Пътувах във влак с починали близки

Сънувах, че се намирам на жп гара и чакам влак. До мен бяха двама от най-близките ми хора – дядо ми, който почина преди 10 години, и баща ми, който си отиде преди 5. Отначало стояхме заедно с баща ми в чакалнята, просто чакахме. Говорихме с някакъв мъж, когото познавах смътно, и той ми подаде чифт свои обувки – моите бяха мокри. Приех ги с благодарност и се радвах, че ги имам.

Дойде влак, но така и не успяхме да го хванем. После пристигна друг, двамата с баща ми тръгнахме към него. Терена беше малко разкалян, където баща ми спомена, че е кално, но аз отвърнах, че не е толкова и няма проблем. Дядо ми носеше багажа ми - раницата с която ходя навсякъде в реалността.

Дядо ми ме изпревари и се качи първи. Гледах го някак си отдилу, а той беше пременен в новата си железопътна униформа (с шапката, с пагоните) – някога работеше като началник на ЖП гара. Изглеждаше горд, спокоен. Носеше ми багажа. Благодарих на човека с обувките, след което с баща ми също се качихме.

Настанихме се в едно от купетата и влакът потегли. Неочаквано осъзнах, че във влака е и вуйчо ми – той е още жив – облечен официално, с костюм. По-късно, в купето, видях главата му на пода – сякаш сам си я беше свалил и си говореше с мен все едно това е нещо съвсем нормално.

След това сънят просто свърши.
Сънят беше на 5. 06. 2025 (Сряда срещи Четвъртък)

Какво може да означава? Как се тълкува такъв сън?