Кошмар или нещо подобно
редакция:
Сънувах, че отивам на екскурзия с класа си. Бяхме в някакво село, доста красиво при това. Бяхме настанени в една малка къщичка. Видях приятели, които не съм виждала отдавна, даже говорих и по телефона с друга своя приятелка, която после също дойде.
Имаше някакви пробни за дрехи насред нищото. Аз си изгубих обувките и после се едни момчета се гмуркаха в нещо като река, по-скоро подземни води, за да ги намерят. После се озовах в едно безкрайно поле и имаше състезание по лека атлетика, в което и аз се включих.
Тичах много бързо и финиширахме в близост до някаква стара сграда. В нейния двор намерих нещо като учебник по информационни технологии и в него пишеше името и фамилията ми и ще съм пострадала при пожар. Даже в съня си получих съобщение от майка си, в което ме пита защо има името ми в този учебник, но аз не ѝ отговорих. Точно тогава стара сграда пламна и не успях да избягам.
Не знам какво е станало после, но се озовах в предишното си училище. Бях със слънчеви очила, вървях и плачех. Седях до хора, които за първи път виждам и им казвах защо нося тези очила и как с ръцете си съм прикривала очите си повреме на пожара.
После и майка ми дойде. Тя каза, че тези белези ще останат и вече няма да съм красива. Чудеше се защо ми се е случило това... и се събудих. Имам прекалено богато въображение мисля аз, но все пак можете ли да ми кажете как точно се тълкува... Благодаря предварително
Имаше някакви пробни за дрехи насред нищото. Аз си изгубих обувките и после се едни момчета се гмуркаха в нещо като река, по-скоро подземни води, за да ги намерят. После се озовах в едно безкрайно поле и имаше състезание по лека атлетика, в което и аз се включих.
Тичах много бързо и финиширахме в близост до някаква стара сграда. В нейния двор намерих нещо като учебник по информационни технологии и в него пишеше името и фамилията ми и ще съм пострадала при пожар. Даже в съня си получих съобщение от майка си, в което ме пита защо има името ми в този учебник, но аз не ѝ отговорих. Точно тогава стара сграда пламна и не успях да избягам.
Не знам какво е станало после, но се озовах в предишното си училище. Бях със слънчеви очила, вървях и плачех. Седях до хора, които за първи път виждам и им казвах защо нося тези очила и как с ръцете си съм прикривала очите си повреме на пожара.
После и майка ми дойде. Тя каза, че тези белези ще останат и вече няма да съм красива. Чудеше се защо ми се е случило това... и се събудих. Имам прекалено богато въображение мисля аз, но все пак можете ли да ми кажете как точно се тълкува... Благодаря предварително
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари