Един много объркан сън

Сънувам, че вървя по дълъг път. Валяло е сняг, но сега той се топи и всичко е мокро. Облечена съм леко, но някакси не ми е студено.

Знам че трябва да стигна някъде, но нямам никаква идея къде. После изведнъж, пътят, който до този момент е почти пуст, се оказва Цариградско шосе в София, в частта си към хотел Плиска.

Става много оживено и приятно, докато не изкочат глутница огромни бездомни кучета, които искат да ме ухапят.

И то само мен, мине ли някой друг те стават миловидни и сладички, но щом този някой си отиде пак оголват зъби към мен.

Странното е, че не ме нападат, само ръмжат и си показват зъбите, сякъш чакат аз да нападна първа. Решавам да бягам, знаейки, че те сигурно ще ме настигнат, но когато с обръщам и поглеждам кучетата ги няма.

На тяхно място са се появили чисто черни коне, които кротно си пасът нещо. Продължавам да вървя и виждам, че някой тича насреща ми.

Оказва се едно момиче от класа ми в началното училище, което не съм виждала от години. То ме прегръща и ми казва:" От кога те чакам!".

После тръгваме на някъде и изведнъж се озовавам в някакъв много стар и почти разрушен апартамент и там всичко се обърква.

Разбирам, че съм си забравила парите и документите, а не трябва да оставам дълго, защото имам малко кученце и трябва да го изведа рано сутринта, за да не се изпишка вкъщи (това наистина е така, имам малко кученце).

Изведнъж се оказва, че родителите на бившата ми съученичка са родителите на най-добрата ми приятелка. В апартамента има много хора, които пият и се смеят.

Познавам ги всички, без едно момиче с обезобразено лице. Странното е, че те не се познават в реалния живот, а в съня ми изглеждаха като едно голямо и щастливо семейство.

Всички са много мили с мен, без едно момче. С него не сме много близки в реалния живот, но никога не е бил груб с мен, напротив - винаги е бил мил и усмихнат, а в съня ми се държеше ужасно.

После някой ми дава да занеса една бутилка вино на масата, а аз се спъвам в нищото, изпускам я и тя се строшава на парчета.

Цялата съм нарязана от стъклото и вички ме наобикалят, за да видят дали съм добре, а момичето с обезобразеното лице, започва да ближе виното направо от пода.

Не помня как съм си тръгнала от там, нито какво е станало с раните от стъклото, но в следващия момент вече вървях към вкъщи по един път, който познавам много добре, но не води към нас, а към къщата на баба ми.

По него няма сняг, освен една огромна купчина, в която един човек е заровен до кръста. Той е катранено черен, но не е афроамерканец, нито ром.

Искам да ида и да му помогна, но той започва да ме проклина и ми казва да не го доближавам.

Продължавам да вървя и виждам четири малки дечица също много черни, които ме спират и ми казват, че сестра им е родила детето на баща ми и трябва да ида да я видя. После се събудих.

Съжалявам за обърканото-подробното описание, но току що ставам и се опитах да напиша всичко, докато още си го спомням. Някой може ли да ми каже какво означава цялата тази объркана плетеница.