Смъртта - 7 част

След като знаехме какво е станало с Цецо трябваше да се пазим взаимно ако не искахме да свършим по същия начин. Вземахме всичко - възглавници, чаши, чършафи всичко което можеше да се исползва за защита. Изведнъж от коридора се чуха крясъци, трополене и какво ли още не.

- Някой трябва да излезе - каза Митко
- Никой няма да излиза - казах аз - нека там който умира да умре. По-добре е отколкото да се жертваме само за да видим какво става.

- Алекс сигорен ли си, че трябва да изоставим онези от вън - каза Петьо
- Ако ти се умира отиди на вън испаси там който е оцелял - казах аз

- Е на мен не ми се умира, затова ще остана тук - каза Дидо
- Затова говоря - казах аз - един позитивно мислещ.

- И на мен не ми се умира - каза Митко
- Станаха двама! Е Петьо оставаш ли или ще се сбогуваме - казах аз и се ухилих злобно

- Какво ти става - каза Петьо и се намръщи - от както Цецо умря се държиш различно?

- Аз просто не искап да свърша като Цецо. - казах аз - Сега за мен на първо място е да остана жив докато разберем как да се измъкнем от тук и после правете каквото си искате дори и сега да ме намразиш няма и грам да ме интиресува заето ва се промених.

- Е аз не одобрявам това твое решение и си искам стария Алекс тук и сега!!!