Момичето убиец

Момичето убиец
Част 1
Беше ранно утро. Отворих прозореца си. Усмихнатото слънце грееше весело. Кристални капчици роса се ронеха от тревичките, срамежливи рози се криеха под листенцата си. Грейнали пъпки се радваха на ветреца. Вълшебен аромат се лееше във въздуха.
Влязох в банята за да си измия зъбите. След като го направих отново се върнах в стаята си, отворих гардероба и започнах да ровя.
Нищо за обличане! Измърморих си.
Накрая облякох каквото ми падна. Слязох в кухнята. Таман мама правеше утринното кафе. Налях си малко кафе и го изпих набързо. Нямахме много време. Само след половин час трябваше да се местим отново. Вече взе да ми писва. На баща ми му беше такава работата. Местеха го непрекъснато. Не се задържах много на едно място.
- Момичета, побързайте. - извика ни татко.
- Добре - каза мама.
Станах от масата и отидох в стаята си за да взема багажа. Сложих го в колата и се качих. Докато ги чаках заспах, но когато баща ми запали колата се събудих.
Пътувахме с часове.
- Оф не стигнахме ли вече? - започнах да мрънкам на баща ми.
- Ан, тъкмо стигнахме. Стига си мрънкала. - скара ми се той.
- Добре, добре!
Слязохме от колата. От пръв поглед къщата изглеждаше уютна. Но на мен нещо не ми харесваше. Усещах някаква негативна енергия.
- Ан, не стой със кръстосани ръце а помогни за багажа. - каза мама.
- Съжалявам, ей сега.
Влизайки вътре тази негативна енергия се засили още. Не обърнах внимание. Докато вкараме багажа навън се стъмни. Изморена бях и просто се проснах на леглото.
По едно време на вратата се позвъня. Едвам се нанесохме а вече да имаме гости?
Майка ми отвори вратата и ме извика. Пред мен стоеше слабо момиче, с дълга къдрева руса коса. Изглеждаше на мойте години.
- Здравей. - каза тя.
- Здрасти. - отвърнах и.
- Видях, че сте новите съседи и реших да ви посетя. Аз съм Аманда. - каза тя с усмивка на лицето.
- Аз съм Ан.
*стиснахме си ръцете*
- Е ще влезеш ли? - поканих я.
- Разбира се.
След това двете седнахме на леглото в моята стая и започнахме да се опознаваме. Оказа се, че имаме доста общи интереси. Неусетно станахме доста близки. И двете ще сме в един клас, което ми харесваше, защото нямаше да съм сама. Обясни ми, че ще ме запознае с много хора, и няма да се чувствам като "новата".
(следва продължение. . . . )

Рейтинг

4.5
Общо 4 гласували
5 3
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати