Баща ми

Хей Алекс аз също съм на 14 години. И имам абсолютно същият проблем. До преди 2-3 месеца с баща ми се разбирахме сравнително добре . . не казвам перфектно , защото ние никога не сме се разбирали перфектно но да беше добре . 1 започна да ме разпитва с какви хора се движа , за приятелите ми и така . . След това стана така че мен ме изпращаха 4 момчета до входа и той видя това . Явно изпращането ми го е подразнило и започна да ми се кара ( ревнува) От този ден на татък той стана друг човек . Започна да се дразни с мен за абсолютно всичко . Започна д ами се кара , че не помагам в къщи на майка ми , започна да ми казва че не си гледам добре домашният любимец ( кученцето ми) Започна да ами прави проблеми за това в колко часа си лягам и в колко ставам . Дори когато си вършех всичките задължения , той пак си намираше поводи да ми се скара , заяде с мен или дои удари . Но най-големият му проблем бяха приятелите ми и то момчетата . Дълга търпях това и накрая не издържах . . Известно време спрях да излизам . . стоях само пред компютъра . . вършех всичката вкъшна работа и си мислех, че по този начин той ще СПРЕ . . но не той продължаваше . . Започна д ами се кара защо по цял ден съм стояла на компютъра и не съм излизала . . аз се ядосах много и започнах да му крещя , казах му : Върша си всички задължения , оправям си стаята оправям и вашата стая . . чистя . . разхождам си кучето но ти пак си не доволен . Не си лягам рано и не ставам рано но все пак съм във ваканция и сега ми е времето да спя . Спрях да излизам с компанията си защото в нея имам момчета и се затворих в къщи НО ти пак не си доволен и ми се караш че прекалено стоя на компютъра и ще имам проблеми с очите . След тези мои думи той ме удари . Честно казано сега ме е страх от него . . Щом той се прибере в къщи към 3 часа аз излизам навън или не излизам от стаята си . . Веднага след като стана от сън започвам да си оправям стаята включително и тяхната разхождам кучето си и се прибирам . . Имам вечерен час в който от 22 и 30 до 23.0 трябва да съм си в къщи . . но аз винаги се прибирам по рано . . Знам че не е хубаво да се говори така но Аз наистина го мразя . . Всички казват той го прави за добро , но аз не проумявам какво добро има в това той да ми се кара за най малкото да ме изкарва винаги мен виновна да ме ревнува до толкова че да иска да ме прибира той от мястото на което се събираме . . да ми говори за училищее и че не се справям добре да ми казва че от мен нищо няма да стане като имате в предвид че завърших 7 клас с 5 и 50 и ме приеха в едно много добро училище той пак не е доволен от мен . . имм чувството че и той ме мрази . . А колкото до майка ми прекрасна е меко казано . . може д аима баща изрод но майками е прекрасна не знам как го търпи но тя е човек на който мога д акажа всичко аз и казвам всичко де винаги ми дава съвети и ми помага винаги ме защитава но всичко това се случва кгато тя е на работа и няма как д ами помогне . . не веднъж съм и званяла разплакана за да ме посъветва какво д аправя и тя винаги ми казва : не му обръщай внимание оправи се и излез сред приятелите си и се забавлявай . . Страшно много обичам майка си . . знам че това коеот написах тук не е много много по темати и не съм ти помогнала , но трябваше да го споделя с някой или да го напиша за да ми поулекне малко . . извинявам се че няма как да ти помогна с твоя проблем . . аз ако можех на себе си д апомогн много щеше да е добре :)

Явно всички бащи са си такива ;)

Виж! Може би си чувала за така наречената бащинска ревност. Може би той знае, че ти си била малкото му момиченце и не иска да пораснеш. Вярно е че това не му дава повод да те избягва, унижава или да иска невъзможното от теб, но какво да ги превиш бащите са такива. Недей и ти да се отделяш от него и да постъпваш като него. Предлагам ти да поговориш с него и да изясните неясностите в неговото държание спрямо теб. Успех дано всичко се оправи!!!

хеи алекс знаем всички че понякога бащите са малко досадни но няма значение всичко което той прави е за твое добро според мен той изка да се оправяш сама в живота разбирасе и с малко помощ и за съжеление мама и тае няма да ни помагат винаги той е решил да те научи да се оправяш сама и да си силна когато нямаш помощ!недей да слушаш долния съвет а го обишаи всичко ще се оправи тои те обича и със сигурност има логично обяснение за дуржанието му. казвам се Мия и сам на 12 г. имам и сестра колкото теб нашия баща почина преди 2 години и аз сега съжелявам за бсеки път в които съм му се сърдила и не съм говорила с него.Ти си късметлйка не пропилявай късмета си :Д

Според мен ,нещо го е потиснало, може би нещо в работата или в семейството. Ако го накараш да сподели , (макар че един родител не би искал да обременява децата с неговите си проблеми),може би ще му олекне . Ако му кажеш това което си написала тук, мисля че ще намериш най-правилния отговор. Не бързай да го съдиш. Аз съм момче на 25г, не мога да кажа, че много споделям с родителите ми ,много ги обичам ,но примерно на баща ми никога не съм му го казвал. Започнах от време на време без причина ,когато се прибере или когато си седи на дивана да го прегръщам ей така . Сега почти не се караме. Някак си се промени атмосферата в семейството положително.

Здравей, аз съм родител на 16 годишен син имам и дъщеричка живота си давам за децата си обичам ги повече от себе си мисля, че и с баща ти е така. аз също имам проблеми в отношенията със сина ми Понякога се усещам ,че не съм права и искрено съжалявам когато му се карам но искам да израсне достоен човек и да му бъде много по лесно да се справя в този труден живот това че му се карам не значи че обичам дъщеря си повече или че не го обичам напротив просто искам след време да може да се оправя сам в живота да бъде самостоятелен /между другото той е прекрасно дете силен ученик не ми създава проблеми и съм много много горда с него/ но ако разговаряш с него може би ще бъде на твоето мнение ако не и по зле сигурна съм че баща ти много те обича просто трябва да проявяваме родителите повече търпение към вас и вие към нас Желая ти успех Споделяй повече с родителите си кажи им какво те боли поговори с баща си Желая ти успех

Неприятен проблем мисля , че в най-скоро време трябва да го решите ,защото е казано: нещата не бива да се отлагат вечно !Миличка,пожелавам ти скорошни добри новини и не забравяй, не си сама! И според мен, имаш силите да се справиш със всичко и всеки по-пътя си !Бъди силна и успех!

при мен е съвсем същата ситуация все едно описваш баща ми +,- някои разлики,но мисля,че е така защото сме в пубертета..но не знам не при всеки е така... и аз не мога да си го обясня...