Откраднаха ми чантата - продължение

Откраднаха ми чантата - продължение
Снимка: sanovnik.bg
И така, озовах се пред хотела със заградената градина, която отвънка погледната, изглеждаше доста голяма, но всъщност беше малка.

Пред главния ход на хотела имаше стълби, хубави, високи и чисти. Входът беше голям и отворен, с оранжеви леки пердета. Това всъщност се оказа служебния хотел, в който ходят служителите на почивка.

И аз всъщност отидох там за да търся президента на фирмата за помощ, а всичко беше някак отвеяно и аз, като че ли объркана, вяла сериозна.

Искаше ми се да зарева, но не плачех, а се държах. Качих се по стълбите, а пред входа на хотела рецепционистката беше излязла от вън и пред нея имаше едно бюро.

Аз попитах за шефа, без да влизам в хотела но тя ми каза, че го няма, не е там и аз не знам защо си казах имената, че аз го търся.

Тя ги записа на един лист, нещо като документ, на който беше напечатано нещо, но не можех да разчета какво е, а имената ми бяха написани с оранжево мастило.

Аз си тръгнах по обратния път да отивам на работа. Слязох от стълбите и минах покрай градината, от външната страна на оградата. Огледах, градината имаше пластмасови маси със столчета и хора по тях, които не виждах добре.

Като си тръгнах по обратния път обаче, минах през един пазар и той беше празен. Пред една празна сергия отпред бяха застанали двама колеги от автопатрула. Аз се спрях за малко, но не говорехме нищо и те ме гледаха, но не ми помагаха. И аз след малко продължих по пътя си. Но нещо обърках улиците.

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати