sanovnik.bg»Споделени Истории»Изповеди»Чародеят част 5 КРАЙ

Чародеят част 5 КРАЙ

Чародеят част 5                       КРАЙ
Мислех,че баща ми бе в плен на Черния Магьосник,а той бил самият него.

Дръпна се реч как бил открил магия във свитъците на ,,Хекас'' която щяла да го дари с безмерна сила,но се превърнал в това което магическия свят нарича Черния Магьосник.

Последва молба да му предам книгата но твърдо отказах,за което накара двете си подчинени да ме затворят в килия намираща се в подземията.

Нямаше следи от бащата който си спомням и когото обичах толкова много,а любовта която преди усещах вече нямаше следа от нея.

Свих се в единия ъгъл на килията и заплаках.

Ярост,гняв,болка и разбито сърце на малко осем годишно момиче това усещах сега.

-Каква глупачка съм била!

Обвинявах се за всичко,бях на осемнайсе,а още живеех със надеждите на осем годишно дете.

Изправих се и с яростен вик хвърлих книгата към една от слабо горящите факли,но тя се върна при мен и сякаш залепна за ръката ми.

-Какво?

Възкликнах чудено.

-Не се учудвай.

Каза едни старец увиснал слабите си ръце на решетките в килията срещу маята.

-Имаш кръвна връзка със Черния Магьосник.

–Не разбирам

-Последния който е използвал книгата и магиите в нея,след това само и единствено негов наследник може да я отвори и борави с нея.

Поклатих глава в знак не разбирателство.

-Ти си негова дъщеря,само той може да вземе свитъците на ,,Хекас'' от теб,но ако ти му я дадеш доброволно.

Слушах го внимателно,когато се усмихна.

-Той идва за теб

-Кой?

В един момент се обърках,говореше ми за книгата и как да я опазя,а после че някой идвал за мен.

-Този когото обичаш

–Лас'ар??

В момента в който изрекох името му ,стената в края на тъмницата се срути и нахлуха чародеите-пазители.

–Марина

Извика той с разтревожен глас.

-Тук съм

Отвърнах му но се закашлях,Агата стопи решетките с един замах,влязоха в килията и Лас'ар ме взе на ръце,чувах забързания ритъм на сърцето му.

-Стареца в съседната килия,трябва да го измъкнем.

Деза и Агата влязоха в нея но там нямаше никой.

-Сигурна ли си,че е имало някой тук?

Попита Агата.

-Да,преди малко говорех с него,за Черния Магьосник и защо все още не е взел книгата.

-Защо?

Попитаха и тримата в един глас.

–Защото той е мой баща и трябва да му я дам доброволно.

Настана пълна тишина,Деза и Агата се спогледаха,а Лас'ар ме стисна още по силно.

–Да тръгва ме.

Заяви той нарушавайки мълчанието,разпери крилете си но тогава пода пропадна.

Лас'ар изпъна дясната си ръка сякаш искаше да ме хване,каза нещо но не го разбрах.

Преди да падна струя въздух ме подхвана и се приземих като перце,бяхме се озовали в залата където Магьосникът,Новели и Амолет ни чакаха.

-Лас'ар,Лас'ар...Лас'ар


Баща ми повтаряше и потретваше името му като с бавни стъпки се приближаваше към него.

-Старият ФЕНИКС ти предсказа толкова хубави неща,за Марина,а ти какво направи...обрече я.

-Не можеш да вземеш свитъците на ,,Хекас''без тя да ти ги е дала доброволно.

Заяви му Лас'ар,баща ми се спря но усмивката му не слизаше от лицето му.

-Нима мислиш,че не знам това.

-Тогава как ще вземеш книгата,без аз да ти я дам??

Попитах аз.

-Кой е казал,че щете моля да ми я дадеш??

Огън се изви от ръцете му и ме обиколи,затваряйки ме в огнен пръстен който започна да се стеснява,Лас'ар,Деза и Агата бяха без сили,не можеха да го угасят или минат през него.

-Ще ми дадеш ли книгата?

-Неее

Изкрещях със все сили.

-Тогава ще я взема...сам.

Виждах как Лас'ар се опитва да мине през огъня но всеки негов опит стесняваше пръстена.

Нямаше надежда,всичко бе изгубено,намерих баща си но той се бе превърнал в чудовище и може би намерих любовта но нямаше как да разбера дали е било така както си го мислех.


Ставаше ми топло,задушавах се,тогава пламъците застинаха,сякаш времето за тях бе спряло,мъжът от килията се наведе над мен.

-Мъртва ли съм?

Попитах го,а той не спираше да ми се усмихва.

-ФЕНИКСЪТ ще възкръсне от огъня

-Какво??

-ФЕНИКСЪТ не знае,че е ФЕНИКС.

Не разбрах какво иска да ми каже но огъня започна да обхваща тялото ми.

–ФЕНИКС...се...възражда...от....огън...

Разбрах какво какво искаше да ми каже мъжът.

Аз бях ФЕНИКС на мен е трябвало да връчат книгата,затворих очи и рязко ги отворих.

Ярка светлина обви тялото ми огъня бе потушен,а аз се реех във въздуха облечена в златна рокля.

-Не,не би трябвало да става така

Извика Черния Магьосник,с леко движение на ръката накарах двете му помощници да изчезнат,а него затворих в книгата която толкова много искаше.

Щом всичко утихна,отново бях самата себе си,Лас'ар побърза да ме прегърне,а аз него да целуна.

-От кога чакам този момент.

Каза той с усмивка.

-Обичам те

Отвърнах му аз.

Изминаха се шест месеца,записах ,,Митология" в университета,а Лас'ар или Доминик Сертори запазих ме в тайна коя съм аз и какво мога но най важното беше,че любовта ни съумя да оцелее докато не дойде време нов ФЕНИКС да заеме моето място.

А тъкмо бях навършила осемдесет,а пра внуците ми тепърва прохождаха,не разказах на мама за баща си нямаше да ми повярва пък и не исках да и разбивам сърцето.

Но разбрах едно,не всичко е такова каквото изглежда в този живот.

Рейтинг

4.3
Общо 3 гласували
5 2
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
Маги
Маги
30.06.2013 17:45
И на мен много ми хареса!!!прочетох и петте части! Страхоти са !!! Уникални!!!пиши още!!!!и на мен може да ми пратиш ЛС ! Както искаш!!!ТОЛКОВА ГОТИНА ИСТОРИЯ,И ТРЯБВА ДА СЕ СВЪРЖЕШ С НЯКОЕ ИЗДАТЕЛСТВО,НЕ ЗАПЕЧАТВАЙ ТАЛАНТА СИ!!!
0
0
Pink_Devil
Pink_Devil
29.06.2013 14:37
Жалко, че толкова малко хора са я видяли
0
0
Ивелина
Ивелина
21.06.2013 15:30
Ах, как настръхнах, не е истина! Много е добро! Давай нова история и ще я следя с удоволствие - само моля те пиши ми на ЛС , за да знам кои са твоите истории... Уникално е и много поучително е накрая...
0
0