Сън или нещо повече
редакция:
От както се помня, няма ден в който да не сънувам. Дори ми се е случвало по 5 пъти на ден в зависимост от пътите, които съм се събуждала. Това, което ми се случи днес се различава много от всичките ми сънища взети заедно.
Събудих се по едното време. Усетих,че ще ми е по трудно да заспя,затова реших да пробвам да релаксирам ( от скоро започнах да се занимавам с окултна наука, медитация,концентрация и така. Не особено редовно но се е нещо).
Мина извесно време и легнах настрани. Съзнанието ми беше будно. Иведнъж в умът ми влезе площадка от детството ми. Бях се качила на една двойна люлка със сестра ми, и се люляхма с всичка сила. Беше толкова реално,че все едно бях там.Бях се отпуснала максимално.
Погледнах към небето имаше звезди, а времето беше облачно. Но въпреки това се виждаха звездите. Усетих мирис на "Лъки Бой".Спомних си как си го копувах от кварталния магазин.
Изведнъж изхвърчах от люлката. Чувствах се толкова лека, не изпитвах грам страх (нещо,което в съня бих изпитала). Просто падах. Усещах вятъра, който минаваше през мен. Толкова реално беше всичко. Гледах небето, исках да се изкача. Духът ми да отиде нагоре.
Но не стана, продължих бавно да падам. Тогава изведнъж сякаш се отърсих от някаква мисъл,а не като сабуждане. И всичко изчезна. Не знам дали е било сън, или по някакъв начин съм успяла да изкарам астралното си тяло от мен не знам.
Само знам, че не беше като сън, а може да е в някакво полу будно състояние. Само знам, че беше невероятно.
Събудих се по едното време. Усетих,че ще ми е по трудно да заспя,затова реших да пробвам да релаксирам ( от скоро започнах да се занимавам с окултна наука, медитация,концентрация и така. Не особено редовно но се е нещо).
Мина извесно време и легнах настрани. Съзнанието ми беше будно. Иведнъж в умът ми влезе площадка от детството ми. Бях се качила на една двойна люлка със сестра ми, и се люляхма с всичка сила. Беше толкова реално,че все едно бях там.Бях се отпуснала максимално.
Погледнах към небето имаше звезди, а времето беше облачно. Но въпреки това се виждаха звездите. Усетих мирис на "Лъки Бой".Спомних си как си го копувах от кварталния магазин.
Изведнъж изхвърчах от люлката. Чувствах се толкова лека, не изпитвах грам страх (нещо,което в съня бих изпитала). Просто падах. Усещах вятъра, който минаваше през мен. Толкова реално беше всичко. Гледах небето, исках да се изкача. Духът ми да отиде нагоре.
Но не стана, продължих бавно да падам. Тогава изведнъж сякаш се отърсих от някаква мисъл,а не като сабуждане. И всичко изчезна. Не знам дали е било сън, или по някакъв начин съм успяла да изкарам астралното си тяло от мен не знам.
Само знам, че не беше като сън, а може да е в някакво полу будно състояние. Само знам, че беше невероятно.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 3
50
42
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари