Моите форумни теми

Преди около месец сънувах сън.Не му обърнах особено внимание, защото не го разбрах.След като прочетох някои напътствия на Артемидор Далдиански за видове сънища и тълкуването им,реших да го споделя. Предварително благодаря за тълкуванията.А ето и съня: Изведнаж се озовах на последен етаж на голяма сграда,цялата в прозорци.Зачудих се как съм се озовала там.Зад мен имаше два ескалатора.Единият току-що спря,изтропа, след моето слизане, а другият не се движеше.Наобиколиха ме голями фигури ,облечени в черно Един от тях, изглежда главния,с благ тон ми посочи към подножието на ескалатора.Чувствах се като наяве в сън, но не изпитвах никакви чувства. Все едно съм била отишла да търся работа.Посочи ми помещението,където работят.Долу, в подножието на ескалаторите, се виждаха малки хора.Размера им си обясних с голямото разстояние.И те всички бяха облечени в черно.Движеха се забързано поотделно и на групи в строго определени посоки. Зачудих се.Не се виждаше какво работят,но попитах:-Да не им се случи нещо? Добре ли са? Не виждах помещението,но усещах,че е само от стени без прозорци прилично на подземен бункер. Отговор:-Няма им нищо.Добре са.Работят си.Поисках да разгледам наоколо етажа,но други не ми позволиха.През тях/между тях/ видях прозорци , а до тях по едно бюро и човек,но облечен нормално.Представих си,че е администрацията на тази т.н.фирма.Осветлението беше дневно,синьо ясно небе без облаци.Чух тракане на другия ескалатор.Беше тръгнал и спря преди края.Направи ми впечатление,че и той вървеше нагоре т.е. и двата ескалатора се движеха в една и съща посока-нагоре. На него имаше човек обикновено облечен.Направи две- три крачки и застана до ескалатора. Погледна към мен и осъзнах,че е мой познат. Запитах се той за какво ли е тук? Тогава пак го погледнах и в миг на око видях на главата му уши отгоре като рогца.Наобиколиха го подобни на него т.е. облечени нормално хора, а и височината им беше еднаква,не виждах рогца.Чух да казва,защо тя.Нали аз работя.Събудих се, но съновидението остана като истинско в съзнанието ми. ps:

Последните няколко седмици сънувам само хранителни продукти и винаги съм, или в магазин, или в сладкарница. Гладна ли съм или нещо става с диабета.

Сънувах,че гледам витрина на магазин за хлебни изделия на централна улица.През това време известен наш политик започва да подрежда витрината с различни видове хлебни изделия. Взе кана с вода и започна да налива под закуските за да набъбнели. Изкачих две каменни стъпала и влезнах в магазинчето, а той започна да рекламира стоката. Имаше щанд покрит със стъкло и стара продавачка.След това се събудих.Помогнете...

Преди време, когато бях по-малка, няма да пиша млада, та да се злепоставям на възраст, все сънувах, че пътувам с влак. Сега това секна, а в съня си пред мен винаги има една голяма бяла къща. Това се повтаря не еднократно. Само се променя моето положение спрямо къщата. Какво значи? ? ? Спрях ли да сънувам? P.S- Пътувах си през целия житейски път и каквото виждах през прозореца се случваше, но сега не се движа. Статично стоя около къщата.След като написах във форума съня ми се даде сън,който поясни странни неща, на които трудно мога да повярвам.Надявам се на нов сън. Благодаря на прочелите.

Провокирани мисли м.юни 2010г- по пророчества на Леонардо Давинчи Допълнения към 10.март.2014г Провокирани мисли по пророчества на Леонардо Давинчи 1. Кога светът ще плаче- когато остане глух за болката на другите. 10.3.2014- светът ще плаче защото е глух 2. Ще излезем ли от кризата- мъдростта разнищва, а паякът плете. 10.3.2014г- кризата се в ъзпроизвежда 3.Тревата ще бъде за храна на птиците, накацали по нея без да ги е грижа за псетата. 10.3.2014г- псетата/хората/ лаят/искат;казват/, но висшестоящите не чуват и храната е за тях 4.Делата ще предхождат движенията. 10.3.2014г- необмислени действия 5.Волята ще предизвиква съблазни, а чувствата разточителство. 10.3.2014г- съблазни и разпиляване чрез насилствени,налагани необмислените действия. 6.Пет петъци да отлетят пак няма да стигнат петко. 10.3.2014г- това,което е отминало не може да се възстанови 7.Телата ще лудуват безстопанствени. 10.3.2014г- неразумни действия 8.Дивата детелина ще цъфти като маргарита и няма да се срамува от това. 10.3.2014г- простия ще се мисли за цвете/ че е много нещо/ и няма да се срамува 9.Звездите ще се разхождат като че ли разглеждат наоколо. 10.3.2014г.Това ще се отрази на планетариума, астрологията.

Понеже много ме боли, реших да го споделя. Приятелка на моята внучка,с която са били в една стая в общежитието на университета, на път от института до общежитието ,заблуден шрапнел и отнема живота.Първи курс студентка в Дамаск-Сирия. Тя не е вярваща в Господ Исус Христос, но след като разбрах усетих нейния дух.Тя искаше помощ и не знаеше къде да отиде. Как може да им се помогне на такива души, които насилствено са им отнели живота и не могат да се ориентират в невидимя за нас свят?

Прекрасен слънчев ден из напъпилата пролет. Зеленина залива градинки и поляни, а от току-що разцъфналите дървета долита свеж аромат. Обяд е. Слънцето е наболо на небосклона. Не ми се връща, но спешна ситуация ми промени плана и зачаках автобуса .Зад мен подреден, чист и приятен за гледане двор. Подпряна на стобора пред погледа ми ,незнайно откъде, се появиха прекрасни, изваяни на тегло и големина червени кокошки. Тяхната окраска преливаща от оранжево-жълта до винено-кафява, на слънчевите отблясъци, изглеждаше намазана с брилянтин. Лъскавата им перушина сияеше. Току-що разкопаната част от двора ги привлече. Кротко и без крясъци, което за кокошки е редко явление, изваждаха с човки от земята ,появил се червей или буболечка. Имах чувството,че се пазеха да не се нацапат. С приятни звуци на повик, се приближи тяхния петел. Горда осанка, контрастни цветове на перушината- бяла,черна, оранжева и в прекрасно съчетание, се чувстваше господар на всички тези около 20 хубавици. С грацията на красив любящ стопанин им каза нещо и застана по средата на двора с гръб към тях. Всички моментално оставиха заниманията си и се наредиха около него. Всяка си знаеше мястото. Нямаше кудкудякане, подхвръкване, блъскане и други изстъпления на нормални селски кокошки. Направиха плътно ветрило около него, приличащо на разперена опашка на паун. Пред петела беше оставен път - свободно триъгълно пространство за да върви. Не можех да повярвам на очите си. Изваяна подредба, като на картинка. Това ли бяха глупавите кокошки? Около тях, все едно, беше поставен конец и нито прекрачваха, нито се подаваше някаква част от тях извън ограждението, нито говореха. Петелът-клъц,клъц,клъц, каза нещо и тръгнаха.Това ветрило се движеше в такт. Така човек не е в състояние да го направи. Те вървеха , компактна маса, право към мен. Дали бяха разбрали,че им се възхищавах на красотата и какво ли беше това кокоше шоу. Движеха се изправени, с горди осанки на кокоши хайлайф. Никоя не си помръдваше глава ни на ляво или на дясно, а право напред и като машинки в такт си движеха крачетата. В начало се появиха три закъсняли кокошки с окраски като на петела и се опитаха да се домогнат до него, но той ги смъмра от място и те наведоха до земята глави и потънаха, в групата, там където бяха. Ветрилото или опашката на пауна се придвижваше плавно към мен- петела в средата и кокошките покрая му. Стигнаха до оградата, където бях, и застанаха. Не показваха с нищо,че са кокошки.Глас не се чуваше.Стояха и чакаха, а петела застанал настрана не проявяваше любопитство, а беше заел поза като очакващ някого. Не мога да се освободя от тази мисъл,- Това щастливи кокошки ли бяха или роботизирани същества? Тогава си казах,че такава кокошка не мога да ям. Те много по-добре изпълниха съчетанието от нас, когато се подготвяхме за фон на игрите. Нещастни животинки. Яйцата им щастливи или нещастни са? И нас ли ще ни стигне същото?!?... Може ли да се вярва на тези учени, които подготвят гибелта на човечеството с генно изменените индивиди. Какви ще бъдат следващите поколения?!? Не е ли редно да се замислим!!!... ‎3.‎4.‎2014 ‎г.

Някои решиха да ме направят по-умна отколкото съм. Не-е -е , не са познали. Сензорика съм била. Глупости! Гледам навън, а то, вали. Е, как няма да кажа, че времето се разваля. Била съм сензорна и съм усещала. Кой няма да усети, когато му затъват гемиите и започват да му чукат по вратата. Умна съм била, че не съм си оправяла звънеца. Има ли луди да чакат съдия-изпълнител и да си разтворят широко вратата, па и да му кажат добре дошъл? Но всеки си с късмета. Добре,че вече има интернет та ми излезе приказка,че съм сензорна. Един ден бях до социалните, а те, както винаги, си правят оглушки и като се връщам гледам пред нашия вход опашка. Бре, помислих си, какво ли се е случило? Знам, че нашенец е саиржия, и взех да се кръстя. Божке опази, Божке опази... Вървя и си говоря... А съседка от другия вход ме гледа и се смее. Бях загубила и ума, и дума. Не мога да я попитам. А тя само ме гледа... - Комшийке, ти защо не си казала ,че си екстрасенска. Това какво ли е? Екстра...-че съм екстра, екстра съм си за мене, но че съм сенска... И тогава ми просветна. Милите... Слуха беше стигнал до всички на опашката, че и отвъд граница. И кой откъдето види е дошъл да си даде париците. На това се казва" роди ме мамо с късмет па ме хвърли на смет".

Влияе ли се съня от интелекта на човек?

Някой ако знае да каже дали може да бъде хипнотизиран човек от разстояние?

пророчество... На спомените- вечното присъствие, на мислите- сподавения стон, на чувствата - земята е на свършване, а радостите -вечен вълнолом. Мечта гореща спомени разнищва, поема своя ден от цвят на цвят и чакаща наричам се щастлива, и молеща пред този кръговрат. Това ли са едничките желания, да бъдеш сляп и немощен в света.- Поели пътя в своето мечтание сълзите са докоснали скръбта. Едничка скръб на мислите вековни, че утре ще са дните по-злокобни. ‎18.‎11.‎2013 ‎г.

Преди 25 години сънувах сън, който в продължение на 5 години половината се изпълни. Останалата част сега се явява с нови сънища. Да вярвам ли на това, след като обстоятелствата са се променили, а и годините са си оказали своето въздействие.

Край дюните тихо проплаква южнякът и пясъчни вихри реди. -Дали ме очаква?- във мене заплакват далечни прочувствени дни. И песни извиват желаните струни, надежда в сърцето трепти, това,че любовният пламък без думи все още отвътре гори. И плисва дъждецът, и... после отвън отеква китарено ехо, а капките плуват из медния звън на дните отишли далеко - На спомена в Божата нива... ‎5.‎2.‎2014 ‎г.

Истински случай: На екскурзия сме цялото семейство. На Златни мостове търсим място ,подходящ камък, за да седнем да обядваме. Аз харесах един плосък голям камък и седнах на него.В това време от дълбините се разнесе човешки глас за помощ. До камъка имаше голяма пропаст.Погледнах надолу, но дъното не се виждаше, а гласът продължаваше да вика:-Помощ,помогнете ми... Извиках родителите ми, които бяха на десетина метра от мен.Баща ми се спусна в дупката.От начало не чуваше гласа, но след това и той потвърди.Продължи да слиза надолу.Гласът се чуваше все по ясно. Аз вече започнах да се притеснявам, защото той продължаваше да слиза, а нищо не се променяше. Той толкова искаше да помогне,че продължаваше... С майка ми упорито взехме да викаме да излезе, защото ни достраша да не му се случи нещо.След като излезе гласът престана. Какво ли беше това? Може ли да е било масова халюцинация? Или течащата в дълбините вода да е произвеждала този звук? Но много ясно се чуваха думите?

По части от текстове на предсказания на НОСТРАДАМУС; В града на Бог ще има голям гръм. - Последни дни; Ерусалим; Бог идва; Двама братя разкъсани на две от хаос- Двамата пророци убити в атентат; докато крепостта се държи- Крепостта на вярата в Бог; великият лидер ще умира.- Антихриста; Третата голяма война ще започне докато големия град гори- допълнение от някой тълкувател. Може да се разбира като Армагедон. Дойде хилядолетието,месец 12 в дома на най-великата власт- Новото хилядолетие; Селски идиот ще влезе занапред; Да бъде приветстван лидерът.- Ще изисква почит и преклонение;

Провокирани мисли м.юни 2010г-по пророчества на Леонардо Давинчи 1. Кога светът ще плаче- когато остане глух за болката на другите. 2. Ще излезем ли от кризата- мъдростта разнищва, а паякът плете. 3.Тревата ще бъде за храна на птиците, накацали по нея без да ги е грижа за псетата. 4.Делата ще предхождат движенията. 5.Волята ще предизвиква съблазни, а чувствата разточителство. 6.Пет петъци да отлетят пак няма да стигнат петко. 7.Телата ще лудуват безстопанствени. 8.Дивата детелина ще цъфти като маргарита и няма да се срамува от това. 9.Звездите ще се разхождат като че ли разглеждат наоколо.

Когато слънчев лъч пропълзи през прозореца и събуди нашето минало... Докосни го. Виж, аз ти говоря... Когато славеят полети и сладкогласно припява на събудената пролет... Докосни го с поглед... Знай, че твоят лъх е с мен... Когато зимата покрие заскрежените клони... Почувствай сърцето ми. То тъгува... Постави съчка в камината и ме стопли с твоя огън... Обичам докосването ти... ‎

СТРАННА ПТИЦА Много странни птици взеха да се разхождат по нашата улица. Колкото и да обичах биологията, не мога да ги оприлича на никоя. Окраската им една такава- прилича на гарга, но не е гарга. Върви наперено като чапла, но не е чапла. Има пера като на скворец, но не е скворец, а перушината й гладка, гладка, като че ли е ходила на фризьор и са я намазали с гел, както някои естрадни изпълнители. Може и тя да е някой изпълнител, дошъл от чужда планета земя? Интересното е, че високомерното й поведение не прави впечатление на заобикалящите я. Забелязах обаче, че всички те стояха на голямо разстояние от нея. Защо ли?!? Не показваха, че ги е страх от нещо, но се чувстваше, във въздушното пространство, една пустота. И така на фона на тази наперена, високопоставена птица, цареше тишина и спокойствие. Уличните кучета си лежаха без да помръдват, врабчетата кротко си търсеха нещо за похапване, децата цвърчаха в близкото кафене, докато... Една майка не изквича след тичащ младеж, грабнал чантата й... След което пълна тишина и спокойствие. Спокойствие, което може да се сравни с тишина преди буря. Замряла тишина, когато и прахта по изровената улица не помръдва, че чак ти се приисква да си легнеш в дупката, та появилата се птица, на фона на задрямалата околност, да не те види. Незнам дали вижда, но навярно може да кълве, защото има дълъг, предълъг клюн. И реших по-бързо да се прибера в къщи, защото си припомних филма на Хичкок.