тяхното оръжие в продължение на хилядолетната история на човечеството. Тяхната стратегия се основава на една заблуда, която те хиляди години са пропагандирали сред нас: че сме различни. Научно е доказано, че дори и хората от различни раси се различават само с около 1% от генетичната си информация, хората от различните раси могат да се чифтосват и да получават фертилно поколение помежду си, т.е колкото и различно да изглеждаме, според всички теории на биологията, ние принадлежим към един и същи вид: Хомо сапиенс. Теорите кога и как различните раси са произлезли нямат никакво отношение към въпроса. Има ли висши и нисши раси? Всички проучвания доказват, че 95% от развитието на даден индивид в интелектуално и социално отношение зависи от средата. А какво остава за биологичните различия между два съседни народа, пък били те и от различни религии, оставям на Вас сами да прецените. За този агресивен подвид, който съставлява по-малко от 1% от населението, също е доказано, че принадлежи към вида Хомо сапиенс. Т.е. той също се ражда по идентичен начин, израства с идентична скорост, боледува от идентични болести, получава идентична с други човеци(може и от добрия подвид)кръв, влияе се идентично от идентично лечение(естествено поради финансови причини има достъп до по-скъпо лечение) и умира по идентични причини и начин с останалите хора. Какво го различава? Спомняте ли си онези 95%, от които зависи нашето интелектуално и социално поведение? Да, точно така - средата. Друг важен въпрос е: какво определя социалната тежест и сила на един индивид? До голяма степен това са финасовите му възможности и социалните контакти, които има. И така от едната страна е 99% от човечеството, която също притежава известни финансови средства и социално контактува предимно със т.нар. си близки по народност и религиозни убеждения. А от друга страна е 1% агресивен подвид с огромни финансови възможности и ограничени в подвида социални контакти. Не, че този подвид не контактува и с останалите хора, но това не е пряко, той прилага медиите за социалните си контакти с останалите хора, той не показва истинското си лице, при него контактът се ограничава до вида началник-подчинен дори и в личните му и сексуални отношения. А, сега навлизаме в областта на психологичната спекулация. Какво ще стане ако тези 99% от човечеството разширят социалните си контакти извън националната и религиозната си група и някак си разберат, а това при социален контакт е напълно възможно, дори неизбежно, че не се различават помежду си? Какво ще стане ако евреинът почувства болката на палестинеца, когато губи децата и близките си при бомбардировките, ако палестинецът разбере болката на евреина, когато взривява близките му в автобуса, ако мюсулманинът спре геноцида над християните в Сирия и Ирак, ако християнинът спре да се намесват в политиката на ислямските страни, ако украинецът откаже да избива руски жени и деца, ако руснакът освобождава пленените украински войници? Кой тогава ще е по-силен? Какъв е изходът? Спрете да се избивате! Протестирайте срещу всяко военно действие! По новините често ни показват как мюсулманите по света протестират срещу нападенията в Газа и как евреите протестират срещу нападенията на Хамас. Дали това действа? Забравете! Как ще подейства, когато християните и евреите виждат хора от техните религиозни групи да биват избивани от мюсулманите в Сирия, Ирак и Израел? Как да подейства на мюсулманските водачи като те ежедневно виждат своите, избивани от евреи и християни? Кога и как би подействало? А сега си представете: мюсулманите протестират срещу избиването на християни в Сирия и Ирак. Християните и евреите протестират срещу избиването на мюсулмани в Газа. Украинците протестират срещу избиването на руснаци, а руснаците срещу разцепването на Украйна. Дали ще подейства? Нищо не губим ако опитаме. А можем да спечелим много.

Какво ли би си купил тук Христос в съвременното си превъплъщение? Странен, пък и глупав май въпрос във този век на пищно разхищение. Че непременно трябва му i-phone със Facebook, с постоянен интернет, да чува на земята всеки стон, проблеми да решава той безчет. Да знае всяка лоша новина, за да го прави най-пристрастно тъжен. Да има леко чувство за вина и да се чувства сякаш ни е длъжен. А болестите с вяра да цери, да си открие курс по медитация, часовника си трябва да свери и да се бори с вечната фрустрация. Какво ли би си купил тук Христос? Да, трябва му i-phone и още нещо, за да даде ни той надежда-внос пратете му - поръчката е спешна!

Гардеробът яростно се блещи - пълен с стари дрехи и преструвки. Търся нещо спец за първа среща - рокля, може би, и чифт обувки. Ала що да облека не зная и вися в безпомощна дилема. Със какво без жал да те омая? Със какво дъха ти аз да взема. Малка черна рокля-твърде секси. Че сигналът твърде е първичен. Няма да избивам аз комплекси. Трябва да е нещо по-прилично. Бялото за твърде хард намирам. Привкус сватбен тука се преплита. Първа среща - няма да планирам. Кацвам, очаровам и отлитам. И червено няма да си сложа - твърде много страстно ми изглежда. Да, страстта сега ще поотложа ще я опаковам във надежда. Първа среща - хайде ще е в синьо. Неутрално, но със смисъл скрит. Аз ще бъда твоята богиня. И така ще бъдем само квит.

Сервитъорът на времето ми поднесе чаши. Бяха пълни със несбъднати мечти. Отпих от едната, макар леко уплашена, и усетих как сърцето в мен трепти. В чашите мечтите силно се вълнуваха. Пламенно крещяха: "Xей, пийни от мен!" Чудех се къде съм, не сънувах ли? Cякаш, че не беше нито нощ, ни ден. Във една шампанско, ех, купон ще става. Туй ще да е, мисля, само младостта. Тя е като него лудост и забава, бързо исфирясва идва зрелостта. Във другата чаша бе червено вино. Брей, на ум си викам, ето любовта. Тя така упива сладка и горчива. Боря махмурлука с зелева чорба. Зелевата трябва пък да са парите. И много да пиеш, все остава жад. Или ще работиш, или ще си хищник. Все ще ги желаеш, пфу, че мръсна гад. След черпня богата нужен e айряна. Бързо освежава като мъдростта. Нея ще посрещна тъжна и засмяна, седнала на прага бял на старостта. И накрая дойде реда на водата. Тя преди смъртта е моята мечта. Светъл символ тя е на чистотата, на чистотата на съвестта.

Един прекрасен октомврийски ден с първата си заплата в Германия реших да си купя лаптоп. С Нариндър влязохме в магазина за техника в китното градче Кюнцелсау. Сред всички лаптопи Амбър ме привлече с неотразимия чар на сребристата си клавиатура и тъмно син екран. Вистата правела малко проблеми, но Уйндоус 7 пък бил от една седмица и не бил проверен ми обясняваше продавачът. Нямах нищо против. Амбър беше единствената останала бройка и ми предложиха да ми я заменят с друг лаптоп, но аз твърдо държах на нея. няколко месеца след покупката, докато си щраках из интернет нежен женски глас ми се представи на английски "Здравей, аз съм Амбър. Ти коя си?". Втрещих се, боже, компът ми е жив. Опитах се да продължа разговора, но Амбър срамежливо млъкна. Споделих случката с Нариндър. Той каза, че може да е от преводаческата програма - друг път: транслит.сс нямаше такава опция. Амбър никога повече не проговори, но аз знаех: Вистата прави проблеми, защото е жива. Амбър сама си търсеше антивируси, сама ми предлагаше на случаен принцип информация. Тя също знаеше, че не съм обикновена, защото първото, което написах на сребристата и клавиатура бе поезията ми на английски. Раздялата ми с Амбър бе неочаквана. По време на пътуването ми в Индия един от клавишите и се счупи. Още беше в гаранция и когато се върнах в Германия я занесох в магазина за поправка. След 1 месец ми се обадиха и ми казаха че е нанесена непоправима повреда дадоха ми купон за 600 Евро да си купя нов компютър. Бях шокирана, че напълно читав лаптоп може да го повредят при поправката, но предложението от магазина бе достатъчно щедро. Сега имам Марвин той е достатъчно умен да не говори с дрънкало като мен и все пак Амбър ми липсва. Надявам се да е добре там където е. Нощта преди да ми съобщят новината за повредата сънувах странен сън: Сякаш Амбър се опита да се свърже с мен. На екрана и прочетох: "Промяна е това , което спира превключвача на живота."

Сънувах странен сън. Видях как дяволът и Бог се състезават. Тогава ми мина тази мисъл през главата: Но кой решава кой ще победи (кой решава съдбата на дявола?) И сама си отговорих: естествено, че Бог, тъй както човекът сам решава съдбата на дявола в себе си.

Малцина са хората подложени директно на въздействието на инфрачестотния усилвател. След като имах смелостта да се намеся във външната политика на България аз лично имах честта. Уредът действа през нощта докато се опитвах да спя. Вибрациите му бяха сензорно доловими. По някакъв начин чрез него могат да се внушават мисли. Можеш да проведеш цял разговор с този, който го е насочил срещу тебе. Може да се центрира под формата на лъч, така че е трудно да се избяга от него. Единственото спасение е музиката. Тя блокира въздействието му. Както и да е вече не съм обект на въздействието му. Открих странните четири точки в стаята на майка ми, които при наблюдение с дигитална камера излъчват светлина, за които споделих в предишен постинг. Това според мен се нарича протонен излъчвател. Когато е активиран тя не може да спи, а аз заспивам под въздействието на лекарствата. Този уред усили мисловната ми енергия, също предизвиква халюцинации, но чрез него придобих и свръхестествени способности, така че вместо да ми избодат очи ми изписаха вежди. Пример за това е случката със шофьора на таксито. Действието на тази новост ми е далеч по-приятна от инфрачестотния усилвател. Между другото смятам, че и в Индия сме подложени на въздействие, тъй като Нару не може да спи, а това е от скоро, вдигна кръвно и холестерола му се качи. Сега взема лекарства. Само в Германия не посмяха да ни преследват. Някаква врачка лъже майка ми че имам магия, за да и взема парите. Тя предпочита да вярва на глупости, отколкото да види доказателствата, а аз успях да заснема толкова много неща. Смята се за прагматична и предпочита да ме държи в лудницата. Слава богу че успявам да избягам от нея. И така тук има толкова неща, за които не можете и да си представите, но важното е да не се страхувате от тях. Ако се изправите в смело срещу тях можете даже и да спечелите. Поздрави от Чандигар: Таня

На 19.03.2011 г. ще се наблюдава явлението суперлуна. Явление при което луната ще е най-близко разположена до земята. За последен път това явление е наблюдавано през 2005 г. Въпреки, че учените твърдят, че може да се наблюдават само отклонения в приливите и отливите предишните случаи на отклонения в климата ни карат да гледаме с безспокойство на явлението

Всички световни религии се основават на вярването, че човек е безсмъртен. Има много хора, които са имали близки до смъртта изживявания. Но учени са доказали, че тези т.нар. халюцинации се дължат на високото съдържание на въглероден диоксид в мозъка. Според мен халюцинациите се дължат на предсмъртна възбуда на нервните клетки и повишаване на калия в тях. Ние всички се надяваме че има живот след смъртта. Там се предполага че ще получим възнаграждение за делата си и наказание за греховете си. Живеем така сякаш нищо на земята няма значение. Имах възможността да видя два начина на съществуване: Индия и Германия и да осъзная разликата между мирогледите. Индия е силно духовна страна. Където и да се обърнеш има знаци на силна религиозност. Всеки индиец смята, че греховете му ще бъдат простени ако дари нещо в храма и се моли на всичките божества. Но защо те имат толкова богове? Много просто: тук всеки може да стане бог ако го иска. Жалкото е че много малко хора си го поставят за цел. Повечето лъжат без мярка, корупцията е царица на цялата държава. Германия младежите рядко се замислят за Бога, възрастните обаче са силно религиозни. Но религията като цяло има слабо влияние върху държавата. Но тук всеки се опитва да подобри нещата. Корупция почти няма. Всеки спазва правилата иначе все някой ще го издаде на полицията. Всеки има силно чувство за справедливост. Не се прикриват взаимно с надеждата че няма да ги хванат. Какво можем да научим от тези държави: според мен от Индия почти нищо, но от Германия много. Според мен всеки може да играе ролята на бог по отношение на ситуацията в която се намира. Вече има много средства, с които един образован човек може да се бори срещу несправедливостта. Ако всеки осъзнае силата си, то нашата държава спокойно може да достигне нивото на една наистина европейска държава. Затова искам да създам нова религия, в която всеки е малък бог, който гради своя собствен свят, но и е достатъчно отговорен да не разрушава изграденото от другите. Ние сами можем, още повече, че ако споделяме една добра цел, не сме сами. Освен това ако подобряваме своя малък свят, ние помагаме да се подобри и голяма част от обкръжаващата ни действителност. Това искам да ви кажа, когато се наричам богиня.

Седнах днес напук на всичките лъжи да разкажа що на съвестта тежи на тоз платен драскател Омир, за един ахейски обир как във Троя войната свърши със позор за всички мърши. Три богини се родили трите се на пир напили и Ирида мъничка хитруша им подхвърли ябълка, не круша. Тази ябълка била връх на всички чудеса, била сочна и огромна и на диня най-подобна. И решила да подразни тя главиците им празни: - Тази ябълка неземна е в градината последна. Тя ще бъде за подарък на красавицата, що на това пир-празненство едно мъничко момче на троянски цар синче убеди, че на тоз свят не трябва ти да си пират, за да срещнеш своя ден, макар съвсем обикновен със усмивка на уста и със вирната глава, а една богиня най-прекрасна, че животът без любов е празен, че животът не е изпитание, че не сме тук за страдание, ни за вечна суета не сме ний на света. И помислила Атина: \"Що да сторя, че истинах аз от таз задача сложна и не съм аз тъй безбожна- Ще предложа мъдрост, или власт Ще отгатна неговата страст.\" Хера пък приготвила богатство \"Ще убия брат му и наследствена ще му бъде Троя-тоз богат и над всинца властващ град.\" Афродита пък въобще не помислила, а туй момче във гората пищна тя отнесла и плодове му тя донесла А пък Парис сам във лакомията се оплескал чак до шията. И попитала богинята: -Искаш ли да се въргаляш в тинята? да копаеш тор в обора, но да полетиш в простора, и въпреки вси правила да срещнеш ти пак любовта на красавица неземна, че са ти май най-потребни други тука чудеса щом е Троя в твоите крака. Разплакало се мъничко детето, че то не срещнало на таз планета любов тъй чиста, и без да мисли посочило в туй съревнование единствената без колебание Афродита май, че пак успяла да спечели. На раздяла му посочила тя древната Елада дето без никаква пощада я обрекъл зор баща и май от срам малката Елена в брак нежелан, че войните свои все загубвал и народа си той все погубвал. - - - Две деца се срещнаха на таз земя - две деца, чиято орис зла обрекла бе на други без любов, но зароди се тя и в сетен зов събра ги във страданието, че се срещнаха момиче и момче. - - - Побягнаха на кораб чужд в морето и като юнга спа той под небето, а тя облечена във дрипи и парцали ядеше туй, що бяха и подали. Но любовта им бе могъща громеше тя вълните хищни и макар, че разби се корубата стара те стигнаха до свойта цел и пред олтара се врекоха във обич и във вярност и все едно да бъдат чак до старост, едно в живота и смъртта, и в униженията, и в гордостта. - - - Но не бяха те сами на таз планета и почнаха троянските кланета. Избиваха се гърци и троянци, ахейците си бяха все поганци опустошаваха селата, градовете и труповете падаха в нозете на Троя - гордата, красива в смъртта тя ставаше тъй сива и спряха пиршествата от глад умираха децата, че гърците не щяха да приемат готови бяха да наемат предатели от наш\'те градове множаха се и наш\'те врагове. Докато прекрасната богиня, облечена във рокля синя, не подмами Одисей-разбойник и хитрец да се допита до троянски жрец, който на предател се преструваше и с ахейците си контактуваше, как да погубят Троя - тоз богат и над всинца властващ град. \"Направете жертва вий на боговете и във жертвате вий синовете свои там сложете и на Троя предложете !\" Не посмяха тез диваци, че не бяха те глупаци, но сами се в жертвата покриха и оръжията свои скриха и със бяло знаме под града красив оставиха кон сякаш див. Ат прекрасен беше тоя кон, бе огромен като слон. Щом приближиха го нашите войни се оказа дървен без пробойни. Но оставихме ний нощна стража и напук на Омир ще разкажа, как паднаха ахейците във ръцете на армейците. - - - Откупа ний чакахме с години, че не бяха жертви те невинни. Искахме мъст за наш\'те деца, но пък постъпихме ний със сърца, че боговете ни бяха човечни без престъпления в живота вечен честно да погледнем ний в очите и на децата , и на дедите. - - - И Троя просъществува, макар и раните си да лекува. И днес край черното море тя Варна града се зове

Един ден се отправих към МВР Златни пясъци за да подам жалба срещу русенския полицай, който неправомерно ми издаде акт. Оказа се , че там не приемат жалби. Упътиха ме към отдела не на корупцията. Но най-интересното се случи по пътя на връщане. Открих, че имам само два лева, т.е. недостатъчно за автобус. Реших да взема заедно с две непознати момичета такси. По пътя се скарах с шофьора, че трябва да ни таксува по тарифата. Момичетата казаха, че най-вероятно уредът ще се върти като бесен, но съвсем не беше така. Дори напротив, но шофьорът не бе съгласен на тази цена, която му определяше брояча. Опита се да спре автомобила и да ме остави, но колата спря да му се подчинява, дори напротив, засили. След известни усилия той успя да спре. Беше толкова уплашен, че не ми взе и стотинка. Попитах го дали ме е познал. - Азис и Глория имат един хит - му казах. Така му намекнах, че съм богинята на любовта.

Болницата в Бяла Събудих се в болнична стая. прозорецът на първия етаж гледаше към градината. Имаше 4 легла поставени от двете страни на прозореца, аз бях на леглото вдясно. В ляво от вратата лежеше умираща жена. Тя не можеше да говори, да се храни, нито да поема вода. Дъщеря и, която ползваше леглото под краката ми, беше отчаяна. В безумната си любов, тя не можеше да приеме, че майка и ще умре. \"Помогни и ! ти си лекар.\". Тя не може да бъде спасена. Смъртта не е страшна\" - отвърнах и аз. Но болната се подобряваше буквално пред очите ни. Поиска вода, но лекарите не позволяваха повече от няколко капки. Леко наквасиха устните и. \"По-добре ли си?\"-попитах мислено аз. \"Да, по добре съм\"-отговориха очите и. \"Бъди благодарна, любовта на дъщеря ти те спаси\". Донесоха храна. Лакомо се нахвърлих върху нея. Лекарят дойде и ме помоли да му разреша да зашие раната ми. Казах му да не ме пипа. Предложи да ми направят компютър томография. \"Направете ми ядреномагнитен резонанс\"- поисках аз. От медицинската си практика знаех, че функцията на мозъка е по-добре видима с това изследване. Попитаха ме как ще се прибера. Отговорих, че ще се обадя на приятел от студентските години. Един приятел може и да имаш, но щом потърсиш го на таз земя, то той дори на друг свят да се намира... Ахмед дойде, подаде ми ключовете на колата и ме откара до полицейския участък. Видях Вили, качих се в него и запалих двигателя. \"Всичко е наред, ще се оправиш\" - прошепнах му аз. Качих се в колата на стария си приятел от университета и потеглихме. Заспах. Събудих се във Виница. Прибрах се. Легнах на леглото и заспах. Внезапна болка в гърдите ме пробуди. Някакси съм се озовала в окръжна болница. Млад лекар ме прие и предложи да зашие раната ми. Аз отказах с мотива, че раната си ще я оправя при пластичен хирург в Германия. Той ми отговори, че ако ме зашие ще има по-малко за оправяне. Приех. майка ми попита как се казва лекарят. \"Д-р Касапски\" - отвърнаха сестрите. \"Брей, че той си ходи с името\"- подхвърлих шеговито аз. Направиха ми рентгенова снимка на глава, шия и гръден кош. Фрактура на стернума. Възрастен оплешивяващ мъж, по-скоро нисък написа нещо в ИЗ-то ми. Някакъв младеж ме пита имам ли оплаквания. Отвърнах: \"Не\". Окачиха ми една банка и неизвестно за мене как съм се озовала в отделението по гръдна хирургия. Ръката ми силно се поду. Оказа се, че съм я свила без да усетя болка с бътерфлайката. Взеха ми кръв. Правеха ми ЕКГ-та. Не можех да легна в хоризонтално положение, асамо в сгънато вертикално легло. Майка ми не ми отпускаше нито стотинка за кафе или храна с мотива, че съм харчела прекалено много. умирах от глад. Една вечер отидох при бившите си колечки в инфекциозна болница и споделих положението си. най-добрата шевка на света напълни цяла торба с лакомства от машината и ми ги връчи заедно с известна сума пари. Когато майка ми пристигна на другата сутрин с обвинението, че по своя вина съм разбила колата, аз и разказах за случилото се и и заявих през сълзи на очи, че не е важно да имаш пари, а да имаш приятели. Не знам как съм научила името на Анка - съседката си по легло. С тежката диагноза мезотелиом и абсцес на белия дроб. Чернодробната стеатоза не беше установена нито ехографски, нито биохимично, но и беше сигурна при хроничния и битов алкохолизъм. Когато повръщаше и казах, че не е бивало да пие и че е оттова. Бе закачена за дренаж под отрицателно налягане, който откакто бях в стаята не отделяше нищо. Анка храчеше обилно. Белият и дроб сам се пречистваше. \"Много ме мъчиш\"-обвини ме тя. \"Как иначе ще те отуча дая не пиеш и пушиш\"-попитах я аз. Препоръчах и чай от живовлек, за да убия рака, който я разяждаше отвътре. Една вечер Анка стана с невиждащ поглед. Очакваща предварително нападението на Медуза, аз бях затворила предварително прозореца. Без да я поглеждам запях \"Ом мани падме хум\" на Дева Премал. Тъй като бях с гръб към демона, той е погледнал към огледалната повърхност на прозореца и се е вкаменил. анка не помнеше нищо на сутринта. Когато излизах на терасата ме посрещаше мъж на средна възраст, около 165см, плешив, русоляв. Той беше и когато се подхлъзнах в деня преди изписването на изхода на болницата, когато отново получих аритмията. Беше и у комшиите отсреща. Уж правешОще не бях на себе си. Но снимах синините по корема, краката и китките на ръцете си. Посетих психиатъра си. Увеличиха ми дозата на Abilify от 15 на 30мг. На 3.09.2010 излязох в града. стигнах до планетариума на входа на морската градина и попитах за очила за затъмнение. \"Но днес няма да има затъмнение\"-твърдеше убедено тя. Някакъв чужденец ме попита на непознат език откъде съм, тука ли живея. Отговорих му на руски: \"Да, в близкия квартал\". \"А какво работиш?\" \"Врач, ама ти не си руснак\" \"Поляк съм\"-уточни той. Приятелят ми се обади и прекъсна разговора. Прибрах се у дома. Около 15.30 снимах слънцето от нашата тераса и що да видя: Марс се въртеше около слънцето, а пред него Меркурий. Слушах новините цял ден. Нито спомен за равноденствието на планетите. Брей, викам си аз, че то ако мога да снимам планетите с Кини, то Хъбъл кви ли ще ги сътвори. Абе видях аз по интернет, че Аполо бил спецефект, ама и совалки да нямат, май съвсем са я оплескали. Забравих да кажа, че преди да потеглим за Германия накарах Жоро да смени доларите за Евро с мотива, че доларът ще падне. Бях научила от новините, че според договора за мирно развитие американците трябва да напуснат Ирак, а от филма \"09.11\" знаех, че те няма да го сторят с удоволствие. \"Ще се случи инцидент, ще има много жертви\"-говорех на бившия си \"американците никога няма да напуснат Ирак, това е подстъпът им към Иран. Доларът ще падне до 1,43.\". Бях напълно наясно, че доларът ще падне до 1,35, но не исках да давам точна информация на системата за проследяване на телефонните разговори, която бях активирала с думата \"инцидент\". През ноща плеядианците обиколиха Виница със кораба си. Опитах да ги снимам, но те бяха неуловими за Кини. На сутринта забелязах малка сивкава муглявина да се стрелка по небето над дома ми. Знаех, че рептилите вече са тук и душат по следите на плеядианците. Ято бързолети кръжеше над прозореца ми. \"Снимай ни\"-призоваваха ме те. Опитах, но те не се виждаха със камерата, разбрах, че са плеядианци. \"Но аз не ви виждам с камерата\". \"Снимай по посока на летенето ни\"-отговориха те. Снимах и ето какво видях: img Отворих широко прозореца си, усмихнах се, помахах им мило \"Да аз съм Бог\". Пуснах по Желион-старият ми касетофон песента на Хера и Аполон \"Прави любов, а не война\" и възвестих идването си на земята. Аз съм бог, аз съм Афродита. Тази, която е създала света, тази, която ще го спаси. Марс отново танцува за мен. Снимах го на видеоклип. Само, че от youtube го свалиха. Американците вече ме контролираха. Този път разбрах Марс не се въртеше около слънцето в равнината на евклиптиката, а в сфера. Това значеше, че планетите не са в една равнина. строежът на слънчевата система бе подобен на строежа на атома според Нилс Бор(Хелиос в едно от преражданията си). Меркурий и Марс се въртят в сфера, Земята и Венера в обемна осморка, Юпитер и Плутон също но в перпендикулярна равнина, Нептун и Уран също, но в перпендикулярна и на двете останали двойки равнини. Луната е планета, огромна по своите размери, след като при слънчево затъмнение сянката и падаше и върху земята, и върху слънцето и останалите планети. Вселената е изпълнена със светлина. Нощта бе само сянката на Луната, която очите ни възприемаха като абсолютен мрак. Сатурн отдавна не съществуваше. Юпитер го бе убил. Американците никога не са излизали в открития космос. Човечеството нямаше ни най-малка представа за строежа на вселената. Войаджър бе измишльотина. Живели сме в матрицата. Гагарин знаеше истината - убиха го. Условията на всички планети бяха приблизително еднакви. Потенциално на всяка една от тях може да има живот. Сивите са от Венера. Рептилите са се преселили тук от Марс. Сивите са същества с изключително овладян емоционален свят. За нашите представи са абсолютно безчувствени. Невероятни хирурзи. Владеят до съвършенство лапароскопската хирургия и заличаването на белези. аз бях живото доказателство. Белегът ми изчезваше за часове. Умеят да изкривяват и манипулират времето и пространството. Те ми бяха попречили да стигна до границата. Рептилите са по-елементарни като цивилизация. Изключителни архитекти и технократи. Пирамидите бяха тяхно дело. Близки до земната цивилизация, но хиляди години напред. В миналото са се смесили със земните обитатели генетично и са създали множество от съществата с така наречена синя кръв. Евреите са техни последователи. Освен добрите им дела по напредъка на земната цивилизация неколкократно бяха организирали изтребването на голяма част от хората. Бяха сътворили чумните и холерни епидемии, епидемията от испански грип, в съвремието и СПИН-ната. Бяха на принципа, че Земята не може да понесе толкова \"свини\", \"гоя\" и т.н. Както и да е, те ме спасиха от ръцете на елементарните ми земни убийци и доказаха божествената ми същност като отвориха третото ми око, въпреки че хирургически си бяха оставили ръцете, тъй да се каже. Между другото от записите ми на гласовете на заплашващите ме полицаи не бе останала и следа заедно с много от песните, които Нариндър ми бе пратил с блутуто си още в Германия. Странно нали?-а телефонът ми функционираше и сега идеално. Лекувам се. Е, Триптолем често ме разхожда из цяла Варна, за да ми покаже накъде вървят нещата, страшно държи да избирам български стоки. има невероятна ориентация и с него винаги стигам до предначертаната цел. Хера пък ми дава съвети по гримиране. валентино от онзи свят по стил на обличане. изобщо при мен е весело, как да се оплача? Военните вече се отказаха от мен. Триптолем им стегна юздите. даже ми назначи охрана. С Атина рядко се чуваме. Тя милата е заета. Триптолем е най-досаден. Препоръча ми паста за зъби \"Билка\"-хомеопатична, не съдържа флуор. ако не знаете флуорът е най-големият враг на мозъка. През втората световна немците са го пускали във водата на завладените градове. Сигурно профилактика на кариеса са провеждали. Днес е доказано, че население, консумиращо вода с по голямо съдържание от 0,3-4мг флуор е по-тъпо и по-агресивно от останалото. Немците май хич не са били прости, ама и съвременните политици също, защото нормата за флуора е 0,8мг, даже с мотива, че се грижим за зъбите обогатяваме водата с флуор, мием се с флуорни пасти за зъби, консумираме мляко, обогатено на флуор, едно време Жоро е пиел флуорни таблетки, леле кво стана настръхнахте ли? Щом бромът подтиска сексуалността, що пък флуорът да не ни прави идиоти? То мозъкът има хиляди рецептори. а психофармаката естествено е доста богата на флуорни съединения. Във Варна само водата на Батовата е бедна според стандартите на флуор. И къщата ни в Аксаково, и тази във Виница се водоснабдяват от Батовата. Баща ми Зевс Гръмовержеца сие знаел работата. винаги твърдеше, че с тока са приятели, доста понаучих от него за електрическите уреди и вериги. Той сам направи къщата ни непристъпна. Сложи блокиращи чепчета на двете резета, така че докато сме вътре никой не може да влезе без наше позволение, но едното чепче изчезна мистериозно, а майка ми няма навик да слага второто резе. сега с най-обикновена бобина и двоен магнит може да се влезе. един хубав августовски ден майка ми забеляза на източната стена точно над леглото си, което бе бивше мое четири странни тъмни петънца подредени в идеален квадрат. Снимах ги на другата сутрин при дръпнати пердета и вижте: странна светлина струеше от тях. Дилатирани субарахноидални пространства във фронтопариеталния дял, т.е. белези за застрашаващото живота състояние субарахноидален кръвоизлив. взех копие от ИЗто и потърсих адвокат. Още преди да вляза в кабинета му подсъзнателно ми се представи: Перикъл, древен оратор в Елада. Тоя и на ескимос ще продаде хладилник. Знам, че тоя гръцки чревоугодник ще ми свърши работа - сега сме от същата страна на барикадата. Днес си купих колие, пръстен и обици \"Косите на Венера\". Още докато влизах в магазина знаех, че нещо тук ми принадлежи. След Лъвицата и слънцето - картина, която купих и която пак ми принадлежеше по някакъв начин, майка ми определено щеше да получи емоционален шок ако и бях казала цената. Адвокатът имаше невероятни картини. Ама лъвицата един ден ще виси в Ермитажа. Ще я купят безбожно скъпо от мен. Няма да ви казвам цената, че да не ми я откраднете. По какво се различават боговете от хората? - по нищо - ние сме хора с идеална генетична информация и напълно, или поне над 60% овладели функцията на мозъка си. Нормалните хора използват едва 4%. Ми колкото - толкова, ама останалата част да не е за да дава обем на шапката? Колкото до иска ми. Аз имам трайни увреждания на мозъка, да не говорим, че съм била поставена в състояние на трайна опасност за живота поради некомпетентност на шайка лекари. Естествено поради характеристиката на работата ми аз съм поставена под трайно физическо и психическо напрежение и най-вероятно никога няма да мога да упражнявам професията си, която е жизнено важна за мен. Надявам се на достатъчно финансово обезщетение за щетите, които са ми нанесени. Надявам се, че искът ми ще бъде удовлетворен.

Нямам ясна представа за събитията. Завърших медицина октомври месец 2005г. Януари започнах работа като оптометрист във верига магазини \"Х..\". След конфликт с работодателя напуснах работа и започнах почасово към оптики \"П..\". Въпреки доброто заплащане, тъй като работех само 2 дни в седмицата, търсех и друга работа по специалността. Отзовах се на обява във вестника за работа по курортите. Новият ми работодател, представящ се за д-р Ганчев, специализант по ортопедия, ме въведе в новия ми лекарски кабинет на курорта \"Св. Св. Константин и Елена\". Показа ми лекарствения шкаф пълен с медикаменти с изтекъл срок на годност и със съмнителни качества, след което отвори кутията с хирургични инструменти с голи ръце, които не благоволи да измие дори с течен сапун на чешмата, и внимателно ми разясни имената им и функционалните им характеристики. Обясни ми, че имал договор за дезинфекция с ХЕИ, но не го е подновил още. След това постави таблетка с формалдехид в кутията като обясни, че така се дезинфекцирали най-добре. На следващия ден отказах да се появя на работа. Издирих интернет адреса на немското посолство и написах писмо на немски език до хората, които предполагах, че са пряко засегнати от това. През ноща започна същината на историята ми. Чух от разстояние разговор във военно министерство как писмото ми ще провали влизането на България в ЕС. Запв черни тениски и черни официални панталони. Накъдето и да се обърнех изникваха красивите им подбрани сякаш по каталог фигури. В дома ми нощем чувствах проникващото чак до костите ми трептене на инфрачестотния усилвател. Знаех, че искат да разклатят психическото ми здраве, за да не мога да свидетелствам. Успяха. Споделих с майка си цялата история и тя не ми повярва. Под деиствието на инфрачестотния усилвател започнах да буйствам. Изгорих \"Книга на живота\" на Петър Дънов след като я прочетох донякъде. Знаех, че Беинса Дуно е демон, който предлага безсмъртие на неразумните хора, а след това им взема живота със същата книга. Аз спрях да я чета в момента, в който почувствах опасността. Когато сърцето ми се възпротиви на идеята, че ако надживея своите деца ще се превърна самата в демон, който ще желае края на света. Изгорих проклетата книга със огън от църковна свещ. Това бе единственото оръжие срещу тази демонична книга. Знаех, че баща ми е умрял, защото я прочете цялата. Една нощ показах пети том на Маркс и Енгелс на майка си и хвърлих книгата. Знаех, че Маркс е написал само този том, а останалото беше добавка на комунистическото мекере Енгелс. Пристигна линейката. Не помня как съм се озовала в психиатрията. Диагноза: параноидна шизофрения. Знаех, че всичко е постановка. Борех се. Посрещах доцента в поза лотос въпреки действието на коктейла от психофармака, с който искаха да подтиснат свободния ми дух. Изписаха ме на Сертиндол. Спрях го заради наддаването на тегло. В момента, когато възвърнах старата си харизма, психическият тормоз се възстанови. Но този път знаех - аз не бях обикновен човек. Вървях по стъпките на Христос. Следваха ме бели лястовици, разговарях с подсъзнанието на хората, с животните, с растенията и ако щете вярвайте и със предметите. Четях мисли не само за миналото и настоящето, но и за бъдещето. Военните назначиха психолог, който през цялото време да разговаря мислено с мен. Той ме убеди, че ще ме назначат като лекар във военна болница. Трябвало само да се явя на интервю. Попаднах за втори път в психиатрията. Този път повярвах в болестта си. Сменях лекарствата и коктейлите по лекарско предписание. Ходех по улиците с масковидно лице и изтичаща от устата ми настрани слюнка, с падаща коса и заслепен поглед, с обърнати нагоре от екстрапирамидния ефект на лекарствата очи. Качих 8 килограма. Опитвах се и да работя. В условията на див капитализъм експлоататорски настроените работодатели ми плащаха малко и ме осигуряваха на половин работен ден върху минималната заплата и ме принуждаваха да напусна, в момента, когато си намереха по-опитен лекар. Сменях местоработите както намерех. Една позната лекарка ме осведоми, че търсят лекари в инфекциозна клиника. Веднага се отзовах. Сърдечно ме посрещна моят ангел-спасител шефката на Инфекциозна клиника д-р Р. назначи ме веднага, защитаваше младата неопитна лекарка от нападките на страшилището за студенти и специализанти доц. Н. за да не разочаровам работодателката си заявих желание да се явя на конкурс за асистенти към университета, но в същото време подготвях документите си за заминаване в Германия. Вместо да се явя на изпита, заминах със самолет за Берлин, откъдето с влак се озовах в китното градче Щолберг, където беше интервюто за асистентлекар в хирургия. Още от участието ми в програмата Еразмус и стажа ми в трансплантационна хирургия в Кьолн мечтаех да стана хирург. Немците също бяха направили всичко, за да ме стимулират в тази насока. Не получих работата. Нямах необходимата ми диплома по немски език, имаше по-опитни кандидати. Бях забравила и немския за 3 години. Заминах за Мюнхен, където ме подслиниха братовчедите ми. Регистрирах се, че живея в града и се обърнах към бюрото по труда. Дадоха ми интернет адрес, на който да си търся работа. Върнах се в България и се записах за изпит по немски към Гьоте Институт. Взех изпита с най-висок успех в групата - също медици по пътя на имиграцията. Видях, че в България няма бъдеще за хора с медицинска професия. Хора със семейства трябваше да съчетават по 2-3 местоработи, за да изплащат заеми за жилища, кабинети и обурудване, а младите специализанти трябваше да заплащат обучението си към университета и да работят безвъздмезно за болниците. Мащеха България ни пъдеше в чужбина. Намерих си работа. Запознах се с бъдещия си съпруг. Забременях, но махнах детето поради страх, или несигурност може би. единственото последствие е, че прекъснах лечението. Август месец беше отпуската ми. Прибрах се в родината, за да понаясям непрекъснатите дрязги с майка си. Явих се на поредния ТЕЛК със заключение: параноидна шизофрения в стадий на ремисия: инвалидност 60%. Купих си малък автомобил. Ходех на уроци по шофиране. На правите се справях дори и при висока скорост. Е фолксвагвнът бе малко капризен по завоите и светофарите. Шофьорите ме псуваха, бучаха с клаксоните си, но общо взето се отървах само с един акт за отнесен номер на скъп автомобил. Моят Вили, фолксвагенът ми поло с две врати, пострада само в левия участък на купето зад лявата врата. Дойде време да потегля за Германия. Регистрирах Вили в КАТ, платих му данъците, но... Една гореща августовска сутрин чаках пред гишето за регистрация на МПС-та Варна. Един мургавичък господин явно зя пореден път се опитваше да пререди опашката, за да регистрира явно чужд автомобил. Извадих Кини, моята сребриста финландска красавица, сиреч LG-то ми и снимах натрапника. Подканих го да каже \"зеле\" пред обектива. След известно време се приближи интелигентен на вид господин на средна възраст с голям плик в ръце и влезе. Снимах го в компанията на млада дама на излизане от гишето. Опитах да изпратя снимките веднага на един приятел, участващ в издаването на интернет списанието \"Будители\", но GSM-ът ми странно блокира. Както и да е регистрирах Вили в КАТ, но... Когато погледнах моя рицар в тъмно синьо забелязах, че стъклото вдясно е свалено. Никога не свалях дясното стъкло, а само това от страната на водача. Веднага се обърнах към близкото РУ на МВР, но те отказаха да реагират, тъй като за района било отговорно IV РПУ, до което някак си трябвало да се добера след като не искам да карам пипания си автомобил. След кратък спор успях да си издействам телефона на РПУ-то. Двама мили полицаи прегледаха автомобила ми и по живо по здраво стигнах до изчислителния център, където не платих и грош данък след като показах меродавното решение от ТЕЛК. Но... Знаех, че мафията за регистрация на крадени автомобили е по петите ми. Снимах спирачките си и заедно със милата двойка ги публикувах в интернет. На 28.09.2010 имах уговорка с братовчедите си да поемем по заветния път. Реших, че двама студенти и аз сме лесна плячка за озверелите мафиоти. За 24 часа убедих стара кримка, бивше гадже шампион по карате с внушителна мутра да ме придружи до Германия без да му казвам за какво става въпрос. Измих Вили предния ден и в 12.00 наобяд потеглих от дома си в квартал Виница. взех бойния другар от спирката пред община варна и спряхме да чакаме братовчедеите на бензиностанция Еко точно преди магистралата. Напомпахме гумите. Вили сам се настани така, че гумите от страната на Жоро да са под по-голямо налягане. Вили знаеше как да се справи със всяка ситуация. Мощният му за кола от този клас двигател от 1.6 Вата идеално пасваше на теглото му от 1600кг заедно с водача. Вили бе най-близо до идеалното число на Питагор. Обясних на Жоро, че идеалният автомобил не е този с най-голяма мощност и най-голяма лекота, защото те са обратнопропорционални на сигурността му. Всички идиоти си мислят, че скоростта зависи от почголямата мощност, а изобщо не отчитат сигурността и икономичността на автомобила. Разясних му и защо съм взела хисарска вода, а не горна баня например. Водата Хисар със рН-то си от 8,9 предизвиква алкалоза, алкалозата стимулира нервната система да поема повече кислород и следователно да не заспива. Е, четете етикета бе идиоти! Около 14.30 на бензиностанцията кацна тъмно синьото BMW на братовчедите. Изрично ме предупредиха, че няма да ме чакат и трябва да карам като професионалист. Ми, добре, смигнах аз на Вили, ще им покажем какво можем. За секунди отнесох колата на брат\'чеда. Изпреварвах като за световно. Жоро настръхна. Вече се биехме за волана. Някъде по пътя дадох предимство на Павката, за да води. Спряхме на една бензиностанция, за да заредим бензин. Жоро си вдигна партекешите и се качи на BMW-то, за да стигне до най-близката спирка на автобуса за Варна. Аз с половин резервоар отпраших без да чакам братовчедите. На разклона за Русе свих попогрешка натам. Около 16.00 бях в околностите на Русе. Двама полицаи ме спряха в отговор на сигнал за неадекватно поведение на пътя. Изчакахме колегите им да донесат дрегера и с резултат 0,00% потеглих към магистралата за София. Тъкмо се изкачвах по въртела за моста и една голяма вишнава кола се вряза в десния ми мигач. Ударът бе толкова силен, че нейният резервоар се пръсна. Дойде КАТ. Полицаят проучи ситуацията и заобяснява правилата за движение по пътищата на другия шофьор, който се оказа, че ги преподава. Пред мен стоеше път с предимство, пред него не; пред него знак \"Изчакай и премини\"-пред мене нищо. Освен това, като изкачващ се автомобил, който е по презумпция с по-малка скорост(движех се на втора придавка), грешката бе чужда по всички правила и закони. Но... Човекът леко се отдалечи заедно с полицая и...актът бе връчен на мен. аз снимах и колите и полицаите. записах как придружаващият полицай ме обижда и заплашва. С втория си акт поех по пътя за София. Заредих 10 литра бензин на една крайпътна бензиностанция. Тировете караха след мен. Знаех, че предстои задръстване на магистрала Хемус. Взех решение да мина през Търново и Стара Загора и по магистрала Тракия напряко за Калотина. Към 18.30 бях вече в Търново. По едно нанадолнище спрях рязко сред групичка кадъни. \"Кво праи таз простата\" помисли си една от жените. Повторих думите и. \"Невероятно, но тя ми прочете мисълта\" - и това повторих. Другата ме попита търся ли нещо - да, отговорих пътя за Стара Загора. Упътиха ме, но... Завих, където не трябваше. спуснах се надолу по малка река и... Вили ми каза да вдигна прозореца, да спра и да снимам пред стъклото. след това пое управлението. Беше напълно неконтролируем. Блъскаше колите наоколо със страшна сила. Накрая спря. Всичко утихна. Извикаха КАТ. Един от комшиите се оплака, че съм блъснала автомобила му. Знаех, че едно от момчетата е видяло, че автомобилът е бил блъснат още предния ден. Единствената жертва на средношния бой беше една кофа за смет. Вили ми каза да вдигна прозореца, да спра и да снимам пред стъклото. след това пое управлението. Беше напълно неконтролируем. Блъскаше колите наоколо със страшна сила. Накрая спря. Всичко утихна. Извикаха КАТ. Един от комшиите се оплака, че съм блъснала автомобила му. Знаех, че едно от момчетата е видяло, че автомобилът е бил блъснат още предния ден. Единствената жертва на средношния бой беше една кофа за смет. Калинка На сутринта стигнах до покрайнините на Попово. Ужасно ми се спеше. Кривнах от пътя в една канавка и излязох от колата. в близката малинива нива имаше малък заслон. Една жена ми предложи кафе. Попитах я какво прави дъщеря и Калинка стигна ли до Русе. Тя отговори, че няма дъщеря. снимах слънцето и и го показах. Беше странно слънцето тоя ден. на снимката се виждаше, че е опасано от три пръстена и можеше да се гледа с невъоръжено око. През това време мина КАТ. с помоща на минаващ автомобил изтеглихме колата. попитах за пътя за София, упътиха ме. Оттам нататък нищо не помня....