- 16.09.14 04:39#1Последно докосванеПОСЛЕДНО ДОКОСВАНЕ
Когато слънчев лъч
пропълзи през прозореца
и събуди нашето минало...
Докосни го.
Виж, аз ти говоря...
Когато славеят
полети
и сладкогласно припява
на събудената пролет...
Докосни го с поглед...
Знай,
че твоят лъх
е с мен...
Когато зимата покрие
заскрежените клони...
Почувствай сърцето ми.
То тъгува...
Постави съчка в камината
и ме стопли с твоя огън...
Обичам докосването ти...
3.6.2013г.ОтговорОтговор с цитат - 17.09.14 01:03#2от: Последно докосванеДа си докоснем миризмите за последно!
Ти - изядена от кожените микро-богове на старостта,
а аз - с вонята от хранителни продукти, загнили във червата.
И бъчва алкохолна пот.
Нека да сме полъх - отпечатък наш,
да се повееме във танец ветровит,
а после се разтворим, за да сътворим живот
за гъби, червеи, бактерии и цветя.
А спомена за сладката ни миризма
ще си стои, за да пребъде
всеки миг по нашата земя
в безкраен цикъл на смъртта.
ОтговорОтговор с цитат - 17.09.14 07:05#3от: Последно докосванеОпределено докосваш с красота всеки който чете или поне мен.ОтговорОтговор с цитат
- 17.09.14 07:25#4от: Последно докосванеСлед разговор с лекар-кардиохирург достигнахме до заключение, че писачите са много зле.
Каква красота, какви 5 лева - красотата си стои по никовете и се не обажда тук - във царството на Некой Луд.ОтговорОтговор с цитат - 18.09.14 10:37#5от: Последно докосванеВсе още не се чувствам изядена.Творчеството е за възхвала на красотата за да
я събужда у всеки ,пък може и да е луд.%-те лева все са нещо, но може и повече.Така са ни преценили,че заслужаваме.Времената се въртят и не ние,а те ще дойдат при нас. ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest