Борба ли е този живот, или просия

Какъв е този мой живот, не знам но взе да ми писва вече, правя какви ли опити за нови контакти, и все съм сам, използван и захвърлен! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

Не съм малък, на 26 години съм, обаче съм забравен от всички, изгубих средата си, и останах изолиран от всички, ако не звънна на някой, никой не се сеща за мен, сам съм като кукувица, всеки ден едно и също, на работа и вкъщи, добре че квартирата ми е по-далеч от работното място, и се разхождам сутрин и вечер.

В мен ли е проблема не знам, излиза едва ли не че прося щастие, като някой просяък се чувствам, човек който е неоценен, на който му липсва внимание, и това е ежедневие, и с жените е същата бъркотия, едно сериозно момиче не мога да немеря, тези които познавам или са заети, или са с разбити сърца, и след това си патя аз, ходейки им по капризите, вкрайна сметка не се получава нищо, разочароват ме, или им служа като отдушник

добре че имам две три с които отмалям стреса, но и това търкаляне с подобни парцали взе да ме отвращава.
НАКРАЯ ЩЕ ХВАНА, И ЩЕ РАЗБИЯ НА НЯКОЙ ГЛАВАТА, поне да ме запомнят с нещо, с добро явно не става.