Чародеят част 3

Щом се прибрах благополучно потърсих книгата която нападателят ми нарече свитъците на „Хекас'',намерих я на тавана в кашон със други книги и списания на баща ми.


Стана ми мъчно щом започнах да връщам лентата от минало което се опитвах да забравя но така и не успявах.

Може би защото татко не каза едно ,,Сбогом'' или след като си тръгна не ме потърси да разбере как съм.


Вдигнах книгата и я отворих,имаше разни рисунки на кръгове,пентаграми,писания на език който наподобяваше рисунки като тези в Египет но бяха по големи не бяха в редица,а написани едно под друго.

Какво и специалното на тази книга?Защо ме нападнаха заради нея?Какво общо имаше баща ми в цялата тази история?


Въпросите изникваха един след друг в главата ми докато преглеждах книгата,тъкмо затворих твърдата и корица когато тавана бе облян в ярка светлина.



Когато се обърнах видях мъжът с бялата роба и два много красиви жени,също облечени толкова странно колкото и бе той.

Бавно се изправих като стиснах силно книгата.


–Не се страхувай-каза той из под надвисналата качулка


Усещах,че не трябва да се страхувам,имаше нещо добро у тях но винаги си имах едно на ум.

-Книгата ли искате

Попитах аз и направих няколко плахи стъпки към тях.

-Да

Отвърна едната от жените.

-Искам да говоря само с него.

Двете жени се съобразиха със желанието ми и изчезнаха.

-Имам ти доверие само и единствено защото ме спаси

-Това е задължението ми,ние сме чародей,пазители на магическото равенство между света на хората и този на магията.

Гледах го с недоумение.За какво за бога ми говореше?


–Книгата която държиш бе изгубена преди хиляда години на баща ти по случайност я откри,щом разбрах ме веднага се свързах ме с него,разказах ме му за важността на свитъците и той се съгласи да ни съдейства но Мрачния ни изпревари,за наш късмет баща ти скри свитъците,а ти си единствената която можеше да ни заведе при тях.


Погледнах книгата заради която баща ми бе изчезнал преди десет години,погледнах и към мъжът който сочеше себе си за чародей,ето кой можеше да ми даде отговори на всички въпроси.

-Какво искате от мен?

-Ела с нас,щете защитава ме,докато свитъците не бъдат върнати на ,,Феникс''.

Плахо протегнах ръка,той ме дръпна към себе си.

–Затвори очи.

Направих това което ми каза,после усетих лек гъдел,усмихнах се не знаех какво се случва но бе приятно.

-Сега може да ги отвориш

Бавно отворих очи,опитах се да видя лицето му но качулката все така го криеше,устните му се извиха в лека усмивка.

-Казвам се Лас'ар

-Марина

Лас'ар ме пусна бавно,огледах се плахо,намирах ме се в голяма зала изрисувана със картинките който видях в книгата в центъра и се намираше голям кладенец с вода която потрепваше етапно,сякаш някой хвърляше камъни в нея.

-Марина,запознай се с другите пазители,Агата чародейка на огнената стихия и Деза чародейка на природата.

И двете бяха истински красавици Агата имаше сериозен вид,а Деза и бе пълна противоположност.

-Може ли книгата?

Попита ме мило Деза и протегна ръка,подадох и я и тя я постави на каменен пиедестал.

-Тук и ти и книгата сте в безопасност.

Каза Деза и се усмихна,само остана отговорите който исках някой да ми даде,а исках най вече да узная дали баща ми е жив.