Sanovnik.bg»Форум»Изповеди»Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?

Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?

  • 10.08.14 10:20#1Tanya IvanovaTanya IvanovaРегистрация: 04.03.11Град: ВарнаОтговори: 18Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?Завърших първа езикова гимназия в родния си град Варна с първи език английски и втори немски 1999 г. Като частен ученик завърших паралелно и немската гимназия. Кандидатствах медицина във Варненския медицински Университет. Тогава приемаха само по 30 българи медицина: 15 момичета и 15 момчета. Бях приета втора по успех сред момичетата. Със стипендията за отличен успех успявах да си преснимам учебниците и да плащам таксите за университета, баща ми беше по това време безработен, а майка ми беше пенсионирана учителка. В шести курс участвах в програмата Еразмус, по която изкарах 6 месеца стаж в хирурия и гинекология в Кьолн. Върнах се в България, взех си държавните изпити и с чисто нова диплома, пълна с отлични оценки, се изправих пред прекрасната действителост в България. Годината, в която завърших беше обявена за нулева за специалност, т.е. дори и да имах амбицията да продължа образованието си, нямаше как. Трябваше да си намеря работа. Единствената работа, която намерих в града беше като оптометрист в оптика на половин работен ден. Получавах около 400 лева реално, с осигуровки на половин работен ден върху минимална заплата на оптометрист ( забележете: не на лекар ). През това време баща ми успя да плати осигуровките от висшето си образование за инженер и получи първата си пенсия в размер на забележителните 120 лева. За съжаление обаче успя да я получава само около 4 месеца, защото почина от усложненията на хипертонията и диабета, които в течение на години не беше лекувал поради липса на средства. На следващата година кандидатствах за специалност хирургия, но не успях да се класирам, на изпита изкарах около 4,5, поради псичическото напрежение не успях да се подготвя. Продължих да работя на различни места: като асистент на личен лекар за 270 лева,после в спешна помощ за 400 лева, в частна клиника по курортите за 600 лева през лятото на четвърт осигуровка върху минимална лекарска заплата от 270 лева и т.н. 2008 година си намерих работа като лекар ординатор в Инфекциозна болница и най-сетне се почуствах до някаква степен сигурна в бъдещето си, получавах основна заплата 640 лева и със клиничните пътеки вързвах впечатляващата сума от 1000 лева. Готвех се за изпит за докторантура по инфекциозни болести. Да, ама тази специалност не ми беше по сърце, все още исках да специализирам хирургия.
    България влезе в Европейсия съюз 2007 г., знаех, че в Германия се търсят лекари. На таблото в Инфекциозна болница беше залепена обява за работа в Германия, обадих се и ми предложиха да се явя на интервю и точно на деня, в който трябваше да се явя на изпит за докторантура, аз вече бях пристигнала в Германия. Първото интервю мина неуспешно, нямах опит, имаше конкуренция. Заминах за Мюнхен и прекарах няколко дена при братовчедите си, които бяха студенти там. Отидох в бюрото по труда, регистрирах се, там ми дадоха флайери със страницата за търсене на работа в Германия. Върнах се в България, защото все още работех в Инфекциозна болница, но в интернет на университета, защото тогава нямах персонален компютър, продължавах да си търся работа и да пиша е-мейли. Записах се за изпит по немски в Гьоте институт. Там имаше много лекари, повечето с практика и специалност, но аз имах едно предимство: бях млада и възприемчива, езиците ми се отдаваха. Някои от специалистите не можаха да вземат изпита, вече бяха възрастни, не бяха учили по-рано език. Получих следващия си шанс за интервюта в Германия, заминах с програма от няколко болници. В първата, която се явих, ме взеха на работа.Началната ми заплата нето беше 2900 Евро, бях на квартира към болницата за 170 Евро, храната и новите маркови дрехи, които сега за първи път в живота си можех да си позволя, не струваха месечно повече от 500 Евро. След няколко години се омъжих и поради облекчението на данъците и ежегодното нарастване на заплатата ми с 200 Евро доходите ми стремително нарастваха. Купих чисто нова кола на изплащане с безлихвен кредит, наех си по-голямо жилище на свободен наем от 500 Евро, в момента чакам първото си дете и не работя поради закона за защита на майчинството, но въпреки това получавам същите пари, които получавах докато работя, специализацията ми също тече. Тук системата е такава, че специалност можеш да вземеш във всяка болница ако накрая се явиш на изпит за специалност, няма колоквиуми, няма такси за специалност в университета. Възнамерявам да си купя жилище в града, в който работя със заем, не защото нямам пари за него, а защото тук жилищните кредити за семейства с деца са с малко над 1% лихва на година.
    А за България какво да Ви кажа? Нещата леко се промениха: приемът за медицинските университети значително се увеличи. Нулеви години за специалност няма, но специалностите все още са платени 600 лева на семестър, а заплата на лекар ординатор е 400 лева на месец, т.е. във възрастта, в която хората се женят и имат деца, семействата на специализантите са не на прага, а съвсем навътре в мизерията. Държавата може да увеличава приема на студенти и да плаща милиони за безплатно образование, но ако не осигури прилично съществуване на лекарите, тя няма шанс да ги задържи. В момента в България остават само лекари, които не говорят западен език, т.е над 40 годишните, които не са считали това за важно на младини. Днес във всички средни училища се изучава минимум един западен език. Помислете си господа министри.
    ОтговорОтговор с цитат
  • 19.08.14 08:09#2********Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?В Дойче Веле гледам пишат за разни далаверки по морето, защо не си вземеш дължимото? Бива ли медицински работник без пари?!
    А, сега дочетох - ти си си добре вече. Ами ако имаш познати в бг можеш да им покажеш пътя към морето, стрептококус.
    ОтговорОтговор с цитат
  • 19.08.14 08:31#3********Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?В Касел видях най-красивата девойка зад щанда на ена аптека. В центъра до голямата църква. Казваше се нещо като Стефанова, ама на немски, естествено. Имаше невероятна усмивка и здрави бели зъби, които с удоволствие ми показваше. Болеше ме зъб и търсих карамфилово масло. Не знам немски и се наложи през смартфона да ѝ покажа какво искам. Това ми даде време да забележа, че няма никакви недостатъци, без да се втренчвам, защото съм възпитан и уважавам личното пространство на хората. Даде ми след време, защото явно се забавляваше - тя е като първокласна манекенка.
    Маслото не е скъпо и е качествено, прозрачно. Свърши ми добра работа.

    Сега ако ми позволите... БЛАГОДАРЪ, Стефанакис! Супер си и няма да забравя теб и твоята аптека!     ОтговорОтговор с цитат
  • 19.08.14 10:04#4Tanya IvanovaTanya IvanovaРегистрация: 04.03.11Град: ВарнаОтговори: 18от: Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?Не мисля, че парите са по-важни от семейството ти.ОтговорОтговор с цитат
  • 19.08.14 10:06#5Tanya IvanovaTanya IvanovaРегистрация: 04.03.11Град: ВарнаОтговори: 18от: Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?Ама че бъркотия, ти за нещо питаш ли?ОтговорОтговор с цитат
  • 19.08.14 10:41#6********Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?Погледни статията, за да видиш сумите, които са искали на горките туристи. Абе накратко - били са 6000 лв за някакво евентуално навяхване с разкарвания насам-натам. Малко са случаите, но са показателни за изключителната алчност, която са видяли "избраните".
    Ти не си такъв човек, за това ти го предложих с ирония - за да се възмутиш на колегите си. И такива хора има, света не е безопасно място.

    Не питам за нещо, просто си говорим.
    Няма много мнения по принцип тука..., може би не е прието така, ама...
    Не съм министър, както може би се надяваше да съм(лошо няма), но все пак съм нещо, прочело твоето писание.
    А ти ауреус виждала ли си го някъде? Имам ена пръчка прополис да го налагам ...


    ------


    Мерси за възмущението. Сигурно случаите ще намалеят с около 1%.     ОтговорОтговор с цитат
  • 19.08.14 11:04#7********Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?Стрепти, мислиш ли, че Стефанакис е имала нещо общо със стафилококуса? И да го е знаела и нарочно да се бавеше, за да ме заслепи с красотата си и аз никога да не си помисля такова нещо за нея? :cry: ОтговорОтговор с цитат
  • 20.08.14 08:34#8Tanya IvanovaTanya IvanovaРегистрация: 04.03.11Град: ВарнаОтговори: 18от: Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?Естествено, че си прав.ОтговорОтговор с цитат
  • 20.08.14 09:57#9********Регистрация: 19.08.14Град: ПлевенОтговори: 361от: Моят път за Германия, или защо оставаме без лекари?Да, при мен е естествено. Навремето ми викаха Ректуса. Хамала Ректус.

    ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest