Доведеният ми баща не спира да ми крещи и унижава
редакция:
Здравейте! Както може би сте чели една моя история "Хора, не мога повече! " сигурно вече знаете , че живота ми е отвратителен. Проблемите с баща ми, а сега. . . излизат и труги ядове.
Както може би знаете, баща ми и майка ми са разделени и все пак майка ми го е превъзмогнала и от отдавна си има нов мъж. От този мъж, има дете, което ми се води брат и вече е на 2 и половина. Проблемът е обаче в мъжът:
Всеки път, прибирайки се от работа, ми изнамира да ми се развика за нещо (не отричам, че и аз правя бели, но напоследък спрях да правя изобщо бели, а той започва да е все по лош), а после, когато майка ми ми успокоява винаги казва, че някой го е ядосал (например) брат ми. Но напоследък все повече и повече разбирам как ме мрази и ми крещи за всичко. Поредния случай беше току-що:
Седяхме на масата и вечеряхме (картофки уеджис и риба, която обикновенно ям с лимон и сирене-знам, че не е хубаво да се яде риба и сирене, но от един път няма да ми стане нищо). Понеже нямахме лимон, бях сигурен че няма да е толкова вкусно, но започнах. Когато дойде момента да си боцна сирене, видях, че в чинията ми няма сирене.
Попитах дали може да ми дадат. А оня (мъжът) се развика. Потърпях малко и станах от масата. Седнах на дивана и започнах да играя на телефона. Той започна да се подиграва и да ме пита:
"-А искаш ли да ти дам 5 кила сирене, а? Ше можеш ли да го изядеш цялото? А? ! ". . .
Качих се в стаята ми и си останах там. Никой не е идвал при мен в стаята оттогава. Омръзна ми, хора!
Какво да правя?
Пишете коментари!
Благодаря предварително!
Както може би знаете, баща ми и майка ми са разделени и все пак майка ми го е превъзмогнала и от отдавна си има нов мъж. От този мъж, има дете, което ми се води брат и вече е на 2 и половина. Проблемът е обаче в мъжът:
Всеки път, прибирайки се от работа, ми изнамира да ми се развика за нещо (не отричам, че и аз правя бели, но напоследък спрях да правя изобщо бели, а той започва да е все по лош), а после, когато майка ми ми успокоява винаги казва, че някой го е ядосал (например) брат ми. Но напоследък все повече и повече разбирам как ме мрази и ми крещи за всичко. Поредния случай беше току-що:
Седяхме на масата и вечеряхме (картофки уеджис и риба, която обикновенно ям с лимон и сирене-знам, че не е хубаво да се яде риба и сирене, но от един път няма да ми стане нищо). Понеже нямахме лимон, бях сигурен че няма да е толкова вкусно, но започнах. Когато дойде момента да си боцна сирене, видях, че в чинията ми няма сирене.
Попитах дали може да ми дадат. А оня (мъжът) се развика. Потърпях малко и станах от масата. Седнах на дивана и започнах да играя на телефона. Той започна да се подиграва и да ме пита:
"-А искаш ли да ти дам 5 кила сирене, а? Ше можеш ли да го изядеш цялото? А? ! ". . .
Качих се в стаята ми и си останах там. Никой не е идвал при мен в стаята оттогава. Омръзна ми, хора!
Какво да правя?
Пишете коментари!
Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Първо, нищо в света не е случайно. Всичко което ни се случва има причина и в крайна сметка е за наше добро. То и аз съм третиран доста лошо като малък от баща ми (сега съм на 36) и това от една страна те травмира за цял живот, от друга те прави по корав и силен. Така, че - явно трябва да помъдрееш по малък, но пък после като голям ще си попростееш ;)
Второ - хората които са аресивни са за съжаление - или имат физически болки или психи4ески травми. НИКОГА човек който е здрав и щастлив не е лош с хората. Затова си смени нагласата и почни са мислиш че този човек има нужда от помощ. Опитай се да го разбереш какво му е и му помагай с нещо.
Трето - винаги 2ма мъже могат да се разберат. Просто трябва лека полека да си изградиш характер. Да си силен, но спокоен.
Не ти давам конкретни съвети, щото ти сам требе прецениш как да действаш, но - радвай се че имаш възможност да израдиш характер ;) След години ще ти е от полза