Вече не усещам само присъствие, а цели черни сенки
редакция:
Здравейте, аз съм на 18г. и от няколко години имам чувството че се побърквам. Историята започва когато бях на 16. Една вечер си лягам да спя, някъде към 2-3 през нощта, в момента в който се обръщам на една страна, към стената, чух скърцане на паркета. Не обърнах внимание, но след няколко секунди усетих все едно някой е зад мен и чувам тежкото дишане. От тогава аз спя на пуснат телевизор.
Имаше леко затишие и точно си мислех че всичко е наред и всичко започна отново, но този път много по-ясно от преди. Вече не усещах само присъствие, а виждах и сенки. Черна сянка, сякаш на висок човек, който стои точно пред мен. Както и чести привидения сякаш някой тича, някаква сянка минава бързо.
Един ден си седях в кухнята с майка ми и си говорехме. Както се смеем изведнъж видях с периферното зрение човек който седеше до мен с ясно изразени черти. Все едно беше жив. Много блед среден на ръст, със сива коса и малка брада. В този момент вече психиката ми едва издържаше. Дори отидох на църква, а аз не съм чак толкова вярваща. . .
Отново за няколко месеца всичко се успокои и започнаха кошмари, един доста дълъг период в който не можех да спя. Лягам си и всяка вечер се събуждах в един и същи час 3:30, точно, сякаш по аларма. Обливаше ме топла вълна, придружена със силен страх и дори щях да се разплача. Опитвах се да заспя отново, но без успех ставаше все по-зле и по-зле. Отидох да спя при майка ми но отново без успех. По едното време от нищото започнах да усещам облекчение, спокойствие, сякаш някаква огромна опасност е отминала. Когато погледнах часа беше 6 и вече слънцето се показваше. . . Всичко това продължи доста дълго и бях адски недоспала. Усещах всякакви странни неща, дори как някой минава покрай мен и ме докосва, как някой стой опрян на гърба ми.
Моля Ви, кажете ми на някой има ли подобни преживявания и как да се справя с тях, кошмарите продължават, дори и при приема на успокоителни не мога да спя както трябва.
Имаше леко затишие и точно си мислех че всичко е наред и всичко започна отново, но този път много по-ясно от преди. Вече не усещах само присъствие, а виждах и сенки. Черна сянка, сякаш на висок човек, който стои точно пред мен. Както и чести привидения сякаш някой тича, някаква сянка минава бързо.
Един ден си седях в кухнята с майка ми и си говорехме. Както се смеем изведнъж видях с периферното зрение човек който седеше до мен с ясно изразени черти. Все едно беше жив. Много блед среден на ръст, със сива коса и малка брада. В този момент вече психиката ми едва издържаше. Дори отидох на църква, а аз не съм чак толкова вярваща. . .
Отново за няколко месеца всичко се успокои и започнаха кошмари, един доста дълъг период в който не можех да спя. Лягам си и всяка вечер се събуждах в един и същи час 3:30, точно, сякаш по аларма. Обливаше ме топла вълна, придружена със силен страх и дори щях да се разплача. Опитвах се да заспя отново, но без успех ставаше все по-зле и по-зле. Отидох да спя при майка ми но отново без успех. По едното време от нищото започнах да усещам облекчение, спокойствие, сякаш някаква огромна опасност е отминала. Когато погледнах часа беше 6 и вече слънцето се показваше. . . Всичко това продължи доста дълго и бях адски недоспала. Усещах всякакви странни неща, дори как някой минава покрай мен и ме докосва, как някой стой опрян на гърба ми.
Моля Ви, кажете ми на някой има ли подобни преживявания и как да се справя с тях, кошмарите продължават, дори и при приема на успокоителни не мога да спя както трябва.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари