sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни теми

Моите форумни теми

АнонименПродължението на сънувания сън
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЪНУВАН СЪН СЪН - на 6 срещу 7.9.2015 г. Мисля,че е продължение на сън от 7.9.2014г Бях на кръстовище ,което продължаваше направо и нагоре, из планината, на ляво.Останалите,които бяха с мен, събрани по няколко, разговаряха на калдаръмената улица.Аз продължих нагоре, на ляво. Светло,слънчево ,приятно.В далечината се виждаше селището,а от дясно беше планината с треви и храсти като за сезона-късно лято. Още не бях стигнала следващия завой. Спрях се на високото и погледнах в далечината. Дочух гласовете и на другите до мен.И видях мъгла, но по-различна.Беше като черна вълна,на талази като вълни,на които по края имаше червено като огън. В ума ми- мъгла и огън.Тя приближаваше към нас.Покриваше цялата низина.Ние бяхме на високо, но наближаваше.Легнахме с лице към земята.Започна да ни залива.Казах да си покрием главите.Който имаше кърпа си я сложи на главата.Видях се ,че нямах ръце,след като се покрих.Нещо ме затискаше цялата.До мен лежаха и други. А това е съня от 7.9.2014г Обстановката е същата. Намирам се на непознато място и съм водач на група жени на около 50-60 години. Облечени са типично български с домашни тъкани дрехи,а някои със забрадки. Спряхме се на място, от където пред нас се издигаше широк калдаръмен път в подножие на висок хълм ,на върха на който се виждаше Пантеона. Спряха ни група от трима плюс един мъже/ тримата не говореха/. Всички бяха облечени в бели дрехи типично за мястото, където се намирахме.Единият ме извика.Отидох при тях.Една от жените,която вървеше до мен се възпротиви като каза:-Защо ни я взимате.Аз направих всичко.Бях с връхна дреха шлифер светъл подхождащ на околната среда. От дясно на пътя имаше голяма река,в която някъде дълбоко течеше вода- с високи брегове,а от ляво на групата мъже, имаше по -малък път,който се извиваше и се губеше покрай хълма за Пантеона, но беше притъмнен.Широкия път беше светъл и обстановката също.Обикновен приятен ден. Говорещият ме убеждаваше да тръгна с тях по другия път, като почувствах,че ми предлагаше участие в бизнес. Групата жени седна до брега в очакване. Аз я погледнах възразилата и й казах:- Спокойно./ Все едно,че ще се оправя/.Така се събудих и веднага си помислих,че сме на поклонническо пътуване.
АнонименДушата след смъртта
СЪНЯТ ПОДГОТОВКА НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА СЛЕД СМЪРТТА човешкото зрение/ виждането/ се обръща към вътрешната същност на човек. Той продължава да вижда, но не съзнава ,че е умрял, а е ,в един вид, средно положение- спящо - будно. Започва да вижда душата и не съзнава,че тя е променила своето местоположение.Тя е преминала в ново положение на център на ново духовно тяло. Вече вижда своето духовно тяло като нещо нормално. Душата е намерила своето място.Тя се е приютила в черна дупка в тялото /може да се разглежда като действие на черен дроб/ и е попаднала в нейното завихряне, където започва нейното отделяне - частици отиват в черната материя, други остават в ядрото на дупката с част информация и продължават своето завихряне, а трети се отделят с информация и поемат път към бялата материя на тялото,но по висше състояние от тази на земята. Душата като съзнание/ може да се каже ядрото на душата/ остава в тази капсула на черната дупка и участва в нещо като живот на вселена. Това ,може да се каже, е нов път/подготовка/ за засяване. За семената на земята се нарича еаерация.Когато земната материя на човек е бяла тя се слива със своята душа и отива при Бог, когато е черна тя отива към дълбините на земята с душата си.Това продължава до 40-ия ден след смъртта. Докато остатъка от съзнание във фееричната материя обикаля своите познати места, душата извършва своята дейност във вътре утробната същност. СЪНЯТ Е ПОДГОТОВКА НА ДУШАТА ЗА ДЕЙНОСТТА Й СЛЕД СМЪРТТА НА ТЯЛОТО. Това се отнася само за души, чиито тела са умряли от естествена смърт.Те продължават да участват във вселенския живот.Тяхната душа е узряло семе.Сливането й с човешкото тяло създава условия за продължаване на живота,но в друг вид материя.@
АнонименДали не съм нощна опитна мишка
Нощите са за сън, а аз в последно време започнах да сънувам особено. Сънувам сън като наяве. Събуждам се в съня, но не мога да го продължа с действия.И сутрин отново лягам и си спя спокойно и сънувам нормално, и си отпочивам. Какво става? Дали не съм нощна опитна мишка? Тази нощ спах прекрасно и нищо не ме събуди.Благодаря, че са откликнали на тревогата ми. 24.6.2015г
АнонименВидях две луни
Видях две луни, обърнати с рогцата в една и съща посока на юг. Бяха на разстояние около две луни.Много ме достраша и се чудех къде да се скрия за да не ги виждам.Какво ли значи.
АнонименДали не е фантазия?
Случи ми се нещо, но ви моля да не ми се смеете. Седях в парка и изведнаж кучета започнаха да лаят. Аз не лаех, но започнах да разбирам какво си говорят. Помислих, че си измислям, но едното каквото каза, че повече няма да лае, защото си отива, го направи. Ами сега? Куче преводач ли станах!!!
АнонименПолет над града
Пред погледа ми...Ах, пред погледа ми... Това поглед ли е?!?... Заслепен от своята гордост той поглеждаше в отсрещните прозорци на извисяващия се небостъргач. Из коридорите му се разхождаха добре облечени камериерки със своите чисти, малки престилчици, а по-навътре... Така си мислеше новия икономически директор на най-голямата корпорация в града.Той с голяма устойчивост се беше домогвал до този пост и най-накрая се сподоби с коженото кресло. От мазната му усмивка се провлачваше тънка струя неосвободен стомашен сок.Язвата му го издаваше, но усмивката беше неотлъчно на поостарялото от болестта лице.Той беше вече... Какво беше той?... Тишина и мълчание в мозъка му.Той нямаше вече да мисли.Имаше вече други такива глупаци,какъвто беше и той някога,а сега щеше само да подписва... Следобедната дрямка вече беше настъпила и горещината ,въпреки поставения климатик, се чувстваше осезателно... Чувствените звуци на китара го отделяха от заобикалящото го ежедневие. Но откъде се взе китара на двайстия етаж? Той спусна по-плътно щорите на прозорците и лека хладина върна кръвта в жилите му,а отвън, в тази непосилна жега,нежните звуци на китара, продължаваха да натрапват своята изисканост.Той подпря с глава бюрото и като акомпанимент, из устата му излязоха звуци на клокочещата му същност... Мир и тишина завладя цялата земя, а той сред нея,разкрачил гордо снажната си особа,развява крачоли над човешките покриви.Но... това не са покриви ,а човешки същества,забили поглед в голата и празна земя.Те, в нишка човешка, очакваха своя ред, за да получат коричка препечена тор.Той гледаше, но вече не можеше да лети в простора,защото смрадта,която обемаше кръгозора, му замъгляваше погледа.Спря да диша.Само волята за живот го върна в реалността, а нежната мелодия му напомни,че и той е смъртен.
АнонименОбратно виждане
Колко много хлебарки. Дали не са извънземни. Казват, че четяли мисли... Отнесох се в неизвестността за някои недоказани истини. А те ,животинките, си щъкат безпроблемно . А може ли да решиш, че си там, на определеното място, когато се придвижват нещата в обратна посока. Ще кажа, че чувството те лъже. От измислици започваш да вярваш на неидентификации от рода на там съм някъде, незнам си къде... Отивам и ще се върна, когато си сменя нагласата . Нагласа за какво? Нещо от рода на външна намеса или нещо в обятията ме тормози?... Или някоя, новопръкнала се, физиономия ме заслепява с белезникавите си очи... И всичко това се поставя в основата на извода, че расата ни е такава- шеста ли, седма ли.. . Или по-добре казано, растежа ни не позволява да израстем повече от това, за което сме програмирани. Ни грам повече от зададената програма. Преследва ме холограма на неизписаната идентичност на индивида. Но дали това ще ме задоволи? Може би ще трябва да попитам програматора. Но как ? Ето ,че стигнах до края на началото. Всичките написани програми не запълват анализа ми за новата форма на размишление. Точка по въпроса. Ако започна да анализирам заврънкулките на политолози, ще стигна до заключението, че новите форми ще са старите, но облечени в нови изкази на умозаключение от първично естество на самосъхранение. И това ще бъде основа на една индивидуална защита от нещо, което не се знае ,нито се е пръкнало, нито някъде се намира, нито защо и с много нито... Защото "АКО",като част от изречението, липсва, за да може да се влее в общността на нищонезначещата нищожност и да ни избави от обратното виждане на програмирана реалност, посоката ще е обратна на тази, която ни трябва. 22.1.2015г
АнонименКакво ще бъде
ОТКРОВЕНИЕ ЗА 2015г- м.12.2014г 1.Трудни дни за вярващите в Господ Ис Хс. 2.Година, белязана с много размисли. 3.Очаквани събития от нов характер, определящи нови виждания. 4.Огнени изпитни, увенчани с успехи. 5.Деликатни политически ситуации, свързани с характерни събития. 6.Вяра,надежда,любов. 7.Примирие 8.Изводи 18.12.2014. PS Това ни е дадено от заобикалящата ни атмосфера.Всяко изменение е следствие от наши действия.Войните променят положението.За т.1 - за да се научат да се молят :x:
АнонименВлюбена мечта
ВЛЮБЕНА МЕЧТА Желания- мечтания святи животът днес ми отреди - на песни, приказни ,крилати съдбовната сълза блести - очи, притворени полека, забулени от нежен дим, предчувствия за дни далечни, които с теб ще споделим... Копнеж неспирен се задава и чувства, като в дорест кон, цъфтят, препускат из дъбрава всред радостния небосклон. Дали това не е поема или невиждана съдба, а може би мечта вселена, в която ще се претворя... Искра искрата пак догонва... - Желана страст, бленуван блян - Мечта на приказна каляска, поела своята прекрасна дан... Звездици ясни в небосвода припяват в нашата душа и обич искренна, и нова поема влюбена мечта... 01.01.2015г софия
АнонименДуховно тяло и сънища
Човек не е само материя. Състои се от дух, душа и тяло. Може ли сънищата да са предпоставка за промяна в духовното тяло на човек?
АнонименДават ми се сънища с недовършен край
Много ми се иска да напиша и аз като вас, но нещата така започнаха да се подреждат. Дават ми се сънища с недовършен край. Смятам, че са осъзнати, защото са като реални и след края гледам и чувствам, че е наяве. Когато започна да се питам, а сега накъде? Пак ми се дава продължение на съня. Но да не мислите, е е цял. Пак е с незавършен край. Какво ще ми препоръчате? Да искам ли да ми се пояснява или да чакам?
АнонименЧовешка грешка
Да можеш- да чакаш;Да знаеш -да чакаш;ТОВА Е ЛЮБОВ !!! Любознателността не е порок, но фантазията понякога затруднява комуникацията с някои индивиди,достигнали до фаза на развинтеност.Благодаря за поздравлението,чието нечовешко изживяване не е чувство за самосъхранение, а порок. НА МНОГОУВАЖАЕМИЯ АДМИН ЗА ПОДКРЕПАТА.
АнонименПоследно докосване
ПОСЛЕДНО ДОКОСВАНЕ Когато слънчев лъч пропълзи през прозореца и събуди нашето минало... Докосни го. Виж, аз ти говоря... Когато славеят полети и сладкогласно припява на събудената пролет... Докосни го с поглед... Знай, че твоят лъх е с мен... Когато зимата покрие заскрежените клони... Почувствай сърцето ми. То тъгува... Постави съчка в камината и ме стопли с твоя огън... Обичам докосването ти... 3.6.2013г.
АнонименКойто не сънува, да не се страхува.
Който не сънува, да не се страхува.Прочетох /някъде си/,че който не сънува значи е достигнал края на своето усъвършенстване и няма нужда от повече картинки през нощта. Това се отнася и за тези, които ги пращат.
АнонименП С И Х
Много психо индивиди се навъдиха, но никой не познава психо-маймуната. Така започнал своето изследване нашият учен, застанал пред клетка в зоопарка.Той гледал и изучавал с часове една маймуна. Точно тази, за която Дарвин бил решил,че сме произлезли от нея. Държал в ръката си руло вестник, като на първа среща с непозната девойка. Стоял и гледал... Това направило впечатление на най- старата маймуна. Той я гледал и тя, застанала точно срещу него, започнала, с издадена устна като колелце, да го гледа право в очите. Ученият се зарадвал. Вече си повярвал,че е създал контакт, за който от дълго време мечтаел. Маймуната, като видяла, че държи нещо,си помислила,- пак ще се хапне бананче, но нищо... Завъртяла се с неудовлетворение и гняв. В нея се завихрил неприязън,- Тоя даже няма и едно косъмче, но като се почесала, узнала,че и при нея липсват. Тогава навела очи и затърсила някоя буба.Ученият постоял известно време, а мисли се реели над главата му. - Дали ме позна, та толкова дълго ме гледа? Решен да отиде и следващия ден в зоопарка се прибрал в къщи, а маймуната се свила на клончето с една мисъл,- как ли този нехранимайко ще се сгрее, като се е разголил толкова? Така всеки поотделно разсъждавал за собственото си битие, но никой от тях не разбрал за мислите на другия и ученият не стигнал до извода,че маймуната е по-висше създание от него, защото външните белези не са били тези,за които пишат, че оформят индивида.
АнонименИз Архива
Гледни точки, които разрошват глобализацията, в тяхната неистинност Погледната отстрани, икономиката на света се развива в своята поредност и последователност, като начало от новоразвиващи се кризи. Отразена в множествено число тази посочена за криза изменяемост не е такава, каквато някои се стремят да я представят.Тя е криза на умственото развитие, с което се замаскирва виждането на недовиждащи същината на развиващия се глобален строй. Строй на задържане и вманиачаване в своето собствено развитие и цялостно обсебване на ,едва ли не,в своите собствени истини. Недостатъчното разглеждане на проблемите от известни, натрапени като достоверни истини, доведе до насилствено задържане на проблеми в икономиката.Желанието на личности ,без необходимия потенциал, да бъдат водещи,в заблудата си продължават да вървят и да тласкат страните по надолнището на развитие. Вярата в собствените недоспособности, въвежда скрупули и оценки до ниво, което е твърде ниско от изискуемото. Този начин на разсъждение и факти, че са незаменими, обвързва цялостния организъм на развитие в застоялите рамки на остарелия прагматизъм- прагматизъм на собственото аз. Алегоричните излияния засенчват ясно чуващите се гласове за правилния път на развитие. Път на реално виждане и чуване на проблеми и човешки съдби, и съществувания.Не бихме си затворили очите за факта, че след водените за собствени облаги, войни, ще се премине към масовизация на нанасяните ответни удари от терористични организации, подготвяни едновременно с ядрените атаки. Унищожение и кръв, разруха и разорение, плач и скръб, фантазии и истинност, която ще раздере завесата на плачещите.Сълзите ще отворят очите на виждащите, а невиждащите ще ослепеят завинаги.Такава ли искат да бъде тяхната кончина, тяхния край.-Злокобен, неизброим промеждутък от незнание и самочувствие, което ще доведе човечеството да финала на неговото развитие.
АнонименСойка
СОЙКА Вън птиците пеят... Прощални камбани поемат житейския звън,- Земята трепти от живот неразбрани - и чувства невзрачни плетат. Сиренно предчувствие... Плаче съдбата за дните нерадостни днес. И скрива се някъде слънце в позлата, и плаче щастливият лес... Тъга е налегнала чувства отвечни- за радост,веселие,смях... Усмихната сойка припряно прелитва да търси по-хубав бивак- за своята песен, за своята радост, за своя живот... 5.4.2014 г.
АнонименПродължение ли е?
След известно време сънувах втори сън подобен. Намирам се на непознато място и съм водач на група жени на около 50-60 години. Облечени са типично български с домашни тъкани дрехи,а някои със забрадки. Спряхме се на място, от където пред нас се издигаше широк калдаръмен път в подножие на висок хълм ,на върха на който се виждаше Пантеона.Спряха ни група от трима плюс един мъже/ тримата не говореха/. Всички бяха облечени в бели дрехи типично за мястото, където се намирахме.Единият ме извика.Отидох при тях.Една от жените,която вървеше до мен се възпротиви като каза:-Защо ни я взимате.Аз направих всичко за нея.Бях с връхна дреха шлифер светъл подхождащ на околната среда. От дясно на пътя имаше голяма река,в която някъде дълбоко течеше вода- с високи брегове,а от ляво на групата мъже, имаше по -малък път,който се извиваше и се губеше покрай хълма за Пантеона, но беше притъмнен.Широкия път беше светъл и обстановката също.Обикновен приятен ден. Говорещият ме убеждаваше да тръгна с тях по другия път, като почувствах,че ми предлагаше участие в бизнес. Групата жени седна до брега в очакване. Аз я погледнах възразилата и й казах:- Спокойно. Все едно,че ще се оправя.Така се събудих и веднага си помислих,че сме на поклонническо пътуване.Какво ли е?