Чародеят част 4

Бях изморена,Деза ми направи легло от листа,глухарчета и перушина,не усетих кога съм заспала но сънувах баща си,такъв какъвто го помнех.

Изведнъж всичко потъмня,баща ми изчезна на негово място се появи мъж със бели коси и дълга бяла брада,през лицето му минаваше ужасен белег,изведнъж се развика на език който не разбирах и тръгна към мен.

В момента който изпищях се събудих обляна в под,дишаща учестено,огледах се изплашено над мен стояха Деза и Агата.

-Марина,добре ли си?

Попита ме Деза.

-Нееееееее.

Изпищях.

Двете се спогледаха в този момент влезе Лас'ар.

-Какво става тук?

-Марина,нещо става с нея.

Той се наведе над мен и тогава видях лицето му,беше много красив,бели кичури коса падаха над челото му,а очите му светеха в златист цвят,все едно бяха от течно злато.

-Можеш ли да помръднеш??

Попита ме той и докосна челото ми.
Опитах се да стана но бях като прикована,тялото ми тежеше,устните ми не можеха да издадат и стон.
Чух зловещ смях в главата си.

''Кой си ти?''

''Нима не знаеш?''

''Черният магьосник?''

''Не точно,това е само едно от имената ми''

''Тогава ми кажи истинското си име''

Той се изсмя сякаш му разказах смешка.

''Скоро,много скоро от колкото си мислиш,Марина''

Тежестта която усещах изчезна,Лас'ар ми помогна да се изправя.

-Добре ли си?

Попита ме той.

-Какво стана?

-Черният Магьосник за момент бе обладал съзнанието ти.

-Нали ми казах те,че ще съм в безопасност?

-Ти си в безопасност,Черният Магьосник никога не бе успявал да се доближи толкова до някой.

Каза Агата и сложи ръце на кръста си.

Какво ставаше,защо аз бях единствената с която можеше да се свърже Черният Магьосник?

Лас'ар ме взе на ръце,заповяда на Агата да вземе книгата,а на Деза да ни последва,докато тичаха балон от бяла светлина ни обгърна.

-Лас'ар трябва да скрием Марина и свитъците.

Чух Агата да казва но не можех да я видя.
Нещо силно ни разтърси,полетях във въздуха и паднах нещо твърдо.
Изгубих съзнание.
Съвзех се от виковете на разразила се битка.
Надигнах глава и видях Лас'ар.Деза и Агата да ме защитават от две жени едната бе на моите години,а другата не можех да преценя защото имаше черни татуировки около очите.

''Марина''

Пак чух гласът на Черният Магьосник.

-Махай се

Извиках и бързо се изправих,видях книгата и я вдигнах.
Започнах да бягам.
Силно колкото можеха да ме държат краката.
В един момент се спрях,задъхана.

-Марина.чакай

Лас'ар викаше след мен.

-Той пак ме преследва

Казах задухано.
Той ме прегърна силно сякаш искаше да ме успокой.
-Аз щете пазя.

-Обещаваш ли

-Да

Лас'ар свали качулката си,видях как наистина изглеждаше,нямаше нищо общо с момчето от магазина.
Наведе се към мен и ме целуна.
Най хубавата целувка която съм имала през живота си.

''Марина''

Чух гласът му за пореден път,когато отворих очи Лас'ар бе изчезнал,а аз се намирах в тъмна зала с горящи факли и беснеещи странни същества около мен.

-Добре дошла,у дома....дъще.

-Татко???

Черният Магьосник бе баща ми.................