Този човек ми открадна живота
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, историята ми е невесела. Даже не знам от къде да започна. За това ще го кажа направо : животът ми се срина.
Никога не съм била съвършено щастлив човек - винаги в живота ми е имало и добро и лошо, но от месеци насам е само лошо, лошо. . . чувствам се все по-зле и по-зле, все едно съм болна. Не виждам светлина в тунела, а и силите ме напускат вече. Изморих се да се боря с толкова много проблеми. Тежко ми е вече да нося всички грижи на гърба си.
През живота ми мина човек, преди повече от година, който като че ли ограби всичко красиво и си замина. Не беше добър човек, не го и допуснах до себе си толкова близо, премина за кратко и отмина. Не съм и таяла някакви силни чувства към него.
Обаче този човек май ми открадна късмета.
Аз бях слънчев и позитивен човек. Но съм и много добродушна и си патя от това. Все гледам да помогна на хората, да съм спокойната, уравновесената и мъдрата. Никой до сега не ми е казал едно Благодаря за това.
Така и с този човек - беше тъмен, злобен, нещастен. Протегна ми ръка и аз се опитах да му помогна, да му дам надежда, че нещата ще тръгнат нагоре за него. И те наистина тръгнаха. . . Сега е добре, живее добре, щастлив е, има много приятели. Открадна ми живота.
А аз заех неговото място. Нещастна съм, като че ли всички се отдръпнаха от мен и съм много самотна. Дори близките ми са резервирани към мен. Днес мъжът до мен ми заяви, че не иска да ходим само двамата на почивка.
Не казах нищо, защото си спомних последната ни почивка. През цялото време демонстрираше скуката си и се радваше само когато един път случайно срещнахме негови познати. Дори него успях да отблъсна без да знам с какво. Днес разбрах, че имам нужда от помощ.
Преживявал ли е някой нещо такова? Открадвал ли ви е някой някога късмета? Как да си върна приятелите, усмивката и любовта? ? ? Моля ви, приемам всякакви мнения, критики, съвети, упреци, просто някой да поговори с мен за това!
Никога не съм била съвършено щастлив човек - винаги в живота ми е имало и добро и лошо, но от месеци насам е само лошо, лошо. . . чувствам се все по-зле и по-зле, все едно съм болна. Не виждам светлина в тунела, а и силите ме напускат вече. Изморих се да се боря с толкова много проблеми. Тежко ми е вече да нося всички грижи на гърба си.
През живота ми мина човек, преди повече от година, който като че ли ограби всичко красиво и си замина. Не беше добър човек, не го и допуснах до себе си толкова близо, премина за кратко и отмина. Не съм и таяла някакви силни чувства към него.
Обаче този човек май ми открадна късмета.
Аз бях слънчев и позитивен човек. Но съм и много добродушна и си патя от това. Все гледам да помогна на хората, да съм спокойната, уравновесената и мъдрата. Никой до сега не ми е казал едно Благодаря за това.
Така и с този човек - беше тъмен, злобен, нещастен. Протегна ми ръка и аз се опитах да му помогна, да му дам надежда, че нещата ще тръгнат нагоре за него. И те наистина тръгнаха. . . Сега е добре, живее добре, щастлив е, има много приятели. Открадна ми живота.
А аз заех неговото място. Нещастна съм, като че ли всички се отдръпнаха от мен и съм много самотна. Дори близките ми са резервирани към мен. Днес мъжът до мен ми заяви, че не иска да ходим само двамата на почивка.
Не казах нищо, защото си спомних последната ни почивка. През цялото време демонстрираше скуката си и се радваше само когато един път случайно срещнахме негови познати. Дори него успях да отблъсна без да знам с какво. Днес разбрах, че имам нужда от помощ.
Преживявал ли е някой нещо такова? Открадвал ли ви е някой някога късмета? Как да си върна приятелите, усмивката и любовта? ? ? Моля ви, приемам всякакви мнения, критики, съвети, упреци, просто някой да поговори с мен за това!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 8
51
43
33
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Човекът, за който говора не е от малцинствата. Чист българин е.
Също така му помогнах, защото той ме помоли, не съм го правила без да е поискано. Беше отчаян, изоставен от всички и много нещастен.Говорихме с часове, убеждавах го, че всичко може да постигне и сам, че е уникален, че има потенциал и трябва само да поиска да се справи.През цялото време беше слаб и уязвим.
Но колкото повече укрепваше, толкова повече ставаше злобен, нахъсан, агресивен. Докато в един момент не обърна тези лоши чувства и ги фокусира единствено върху мен. Аз се отдръпнах и го оставих да си живее живота, имах си достатъчно от всичко в моя живот. И от тогава нещата започнаха да се преобръщат и да си разменяме ролите.
Искам да ви кажа, че не вярвам да ми е правил магии и такива работи, нито пък ще тръгна по врачки и баячки.Опитвам се да се боря, но все по-често се отчайвам.Докато неговият живот в момента е прекрасен.
Последния път когато му казах няколко думи беше при съвсем случайна среща и стана въпрос за рождения му ден, който щеше да е след няколко дни. Пожелах му много щастие и весело прекарване, а той избухна и ме наричаше злобарка, тъпачка, смотанячка и то пред всички хора наоколо.
Останах като гръмната, а и се изплаших много.
Това ли беше същия човек, който плачеше през мен, а аз успокоявах?
Тогава в мен се зароди тая странна идея за размяната на късметите и като че ли той се страхува да не се разменим обратно, както беше в началото, за това като ме види и почва с крясъците и обидите.
Не е завързан късмет, както на много места прочетох, направо си разменихме животите.Не знам как стана.
Знам, че звучи тъпо, разбирам отстрани колко странно е, но май е истина.
Второ - Когато помагаш на някого без да е те е помолил,ти си вземаш грях на душата или по точно вземаш от неговата карма с която той трябва сам да се справи...
Защо си се набутала между шамарите ?
Сега потърси помощ за самовъзтановяване тука -