Чародеят част 2

След инцидента побързах да се прибера,хвърлих си на бързо един душ,мама бе заспала и не исках да я будя и се прибрах в стаята си.

Сън не ме хвана,затворех ли очи виждах мъжът с бялата роба,мислех си кой е той и ако не беше се намесил какво щеше да се случи с мен.

Сигурно бях заспала към два,сънят ми бе неспокоен,стрясках се от разни образи който искаха нещо от мен,на сутринта бях
като пребита с мъка отидох до магазина.


Не казах на Силвия за снощната случка за да не се тревожи излишно,пък и като я знаех каква порта е за такива неща
майка и и баща и щяха да ме накарат да не идвам повече в магазина.


Бях толкова уморена,че заспивах зад щанда.

-Добре ли си??

Попита ме Силвия.

-Да,просто не спах добре.

Отвърнах и с лека прозявка.

В този момент влезе момчето от вчета.

-Аз отивам за поръчката.

Зачурулика Силвия и изчезна в склада.

Той се доближи до тезгяха и ме погледна с въпросителен поглед.

-Добре ли си?

Попита ме той и леко ме хвана за ръката,трепнах и мигновено ме пусна.

-Защо,питаш?

В главата ми изникна сцената от снощи,не бях видях нападателя,а сега непознат ме пита как съм.

-Добре ли си?

Зададе си отново въпроса.

-Д...да.

-Сигурна ли си?

Той знаеше нещо,поклатих глава в знак,че всичко е наред.

-Изглеждаш малко уморена.

-Не спах добре.

Олекна ми,снощи може да не е бил той,пък и не прилича на
човек който ще върви по нощите и ще дебне хората за да ги напада.

–Не исках да те плаша снощи.

Сърцето ми заби лудо,очите ми се разшириха,цялата се разтресох.

-Б..Б...Б..Бил си ти??

-Не аз те нападнах,мисията ми е да те пазя докато не предадем ръкописа на ,,ФЕНИКС''

-А...А...А....А...

Продължавах да пелтеча.

Виждайки,че се паникьосвам ме хвана за ръката и сякаш през мен мина топла и успокояваща вълна,стана ми хубаво,забравих за всичко.

-Заповядай.
Чух Силвия,а в последствие я видях да подава тавата със мъфините на момчето.

-Благодаря ви,Чао
-Чао

Въздъхна тя и като влюбена четвъртокласничка се облегна на щанда.

–Не е ли сладък?

Изписука Силвия на аз продължавах да мисля за снощи и за истинското му лице и за ръкописите който спомена,не бяха ли на истина онази книга която баща ми намери преди десет години.