Какъв трябва да си в този живот

Какъв трябва да си в този живот
Снимка: sanovnik.bg
Здравейте!!!
Вече няколко дена се ровя из сайта и чета теми. Има доста интересни неща, но и много мрачни, скучни и прекалено не на място. След като прочетох повечето теми на hate_life, реших да напиша история, която да е обратна на неговите, тоест положителна. На знам, колко ще ви вдъхнови, това което ще прочетете, но ще рискувам.

Когато бях малка много се записах в театрална трупа. Всички други в трупа бяха, като едно семейство постоянно бяха заедно всички празници посрещаха заедно, но проблема им беше, че трудно допускаха нови хора към колектива.

Свикнах с мисълта, че не ме приемат като позната и това не ми пречеше защото и без това не бяха от типът хора, който ми допадаха и на който можех да споделя всичките си тайни. Много често ме изолираха, но и това не ми пречеше.

Минаха две години и аз малко по-малко започнах да ги опознавам. Започваха да ми стават приятни, започнах да ги харесвам и все повече и повече ми харесваше да ходя и излизам на всякъде с тях.

Започнахме нова пиеса и тогава за първи път получих хубава главна роля, която ми допадаше и ме изпълваше с желание. Бях много щастлива, докато не чух как едно от момичетата започна да мрънка на госпожата..."Ама как тъка, тя ще може ли да изиграе тази роля".

Когато чух това и се притесних, защото очаквах госпожата да вземе ролята ми и да я даде на на нея, но тя само ме погледна и каза "Ще трябва да те направим по-строга" и така притеснението ми отмина.

Но наложи ми се да пропусна две репетиции и имах уважителна причина, а и при това бях предупредила всички от театрална включително и госпожата, че ще ми се наложи да отсъствам. И така пропуснах две репетиции , но на следващата бях точно на време и чаках другите да дойдат за да започнем да репетираме пиесата.

След като всички се събраха госпожата дойде при мен и ми каза..." Едната от вас трябва да направи компромис, Теди(така се казваше момичето) репетираше твоята роля докато те нямаше и научи думите, а пък и ролята много и харесва." а аз отговорих " И на мен ролята ми харесва и аз съм си научила думите.

Не искам да си давам ролята а пък ме е нямало само на две репетиции." тогава госпожата ми отвърна " Да но докато те нямаше ние правихме много репетиции... хайде ти отстъпваш!!!"

Когато чух това "ти отстъпваш" ми стана много гадно, доплака ми се. Чувствах се много тъпо, защото за пореден път аз бях, тази която правех компромиси, трябваше да се примиря.

Загубих желание, за каквото и да е чувствах се използвана и разбрах, че за пореден път хора, с който се държиш мило ти забиват най-големият нож в гъба. Едвам изчаках да свършим репетиция и си тръгна, без да им кажа нито дума. На следващите две репетиции не отидох.

Те ми се обаждаха, а аз им казах, че си имам работа и не мога да отида, но не беше така. Мина се една седмица и отново ми се обадиха за да ми кажат, че имаме репетиция питаха ме дали ще отида, аз казах: НЕ!!!

Тогава ме питаха дали се отписвам и аз казах "Не знам, ще ви се обадя по-късно". Бях твърдо решена да не отида и да се отпиша, но изведнъж си казах "Винаги ще има, някои който да използва и да те тъпче и ти винаги ли ще отстъпваш? Винаги ще имаш трудности в живота и ти винаги ли ще ги решаваш като се откажеш?".

Така се реших да отида на репетицията и да настоявам да ми върнат ролята. Така и направих още с влизането има казах "Отсъствах доста да не би някои да се е появил и да е на учил думите ми и пак да се налага да ОТСТЪПВАМ". Изведнъж се почувствах много смела и силна успях да има кажа, всичко което ме е подразнило и те просто онемяха.

Винаги са мислили, че аз съм кроткото момиче, което се съгласява и примирява със всяка ситуация и просто не очакваха такава реакция от моя страна. Бях много самоуверена настоявах да ми върнат ролята и се държах доста нахално.

Макар и с доста мрънкане ми върнаха ролята, а когато играех тази роля давах всичко от себе си показвах им, че няма по-добра от мен и че без мен те са нищо. Пиесата я играхме на един конкурс в Шумен там спечелихме 3-то място, а аз грамота за най- добро изпълнение!!!

И в край на сметка пролуката от цялата тази история за мен, е че трябва да си нахален и нагъл, да мачкам, за да получавам всичко и никога да не се отказвам, защото ако се бях отказала така лесно нямаше да постигна нищо, а и това ме подготви за подобни ситуации в бъдеще. :evil:

Рейтинг

4.3
Общо 6 гласували
5 2
4 4
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (5)

Изпрати
Нина
Нина
30.05.2013 18:16
Без да исках написах коментара си два пъти,
0
0
Нина
Нина
30.05.2013 18:15
Аз да бях и аз щях да направя така ,само , дето за мене знаят , че не съм толкова миличка , но в нашето училище пак имаше такава група , не ми дадоха реплики , но изиграх театър и беше неуспешно и напуснах , но изобщо не се тревожа , защото представянето им беше слабо и всички ги освиркваха.Това си беше карма вече.
0
0
ннн
ннн
27.02.2012 11:50
Хубава положителна история. Когато човек иска желанието е достатъчно силно, човек винаги намира сили, глава да навири! Нека има рима ;) П.П. само си прегладай правописа....;)
0
0
Didi
Didi
24.02.2012 12:45
Моето мнение също никой не го взима под внимание, всеки злоупотребява с добротата и търпението ми, тъпчат ме, мачкат ме, а аз ги търпя вече в продължение на години.Но в интерес на истината, вече ми идва в повече.Браво, че си успяла да им се опълчиш и си си извоювала ролята по честен начин !
0
0
Алекс
Алекс
24.02.2012 12:40
Здравей! Мен също ме мислят за кротичка и добричка, тъпчат ме и не вземат мнението ми под внимание!Само че аз не съм толкова самоуверена като теб и не бих постигнала някои неща в живота ми, които много искам.Но искам да ти кажа, че според мен ти си постъпила правилно и че наистина вярно казваш, че винаги ще има хора, които ще искат да те спънат, но важното е да успееш въпреки всичко. :)
0
0