Чудя се къде да се скрия от трактора убиец

В един леко дъждовен ден, аз и приятеля ми се разхождаме по нашата улица. Надолу има баир. Пътят е главен.
Преди да пресечем се оглеждаме и от горе пътя идва един трактор. Но леко засилен. Голям страшен трактор.
Докато пресечем той вече е наближил и НИ СЛЕДИ. Ние бягаме. Не можем да се скрием. Завиваме надясно - трактора и той. Наляво - трактора и той.
С едни вериги. . . ВЕРИГИ КАТО ГИГАНТСКИ РЕЗАЧКИ ЗА ДЪРВА.

Насочва ги към нас. Иска да ни убие.
После в сюжета оставам само аз. Чудя се къде да се скрия от трактора убиец.

Намирам надясно нагоре на северозапад един баир със зелена тревичка. Качвам се по най-бързия начин, изгубвам сили, не мога да бягам, безнадеждна съм.

Отървам се от трактора резач.
Бягам по баира. Гледам хора с бели манти. Екзекутори.
И те искат да ме убият с остри ножове или резачки за дърва.

Едва се прибирам. Крия се вкъщи. От прозореца виждам камиони с натоварени преследвачи с бинокли - гледащи всяка част на къщите, във всяка пътечка, уличка (като във война) за останал жив човек. Аз явно съм от останалите живи. Крия се под масата по-най-бързия начин да не ме видят през прозореца.

Но явно са ме видяли. . . и влизат вкъщи. Аз затискам с крака вратата. Те напират да влязат. . .
И накрая - всичко е било филм, а аз главна героиня
и всички се черпим и празнуваме завършването на филма, яхнали един от камионите или трактора резач. .
Това е един от моите странни-страшни сънища. Имала съм и други. Но и хубави.

Може и книга да напиша