Sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Когато умираме

Когато умираме

MarianeMariane
Джедай
329112
Когато умираме
3D куб Ubik за деца и възрастни
Препоръчано за малки и големи:
3D куб Ubik за деца и възрастни
17.00 лв.

Истината е, че хората умират така, както живеят – всеки по свой начин. Въпреки това, съществуват редица признаци, които могат да ни покажат кога нашите близки вече са поели по пътя, от който няма връщане.

Важно е да отбележим, че при някои хора се наблюдават всички или повечето от знаците на приближаващата смърт, докато други просто напускат този свят без предупреждение. Така, ако ви се налага да се грижите за близък, който е на смъртен одър, ще имате време да се подготвите психически за наближаващата загуба.

Когато умираме

Разпознаването на знаците на смъртта ще ви помогне да потърсите помощта на близките си, ако смятате, че не сте състояние да се справите сами с това, което ви очаква.

Първи признак: Загуба на апетит

С приближаването на смъртта, когато се очаква тя да настъпи в рамките на следващите седмица или две, все повече от умиращите загубват всякакъв интерес към храната и напитките. Някои от тях дори отслабват до степен, в която не са в състояние да преглъщат нищо. Това стресира в голяма степен хората, които се грижат за тях.

Причина за това е заложеното ни социално схващане, че от поемането на вода и храна зависи оцеляването ни. Истината е, че няма смисъл да насилвате болните си близки, ако не искат, защото тяхното тяло вече не се нуждае от енергията, която храните доставят на организма.

Когато умираме

Единственото, което можете да направите, е да се погрижите да овлажнявате устните им с кубче лед или парченце плод. Не се безпокойте за тях – те не „гладуват“, просто тялото им „изключва“ една по една основните си функции.

Втори признак: Промени в умственото състояние

С наближаването на края някои болни биват обземани от безпокойство. Те непрекъснато оправят дрехите и завивките си или протягат ръцете си към нещо, което вие не виждате. Тези, които са в състояние да говорят, често разговарят с вече мъртвите си близки или небесни ангели.

Колкото и да ви тежи, не бива да отнемате илюзиите на умиращите. Колкото и да е напреднала науката, тя все още не е отговорила какво ни чака, след като физическото ни тяло престане да функционира. Дали пред очите на умиращите наистина се повдига завесата на един друг свят или става въпрос за неизследвани биохимични процеси в мозъка им няма значение.

Трети признак: Приливът на енергия

Когато умираме

Един от най-удивителните феномени в процеса на умиране е „Приливът на сили“. Обикновено се появява няколко дни до няколко часа преди физическата смърт при терминално болни пациенти. След като състоянието им се е влошавало постепенно в продължение на месеци, изведнъж болните се подобряват.

Някои се изправят в леглото или поемат храна, за първи път от дни насам. Усмихват се и говорят с близките си. Промяната е толкова удивителна, че изведнъж всички са готови да повярват в невъзможното. На каквото и да се дължи този прилив на енергия, той изчезва точно толкова бързо, колкото се е появил, след което състоянието на болните рязко се влошава.

Голяма част от умиращите изпадат в предсмъртна кома непосредствено след „Приливът на сили“. Често те стават апатични, не отговарят на дразнения или думи, дишат повърхностно и като че ли, постепенно заглъхват.

Сега е последният ви шанс да им кажете колко много ги обичате и колко много са означавали за вас, защото дори и да ви се струва, че те вече не са тук, експертите твърдят, че чуват всяка дума и усещат всяко докосване.

Когато умираме

Четвърти признак: Промени в дишането и циркулацията

В самия край на живота тялото на човек започва да преустановява една по една функциите си. Често ниското кръвно налягане на пациентите принуждава тялото да насочи кръвта към вътрешните органи и сърцето, в резултат на което по крайниците се образуват сини и морави петна.

Ръцете и краката на близките ви може да станат леденостудени. Тези промени не бива да ви притесняват, защото – уверяваме ви, това не им причинява дискомфорт или болка.

Пригответе се да се сбогувате с близките си, когато чуете характерните промени в дишането, които са най-ясният предвестник на смъртта. Пациентите придобиват дишането на Чейн-Стокс. Става дума за вид патологично дишане.

При него дълбочината на дихателните движения постепенно се увеличава, след което плавно намалява и настъпва мъчителен период на апнея, т.е. липса на дишане. Периодите на апнея варират от 30 секунди до 2 минути. Това ще продължи докато човекът не си поеме и последната глътка въздух. И сърцето му не спре да бие завинаги.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.1
532
426
310
27
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимен
Поли
Поли
Ние Християните вярваме че душата е жива след смърта и също във Възкресението в последния ден! Загубила съм баща си и баба си но не се отчайвам знам че ще ги видя един ден като почина и аз, но преди всичко трябва да се спазват Божиите заповеди и да се ходи на църква редовно и да се изповядваш и причястяваш иначе няма как да станеш учасник във Възкресението :)
15.06.2015 15:32
19
7
Пепа
Пепа
Боли при всички случаи раздялата с човек,особено близък,но живота продължава и добре е ,ако успеем да си представяме,че душите им са винаги около нас,помагат ни ,насърчават ни, радват се и страдат с нас.
Това е истината и тя трябва да се приеме от всеки,особено когато напусналите ни близки са живели достойно,извървели са своя път и са оставили пътека ,по която ние следващите поколения да вървим достойно,това трябва да осъзнаем.Тогава и те ще са спокойни във вечния си сън и при нас няма да има терзания,защото никой не е вечен,но все пак и аз имам своите разсъждения-нека краят наистина да бъде извървян докрай и да е естествен завършек на един живот,защото в противен случай много боли.Съпричастна съм към болката на многото хора изгубили своите близки.Намерете сили и кураж,това сме длъжни да направим.
14.06.2015 13:51
21
1
Tania Barzashka
Tania Barzashka
върнахте ме назад....родителите ми починаха почти едно след друго.Татко почина в ръцете ми и благодаря на бога ,че се доверих на вътрешното си усещане и му държах ръката и му говорех,че съм до него.До последно обръщаше очи към мен...тежи ми,липсва ми,майка падна и умря на улицата-чувствам се сама,съвсем сама....мисля си,ако времето се връщаше как щях да отделям повече време с тях,макар ,че до последно бях до тях.по празници,когато съм в затруднение и виждам как никой не му пука за мен и не ми помага,плача.. тежко ми е особенно напоследък,като гледам как всички са озверени заради пари ,немотия..понякога ми се иска да ида при тях,чувствителноста ме убива ,но не мога да бъда друга,така ме възпита баща ми....вечна им памет.ОБИЧАМ ГИ
03.02.2015 13:17
65
4
3
Покажи всички подкоментари
Meriboks
Meriboks
Това, което е написано всичко е вярно. Дядо ми говореше с някой, подреждаше си нещата и след известно време почина.
27.12.2014 15:27
22
1
Chara
Chara
Материала е верен и е добре че го има .
12.08.2014 20:19
20
Илко Илиев
Илко Илиев
Нилои мои близък не е починал все още но като прочетох това имах чувството че вече е
11.08.2014 18:31
4
Лазарова
Лазарова
Боли ли ги
22.07.2014 16:45
3
Добрева
Добрева
След като прочетох статията пред мен отново изплуваха последните часове и минути на милата ми майчица. Тя часове си говори с починали близки и познати, а в последните минути аз и сестра ми не смеехме да кажем нещо и се страхувахме какво ще се случи. Сега разбирам, че ако бяхме и говорили тя щеше да чуе всичко и по-спокойна щеше да си отиде.Никога няма да я забравим нея и баща ни и правим всичко за успокоение на душите им.
09.04.2014 16:37
32
1