- 04.03.11 07:35#1Tanya Ivanova
![Tanya Ivanova]()
Регистрация: 04.03.11Град: ВарнаОтговори: 18Историята на моя животНямам ясна представа за събитията.
Завърших медицина октомври месец 2005г. Януари започнах работа като оптометрист във верига магазини "Х..". След конфликт с работодателя напуснах работа и започнах почасово към оптики "П..". Въпреки доброто заплащане, тъй като работех само 2 дни в седмицата, търсех и друга работа по специалността.
Отзовах се на обява във вестника за работа по курортите. Новият ми работодател, представящ се за д-р Ганчев, специализант по ортопедия, ме въведе в новия ми лекарски кабинет на курорта "Св. Св. Константин и Елена". Показа ми лекарствения шкаф пълен с медикаменти с изтекъл срок на годност и със съмнителни качества, след което отвори кутията с хирургични инструменти с голи ръце, които не благоволи да измие дори с течен сапун на чешмата, и внимателно ми разясни имената им и функционалните им характеристики. Обясни ми, че имал договор за дезинфекция с ХЕИ, но не го е подновил още. След това постави таблетка с формалдехид в кутията като обясни, че така се дезинфекцирали най-добре.
На следващия ден отказах да се появя на работа. Издирих интернет адреса на немското посолство и написах писмо на немски език до хората, които предполагах, че са пряко засегнати от това.
През ноща започна същината на историята ми. Чух от разстояние разговор във военно министерство как писмото ми ще провали влизането на България в ЕС. Запв черни тениски и черни официални панталони. Накъдето и да се обърнех изникваха красивите им подбрани сякаш по каталог фигури. В дома ми нощем чувствах проникващото чак до костите ми трептене на инфрачестотния усилвател. Знаех, че искат да разклатят психическото ми здраве, за да не мога да свидетелствам. Успяха.
Споделих с майка си цялата история и тя не ми повярва. Под деиствието на инфрачестотния усилвател започнах да буйствам. Изгорих "Книга на живота" на Петър Дънов след като я прочетох донякъде. Знаех, че Беинса Дуно е демон, който предлага безсмъртие на неразумните хора, а след това им взема живота със същата книга. Аз спрях да я чета в момента, в който почувствах опасността. Когато сърцето ми се възпротиви на идеята, че ако надживея своите деца ще се превърна самата в демон, който ще желае края на света. Изгорих проклетата книга със огън от църковна свещ. Това бе единственото оръжие срещу тази демонична книга. Знаех, че баща ми е умрял, защото я прочете цялата.
Една нощ показах пети том на Маркс и Енгелс на майка си и хвърлих книгата. Знаех, че Маркс е написал само този том, а останалото беше добавка на комунистическото мекере Енгелс.
Пристигна линейката. Не помня как съм се озовала в психиатрията. Диагноза: параноидна шизофрения. Знаех, че всичко е постановка. Борех се. Посрещах доцента в поза лотос въпреки действието на коктейла от психофармака, с който искаха да подтиснат свободния ми дух.
Изписаха ме на Сертиндол. Спрях го заради наддаването на тегло. В момента, когато възвърнах старата си харизма, психическият тормоз се възстанови. Но този път знаех - аз не бях обикновен човек. Вървях по стъпките на Христос. Следваха ме бели лястовици, разговарях с подсъзнанието на хората, с животните, с растенията и ако щете вярвайте и със предметите. Четях мисли не само за миналото и настоящето, но и за бъдещето. Военните назначиха психолог, който през цялото време да разговаря мислено с мен. Той ме убеди, че ще ме назначат като лекар във военна болница. Трябвало само да се явя на интервю.
Попаднах за втори път в психиатрията. Този път повярвах в болестта си. Сменях лекарствата и коктейлите по лекарско предписание. Ходех по улиците с масковидно лице и изтичаща от устата ми настрани слюнка, с падаща коса и заслепен поглед, с обърнати нагоре от екстрапирамидния ефект на лекарствата очи. Качих 8 килограма.
Опитвах се и да работя.
В условията на див капитализъм експлоататорски настроените работодатели ми плащаха малко и ме осигуряваха на половин работен ден върху минималната заплата и ме принуждаваха да напусна, в момента, когато си намереха по-опитен лекар. Сменях местоработите както намерех.
Една позната лекарка ме осведоми, че търсят лекари в инфекциозна клиника. Веднага се отзовах. Сърдечно ме посрещна моят ангел-спасител шефката на Инфекциозна клиника д-р Р. назначи ме веднага, защитаваше младата неопитна лекарка от нападките на страшилището за студенти и специализанти доц. Н. за да не разочаровам работодателката си заявих желание да се явя на конкурс за асистенти към университета, но в същото време подготвях документите си за заминаване в Германия. Вместо да се явя на изпита, заминах със самолет за Берлин, откъдето с влак се озовах в китното градче Щолберг, където беше интервюто за асистентлекар в хирургия. Още от участието ми в програмата Еразмус и стажа ми в трансплантационна хирургия в Кьолн мечтаех да стана хирург. Немците също бяха направили всичко, за да ме стимулират в тази насока. Не получих работата. Нямах необходимата ми диплома по немски език, имаше по-опитни кандидати. Бях забравила и немския за 3 години. Заминах за Мюнхен, където ме подслиниха братовчедите ми.
Регистрирах се, че живея в града и се обърнах към бюрото по труда. Дадоха ми интернет адрес, на който да си търся работа. Върнах се в България и се записах за изпит по немски към Гьоте Институт. Взех изпита с най-висок успех в групата - също медици по пътя на имиграцията. Видях, че в България няма бъдеще за хора с медицинска професия.
Хора със семейства трябваше да съчетават по 2-3 местоработи, за да изплащат заеми за жилища, кабинети и обурудване, а младите специализанти трябваше да заплащат обучението си към университета и да работят безвъздмезно за болниците. Мащеха България ни пъдеше в чужбина.
Намерих си работа. Запознах се с бъдещия си съпруг. Забременях, но махнах детето поради страх, или несигурност може би. единственото последствие е, че прекъснах лечението. Август месец беше отпуската ми. Прибрах се в родината, за да понаясям непрекъснатите дрязги с майка си.
Явих се на поредния ТЕЛК със заключение: параноидна шизофрения в стадий на ремисия: инвалидност 60%. Купих си малък автомобил. Ходех на уроци по шофиране. На правите се справях дори и при висока скорост. Е фолксвагвнът бе малко капризен по завоите и светофарите. Шофьорите ме псуваха, бучаха с клаксоните си, но общо взето се отървах само с един акт за отнесен номер на скъп автомобил. Моят Вили, фолксвагенът ми поло с две врати, пострада само в левия участък на купето зад лявата врата.
Дойде време да потегля за Германия. Регистрирах Вили в КАТ, платих му данъците, но... Една гореща августовска сутрин чаках пред гишето за регистрация на МПС-та Варна. Един мургавичък господин явно зя пореден път се опитваше да пререди опашката, за да регистрира явно чужд автомобил. Извадих Кини, моята сребриста финландска красавица, сиреч LG-то ми и снимах натрапника. Подканих го да каже "зеле" пред обектива. След известно време се приближи интелигентен на вид господин на средна възраст с голям плик в ръце и влезе. Снимах го в компанията на млада дама на излизане от гишето.
Опитах да изпратя снимките веднага на един приятел, участващ в издаването на интернет списанието "Будители", но GSM-ът ми странно блокира. Както и да е регистрирах Вили в КАТ, но...
Когато погледнах моя рицар в тъмно синьо забелязах, че стъклото вдясно е свалено. Никога не свалях дясното стъкло, а само това от страната на водача. Веднага се обърнах към близкото РУ на МВР, но те отказаха да реагират, тъй като за района било отговорно IV РПУ, до което някак си трябвало да се добера след като не искам да карам пипания си автомобил. След кратък спор успях да си издействам телефона на РПУ-то.
Двама мили полицаи прегледаха автомобила ми и по живо по здраво стигнах до изчислителния център, където не платих и грош данък след като показах меродавното решение от ТЕЛК. Но...
Знаех, че мафията за регистрация на крадени автомобили е по петите ми. Снимах спирачките си и заедно със милата двойка ги публикувах в интернет.
На 28.09.2010 имах уговорка с братовчедите си да поемем по заветния път. Реших, че двама студенти и аз сме лесна плячка за озверелите мафиоти. За 24 часа убедих стара кримка, бивше гадже шампион по карате с внушителна мутра да ме придружи до Германия без да му казвам за какво става въпрос. Измих Вили предния ден и в 12.00 наобяд потеглих от дома си в квартал Виница. взех бойния другар от спирката пред община варна и спряхме да чакаме братовчедеите на бензиностанция Еко точно преди магистралата. Напомпахме гумите. Вили сам се настани така, че гумите от страната на Жоро да са под по-голямо налягане. Вили знаеше как да се справи със всяка ситуация. Мощният му за кола от този клас двигател от 1.6 Вата идеално пасваше на теглото му от 1600кг заедно с водача. Вили бе най-близо до идеалното число на Питагор. Обясних на Жоро, че идеалният автомобил не е този с най-голяма мощност и най-голяма лекота, защото те са обратнопропорционални на сигурността му. Всички идиоти си мислят, че скоростта зависи от почголямата мощност, а изобщо не отчитат сигурността и икономичността на автомобила. Разясних му и защо съм взела хисарска вода, а не горна баня например. Водата Хисар със рН-то си от 8,9 предизвиква алкалоза, алкалозата стимулира нервната система да поема повече кислород и следователно да не заспива. Е, четете етикета бе идиоти!
Около 14.30 на бензиностанцията кацна тъмно синьото BMW на братовчедите. Изрично ме предупредиха, че няма да ме чакат и трябва да карам като професионалист. Ми, добре, смигнах аз на Вили, ще им покажем какво можем. За секунди отнесох колата на брат'чеда. Изпреварвах като за световно. Жоро настръхна. Вече се биехме за волана. Някъде по пътя дадох предимство на Павката, за да води. Спряхме на една бензиностанция, за да заредим бензин. Жоро си вдигна партекешите и се качи на BMW-то, за да стигне до най-близката спирка на автобуса за Варна. Аз с половин резервоар отпраших без да чакам братовчедите. На разклона за Русе свих попогрешка натам. Около 16.00 бях в околностите на Русе. Двама полицаи ме спряха в отговор на сигнал за неадекватно поведение на пътя. Изчакахме колегите им да донесат дрегера и с резултат 0,00% потеглих към магистралата за София.
Тъкмо се изкачвах по въртела за моста и една голяма вишнава кола се вряза в десния ми мигач. Ударът бе толкова силен, че нейният резервоар се пръсна. Дойде КАТ. Полицаят проучи ситуацията и заобяснява правилата за движение по пътищата на другия шофьор, който се оказа, че ги преподава. Пред мен стоеше път с предимство, пред него не; пред него знак "Изчакай и премини"-пред мене нищо. Освен това, като изкачващ се автомобил, който е по презумпция с по-малка скорост(движех се на втора придавка), грешката бе чужда по всички правила и закони. Но...
Човекът леко се отдалечи заедно с полицая и...актът бе връчен на мен. аз снимах и колите и полицаите. записах как придружаващият полицай ме обижда и заплашва.
С втория си акт поех по пътя за София. Заредих 10 литра бензин на една крайпътна бензиностанция. Тировете караха след мен. Знаех, че предстои задръстване на магистрала Хемус. Взех решение да мина през Търново и Стара Загора и по магистрала Тракия напряко за Калотина. Към 18.30 бях вече в Търново. По едно нанадолнище спрях рязко сред групичка кадъни. "Кво праи таз простата" помисли си една от жените. Повторих думите и. "Невероятно, но тя ми прочете мисълта" - и това повторих. Другата ме попита търся ли нещо - да, отговорих пътя за Стара Загора. Упътиха ме, но...
Завих, където не трябваше. спуснах се надолу по малка река и...
Вили ми каза да вдигна прозореца, да спра и да снимам пред стъклото. след това пое управлението. Беше напълно неконтролируем. Блъскаше колите наоколо със страшна сила. Накрая спря. Всичко утихна.
Извикаха КАТ. Един от комшиите се оплака, че съм блъснала автомобила му. Знаех, че едно от момчетата е видяло, че автомобилът е бил блъснат още предния ден. Единствената жертва на средношния бой беше една кофа за смет.
Вили ми каза да вдигна прозореца, да спра и да снимам пред стъклото. след това пое управлението. Беше напълно неконтролируем. Блъскаше колите наоколо със страшна сила. Накрая спря. Всичко утихна.
Извикаха КАТ. Един от комшиите се оплака, че съм блъснала автомобила му. Знаех, че едно от момчетата е видяло, че автомобилът е бил блъснат още предния ден. Единствената жертва на средношния бой беше една кофа за смет.
Калинка
На сутринта стигнах до покрайнините на Попово. Ужасно ми се спеше. Кривнах от пътя в една канавка и излязох от колата. в близката малинива нива имаше малък заслон. Една жена ми предложи кафе. Попитах я какво прави дъщеря и Калинка стигна ли до Русе. Тя отговори, че няма дъщеря. снимах слънцето и и го показах. Беше странно слънцето тоя ден. на снимката се виждаше, че е опасано от три пръстена и можеше да се гледа с невъоръжено око.
През това време мина КАТ. с помоща на минаващ автомобил изтеглихме колата. попитах за пътя за София, упътиха ме.
Оттам нататък нищо не помня....ОтговорОтговор с цитат - 05.03.11 07:50#2Мая
Регистрация: 04.03.11Град: -Отговори: 5от: Историята на моя животБи могла да напишеш книга с разкази.ОтговорОтговор с цитат - 06.03.11 01:54#3Ирена ЛазароваРегистрация: Град: -Отговори: 20от: Историята на моя животТова не знам дали е истинска или измислена история, но опрелено можеш да напишеш следващия сценарий на Междузвездни войни или Хари Потър, не ти липсва въображение.
ОтговорОтговор с цитат - 20.03.11 01:33#4Krasimira Petkova DimitroРегистрация: 03.03.11Град: Горна ОряховицаОтговори: 15от: Историята на моя животКоя си ти ? Защо наричаш Петър Дънов демон ? Той представя Христовото учение в най-чист вид. Защо се мислиш за богиня ? Наистина ли виждаш извънземните ? Имаш ли ясновидска дарба ? Наистина ли ти е отворено третото око ? Направо изумях! Моля те, пиши ми. ОтговорОтговор с цитат
- 07.04.11 07:57#5Tanya IvanovaРегистрация: 04.03.11Град: ВарнаОтговори: 18от: Историята на моя животЗдравей. Много дълго време нямах Интернет и не можах да отговоря. Чела ли си Книга на живота от Петър Дънов ? Това е писание на демон. Другите му книги са добри, но мисля, че точно тази не е съвсем негова.ОтговорОтговор с цитат
- 13.07.15 04:42#6Потребител#153600Регистрация: 13.01.15Град: -Отговори: -от: Историята на моя животЕхеее направо напиши книгаОтговорОтговор с цитат
- 24.07.15 06:30#7Никол ДимитроваРегистрация: 31.03.15Град: -Отговори: -от: Историята на моя животДа написва и направо да се свързва с Колибри да я разпространява
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest