Провален живот

Да започнем така, преди 4 години всичко ми беше наред, бях студент, имах приятели, забавлявах се, разбирах се с родителите си.

Да кажем, че до това време имаше човек, който обичах и уважавах. Единствено заради него не правех нищо, с което да го разстроя или нараня. Но изведнъж го загубих и се започна…

Малко по малко навлязох в такава компания, която започна да ме дърпа на долу. Тогава не го осъзнавах. Намерих утеха в леките наркотици( тревата). Започнах да пуша постоянно. След време започнах да продавам и реших да си играя на престъпник.

Това беше преди 2 години, събрах ме се няколко познати и решихме, че ще бием и ще грабим. До 2 седмици оформих плана кой да оберем, как да стане (тогава си мислех, че това е нещо, с което ще успея, ще направим няколко удара, ще направим парите, и ще ги вложа в по голямо количество наркотици за да се развия и да продавам на едро.

Така направихме и 1-я удар… Парите в джобчето и хайде за София да „напазарувам”…

След няколко дена се стигна до там, че ги хванаха, всичките бяха се издънили, няма значение как, но стигнаха до мен… и изведнъж се озовах в клетката-ареста (да напълно заслужено, просто грешката беше моя)…

От там дела, дела докато се стигне до минималната присъда. През това време никой не вярваше, че аз, момчето, което не е лишено от нищо - пари, дрехи, храна, приятели, може да направи такова нещо.

Минаха 9 месеца в дела и най - накрая ми дадоха ефективна присъда (почти година) при чл. 5- 15 това означава 5 минимум и 15 мах. в години.

Изведнъж останах сам, дори и родителите ми не искаха да ме видят - беше ги срам от мен. Приятели….не ми останаха, освен 2 ма, които се грижеха за мен докато бях в затвора.

А повярвайте ми, там не е лесно да оцелееш когато си на 19 години. Както и да е и там имаше хора, които познаваха родителите ми и ми помагаха.

Изтърпях си наказанието и излязох. И изведнъж уоооу се разхождам из улиците виждам нормални хора, с който можеш да проведеш нормален разговор, радвах се на пеперудите, на чистия въздух на това, че можех да се разхождам свободно.

Трябваха ми 2 седмици да свикна да вървя 500 метра без да се изморявам. Но бях почти сам, идваха ми пари от тук от там, но не стигаха (родители те ми още не искаха да ме виждат).

Какво да правя с това свидетелство за съдимост, никъде не ме искат на работа. Е, захванах се пак да продавам трева. И сега цикля на едно място, разбит от живота още в навлизането му в него…

Нямам доверие на никой, изпаднах в депресия, взех да отслабвам с голям темп, изгубих апетит, останах 63 кг. Реших, че ми трябва промяна. Взех си животно, станах вегетарианец, започнах да търся нови преживявания, но отново си останах същия..(нямаше го желанието за живот)

А въпроса с жените – нямам доверие и в тях, да не остана предаден отново.

Постоянно ме канят на някакви събирания и редовно се някоя ме е харесала, но винаги я режа в края на ноща..(веднага сигурно си мислете тоя е педал хахах, е не не съм 100% ), но не мога да се отпусна.

Не мога да правя нищо с радост, не мога да се отърва от шибаната депресия, нито да си върна килограмите.

СЪВЕТВАЙ ТЕ МЕ, ДА ВИДИМ ВИЕ КАКВО ЩЕ ИЗМИСЛИТЕ.