Доведеният ми баща не спира да ми крещи и унижава
АнонименНовак
Здравейте! Както може би сте чели една моя история "Хора, не мога повече! " сигурно вече знаете , че живота ми е отвратителен. Проблемите с баща ми, а сега. . . излизат и труги ядове.
Както може би знаете, баща ми и майка ми са разделени и все пак майка ми го е превъзмогнала и от отдавна си има нов мъж. От този мъж, има дете, което ми се води брат и вече е на 2 и половина. Проблемът е обаче в мъжът:
Всеки път, прибирайки се от работа, ми изнамира да ми се развика за нещо (не отричам, че и аз правя бели, но напоследък спрях да правя изобщо бели, а той започва да е все по лош), а после, когато майка ми ми успокоява винаги казва, че някой го е ядосал (например) брат ми. Но напоследък все повече и повече разбирам как ме мрази и ми крещи за всичко. Поредния случай беше току-що:
Седяхме на масата и вечеряхме (картофки уеджис и риба, която обикновенно ям с лимон и сирене-знам, че не е хубаво да се яде риба и сирене, но от един път няма да ми стане нищо). Понеже нямахме лимон, бях сигурен че няма да е толкова вкусно, но започнах. Когато дойде момента да си боцна сирене, видях, че в чинията ми няма сирене.
Попитах дали може да ми дадат. А оня (мъжът) се развика. Потърпях малко и станах от масата. Седнах на дивана и започнах да играя на телефона. Той започна да се подиграва и да ме пита:
"-А искаш ли да ти дам 5 кила сирене, а? Ше можеш ли да го изядеш цялото? А? ! ". . .
Качих се в стаята ми и си останах там. Никой не е идвал при мен в стаята оттогава. Омръзна ми, хора!
Какво да правя?
Пишете коментари!
Благодаря предварително!
Както може би знаете, баща ми и майка ми са разделени и все пак майка ми го е превъзмогнала и от отдавна си има нов мъж. От този мъж, има дете, което ми се води брат и вече е на 2 и половина. Проблемът е обаче в мъжът:
Всеки път, прибирайки се от работа, ми изнамира да ми се развика за нещо (не отричам, че и аз правя бели, но напоследък спрях да правя изобщо бели, а той започва да е все по лош), а после, когато майка ми ми успокоява винаги казва, че някой го е ядосал (например) брат ми. Но напоследък все повече и повече разбирам как ме мрази и ми крещи за всичко. Поредния случай беше току-що:
Седяхме на масата и вечеряхме (картофки уеджис и риба, която обикновенно ям с лимон и сирене-знам, че не е хубаво да се яде риба и сирене, но от един път няма да ми стане нищо). Понеже нямахме лимон, бях сигурен че няма да е толкова вкусно, но започнах. Когато дойде момента да си боцна сирене, видях, че в чинията ми няма сирене.
Попитах дали може да ми дадат. А оня (мъжът) се развика. Потърпях малко и станах от масата. Седнах на дивана и започнах да играя на телефона. Той започна да се подиграва и да ме пита:
"-А искаш ли да ти дам 5 кила сирене, а? Ше можеш ли да го изядеш цялото? А? ! ". . .
Качих се в стаята ми и си останах там. Никой не е идвал при мен в стаята оттогава. Омръзна ми, хора!
Какво да правя?
Пишете коментари!
Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (23)
Изпрати
Здравей! Искам да ти кажа, че и моите родители са разделени от много време. Живея с майка си и приятеля и. Те са заедно от 13 години. Мисълта ми е, че и аз имам същия досадник вкъщи! И лично моя съвет е да не му позволяваш да те мачка! Когато ти крещи за нещо се защити! Повиши му тон и ти, без да се страхуваш и притесняваш! Аз правя така. Не мога да ти кажа, че има някакво подобрение от негова страна, но поне ти олеква малко или много като го поставиш на мястото му! И не се притеснявай от това дали може да ти посегне. Едва ли! Но дори да се случи (не дай се Боже) майка ти ще застане на твоя страна. Успех!
1
0
Мило дете,съжалявам че ти се случват такива неща,но нищо не идва случайно на този свят.Този човек живее от години а вас,щом имаш брат ,който е на две и пиловина ,нали...Е,за тези години нищо ли не се промени,не можа ли да свикнеш с този човек?Все пак той е мъж на майкати,за която не видях да пишеш нищо...Каквото посееш,това и ще пожънеш....Мъдро казано,нали?Моят съвет е да се държиш така с него ,както ти би желал той да се държи с твб!
0
0
Съжалявам за теб и напълно те разбирам. Знам как се чувстваш, че ти се иска да не го познаваш, но пони, че човешко е да се греши. Разбирам болката и сълзите в очите ти. Просто опитай да го приемеш както аз се примирих. Може би трябва да се интересуваш повече от него, да разбереш какво обича и да му правиш малки жестове и комплименти. Опитай се да му станеш като родна дъщеря. Знам, че е трудно, но поне опитай. Имай търпение и всичко все някога ще се нареди. И аз не харесвам доведения си баща. Обаче винаги си напомням това: ''Колкото по-горчиво е миналото, толкова по-сладко е бъдещето'' Шекспир
1
0
Мило дете, прочетох историята ти и съжалявам,че така се е получило.Но постави се в положение на някое дете, което няма родител и трябва да се справя с цялото домакинство само.Майка ти е предпочела да имаш и двама родители, а ти не й се сърди за това.И истинския ти баща не е бил по-добър към теб,щом тя е решила да се разделят.Пиши си дневник и така ще изливаш болката си, а някой ден може да се смееш на това,което си преживял.Всеки човек има и добри, и лоши моменти в живота, но ти намери доброто в него. Може в момента да му е трудно,че не може да осигури достатъчно средства за храна и за това да ти е отговорил така. Ти не искай от него, а от майка си.Тя е тази,която трябва да се грижи за теб.Пожелавам ти да намериш истината.Успех и с обич. михала
0
0
И да дам малко съвети.
Първо, нищо в света не е случайно. Всичко което ни се случва има причина и в крайна сметка е за наше добро. То и аз съм третиран доста лошо като малък от баща ми (сега съм на 36) и това от една страна те травмира за цял живот, от друга те прави по корав и силен. Така, че - явно трябва да помъдрееш по малък, но пък после като голям ще си попростееш ;)
Второ - хората които са аресивни са за съжаление - или имат физически болки или психи4ески травми. НИКОГА човек който е здрав и щастлив не е лош с хората. Затова си смени нагласата и почни са мислиш че този човек има нужда от помощ. Опитай се да го разбереш какво му е и му помагай с нещо.
Трето - винаги 2ма мъже могат да се разберат. Просто трябва лека полека да си изградиш характер. Да си силен, но спокоен.
Не ти давам конкретни съвети, щото ти сам требе прецениш как да действаш, но - радвай се че имаш възможност да израдиш характер ;) След години ще ти е от полза
Първо, нищо в света не е случайно. Всичко което ни се случва има причина и в крайна сметка е за наше добро. То и аз съм третиран доста лошо като малък от баща ми (сега съм на 36) и това от една страна те травмира за цял живот, от друга те прави по корав и силен. Така, че - явно трябва да помъдрееш по малък, но пък после като голям ще си попростееш ;)
Второ - хората които са аресивни са за съжаление - или имат физически болки или психи4ески травми. НИКОГА човек който е здрав и щастлив не е лош с хората. Затова си смени нагласата и почни са мислиш че този човек има нужда от помощ. Опитай се да го разбереш какво му е и му помагай с нещо.
Трето - винаги 2ма мъже могат да се разберат. Просто трябва лека полека да си изградиш характер. Да си силен, но спокоен.
Не ти давам конкретни съвети, щото ти сам требе прецениш как да действаш, но - радвай се че имаш възможност да израдиш характер ;) След години ще ти е от полза
1
0
Ти си един пубертет, който е вечно недоволен. До обяд се сърдиш на себе си а следобяд на целия Свят! Имам си и аз един такъв. Що не отидеш да поживееш при истинския си тати - да видим той как ще се държи с теб?
0
6
Стелияна,аз също си имам син на 14г.,но прощавай доста си говоря с него и винаги знам защо е сърдит (ако е такъв разбира се),изслушвам го от къде идват недоволствата му,но и той ме изслушва когато имам да му кажа нещо.Основно моето не одобрение към него е,че е мързелив,но и миролюбиво го наказвам ,спирам му джобните,лишавам от от разни екстри и т.н.,но го правя со мирно со кротко.Дали си голям или малък няма значение ,на първо място ти си ЧОВЕК,а всеки човек има нужда да бъде изслушан и разбран.Щом си на ясно ,какво е пубертета,ами помогни му,разбирай го обичай го,знаеш ,че този период ще отмине и за жалост ще дойде един друг при нас дето се нарича климактериум или т.нар.критическа възраст,и ако прочетеш някъде подобен коментар от него за тебе самата ще ти стане тъжно.
4
0
Оооо... на 10 си казваш... малък си. Не можах да намеря началото на историята ти, така че ще ти дам съвет само от тази част. Отивай да живееш при баща, баба, дядо, който ти е най-близък. Ако няма как седни и говори с майка ти, кажи и как се чувстваш, абсолютно всичко и кажи, дано те разбере. Хем на теб ще ти е по-добре, хем тя ще знае, че детето и се чувства зле. Успех! Малък си още, радвай се на живота!
1
1
Престанете да ме обвинявате за тая история!Не съм аз!Веднъж да не напеша,че има и други Тошко300 и веднага.Бахти!
1
0
