Този човек ми открадна живота
редакция:
Здравейте, историята ми е невесела. Даже не знам от къде да започна. За това ще го кажа направо : животът ми се срина.
Никога не съм била съвършено щастлив човек - винаги в живота ми е имало и добро и лошо, но от месеци насам е само лошо, лошо. . . чувствам се все по-зле и по-зле, все едно съм болна. Не виждам светлина в тунела, а и силите ме напускат вече. Изморих се да се боря с толкова много проблеми. Тежко ми е вече да нося всички грижи на гърба си.
През живота ми мина човек, преди повече от година, който като че ли ограби всичко красиво и си замина. Не беше добър човек, не го и допуснах до себе си толкова близо, премина за кратко и отмина. Не съм и таяла някакви силни чувства към него.
Обаче този човек май ми открадна късмета.
Аз бях слънчев и позитивен човек. Но съм и много добродушна и си патя от това. Все гледам да помогна на хората, да съм спокойната, уравновесената и мъдрата. Никой до сега не ми е казал едно Благодаря за това.
Така и с този човек - беше тъмен, злобен, нещастен. Протегна ми ръка и аз се опитах да му помогна, да му дам надежда, че нещата ще тръгнат нагоре за него. И те наистина тръгнаха. . . Сега е добре, живее добре, щастлив е, има много приятели. Открадна ми живота.
А аз заех неговото място. Нещастна съм, като че ли всички се отдръпнаха от мен и съм много самотна. Дори близките ми са резервирани към мен. Днес мъжът до мен ми заяви, че не иска да ходим само двамата на почивка.
Не казах нищо, защото си спомних последната ни почивка. През цялото време демонстрираше скуката си и се радваше само когато един път случайно срещнахме негови познати. Дори него успях да отблъсна без да знам с какво. Днес разбрах, че имам нужда от помощ.
Преживявал ли е някой нещо такова? Открадвал ли ви е някой някога късмета? Как да си върна приятелите, усмивката и любовта? ? ? Моля ви, приемам всякакви мнения, критики, съвети, упреци, просто някой да поговори с мен за това!
Никога не съм била съвършено щастлив човек - винаги в живота ми е имало и добро и лошо, но от месеци насам е само лошо, лошо. . . чувствам се все по-зле и по-зле, все едно съм болна. Не виждам светлина в тунела, а и силите ме напускат вече. Изморих се да се боря с толкова много проблеми. Тежко ми е вече да нося всички грижи на гърба си.
През живота ми мина човек, преди повече от година, който като че ли ограби всичко красиво и си замина. Не беше добър човек, не го и допуснах до себе си толкова близо, премина за кратко и отмина. Не съм и таяла някакви силни чувства към него.
Обаче този човек май ми открадна късмета.
Аз бях слънчев и позитивен човек. Но съм и много добродушна и си патя от това. Все гледам да помогна на хората, да съм спокойната, уравновесената и мъдрата. Никой до сега не ми е казал едно Благодаря за това.
Така и с този човек - беше тъмен, злобен, нещастен. Протегна ми ръка и аз се опитах да му помогна, да му дам надежда, че нещата ще тръгнат нагоре за него. И те наистина тръгнаха. . . Сега е добре, живее добре, щастлив е, има много приятели. Открадна ми живота.
А аз заех неговото място. Нещастна съм, като че ли всички се отдръпнаха от мен и съм много самотна. Дори близките ми са резервирани към мен. Днес мъжът до мен ми заяви, че не иска да ходим само двамата на почивка.
Не казах нищо, защото си спомних последната ни почивка. През цялото време демонстрираше скуката си и се радваше само когато един път случайно срещнахме негови познати. Дори него успях да отблъсна без да знам с какво. Днес разбрах, че имам нужда от помощ.
Преживявал ли е някой нещо такова? Открадвал ли ви е някой някога късмета? Как да си върна приятелите, усмивката и любовта? ? ? Моля ви, приемам всякакви мнения, критики, съвети, упреци, просто някой да поговори с мен за това!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 8
51
43
33
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Прихиатри и такива глупости няма да ти помогнат. Опитай със спорт.