Много хора са идвали при баба ми и сега идват при мен
редакция:
Здравейте! ! !
Искам да ви разкажа нещото което не съм го очаквала никога да се случи точно на мен !
Като малка бях много опърничаво дете, бях много буйна, но стига със безсмислените думи ! Несъм вярвала никога във правенето на бяли и черни магии, гадаенето. . . За мен тези неща бяха пълни глупости, измислици!
Вярвах само и единствено в божията закрила. Бях на 15г. когато изведнъж ми прилоша много докато си лежа, мислех че това ще е края за мен. Много се уплаших, тялото ми се парализира всичко ми причерня неможех нито да чувам, нито да виждам, нито да говоря.
Спортистко момиче съм, държа на здравословното хранене просто не мога да си обясня защо ми прилоша толкова много. Усещах, че душата ми се отделя от тялото, понасях се нагоре. Поне така усещах. Наистина много се уплаших и изведнаж пак започнах да чувам и виждам.
Изправих се бях много зашеметена едва се довлякох до огледалото. Защо до огледалото ли ? Ми и аз незнам защо. Стреснах се и от вида си, бях много бледа наистина много бледа като свещ а устнитеми бяха посинели. Незнам защо се случи това нито пия нито пуша. Спортувам и се храня здравословно. Няколко дни след като ми прилоша осъзнах, че знам какво ще се случи след определен период от време. Беше много шантаво, но факт! Един ден се събрахме да играем карти. Когато взех картите в ръце започнах да ги разбирам. Шокирах се и ги хвърлих от ръцете. Много се стреснах. Доста време несъм докосвала карти мислех, че полудявам неможех даси повярвам! ! !
Но се пристраших неможех да търпя съмнениетоми че нещо ми хлопа. Та взех картите подредих ги и пак така казано ми проговориха. Разбирах ги всичко. Споделих на родителите си, приеха го като нещо съвсем нормално защото моята пра пра И пра баба тоест майката на дядоми и неговата баба са можели да правят същото. В нашия род в миналото се е предавало от поколение на поколение. Не, че ги учеха насила, то по някакъв начин си е било така казано в кръвта, било е по наследство. В всяко поколение напред по един човек наследявал това. Може и знае как да проникне в бъдещето без чужда помощ и ако иска да научи повече просто отива при старата пра майка и тя разкрива тайната. Това неможе дасе научи то си е дарба, но при нас от едно поколение се губи това. Знаех, че пра родителитеми го правеха, но невярвах, че наистина помагаха и никога несъм повдигала тяхната тема. Неочаквах, че аз ще ги наследя но ето, че ги наследих. Някои жени, които са търсели помощ от пра бабами са ми казали, че това което се случи с мен когато ми стана много лошо и мислех, че ще умра всъшност е било прилив на енергия. Трябвало е да наследя това.
Всички мои познати се зарадваха, че наследих това и бързо се е разчуло из страната. Много хора са идвали при баба ми и сега идват при мен. Много е красиво чувството да помогнеш на човек в беда, да можеш да го предопредиш за приближаваща заплаха, да можеш даму отвориш очите така казано. Наистина чувството е неописуемо. Идват отчаяни и си тръгват доволни и нахъсани за живота. Посветих се на това да помогна на човек, който потърси помоща ми защото и аз съм щаслива когато съм в полза на някого. Неочахвах дасе превърна в това, което съм сега, но в живота е така ОЧАКВАЙ НЕОЧАКВАНОТО
Искам да ви разкажа нещото което не съм го очаквала никога да се случи точно на мен !
Като малка бях много опърничаво дете, бях много буйна, но стига със безсмислените думи ! Несъм вярвала никога във правенето на бяли и черни магии, гадаенето. . . За мен тези неща бяха пълни глупости, измислици!
Вярвах само и единствено в божията закрила. Бях на 15г. когато изведнъж ми прилоша много докато си лежа, мислех че това ще е края за мен. Много се уплаших, тялото ми се парализира всичко ми причерня неможех нито да чувам, нито да виждам, нито да говоря.
Спортистко момиче съм, държа на здравословното хранене просто не мога да си обясня защо ми прилоша толкова много. Усещах, че душата ми се отделя от тялото, понасях се нагоре. Поне така усещах. Наистина много се уплаших и изведнаж пак започнах да чувам и виждам.
Изправих се бях много зашеметена едва се довлякох до огледалото. Защо до огледалото ли ? Ми и аз незнам защо. Стреснах се и от вида си, бях много бледа наистина много бледа като свещ а устнитеми бяха посинели. Незнам защо се случи това нито пия нито пуша. Спортувам и се храня здравословно. Няколко дни след като ми прилоша осъзнах, че знам какво ще се случи след определен период от време. Беше много шантаво, но факт! Един ден се събрахме да играем карти. Когато взех картите в ръце започнах да ги разбирам. Шокирах се и ги хвърлих от ръцете. Много се стреснах. Доста време несъм докосвала карти мислех, че полудявам неможех даси повярвам! ! !
Но се пристраших неможех да търпя съмнениетоми че нещо ми хлопа. Та взех картите подредих ги и пак така казано ми проговориха. Разбирах ги всичко. Споделих на родителите си, приеха го като нещо съвсем нормално защото моята пра пра И пра баба тоест майката на дядоми и неговата баба са можели да правят същото. В нашия род в миналото се е предавало от поколение на поколение. Не, че ги учеха насила, то по някакъв начин си е било така казано в кръвта, било е по наследство. В всяко поколение напред по един човек наследявал това. Може и знае как да проникне в бъдещето без чужда помощ и ако иска да научи повече просто отива при старата пра майка и тя разкрива тайната. Това неможе дасе научи то си е дарба, но при нас от едно поколение се губи това. Знаех, че пра родителитеми го правеха, но невярвах, че наистина помагаха и никога несъм повдигала тяхната тема. Неочаквах, че аз ще ги наследя но ето, че ги наследих. Някои жени, които са търсели помощ от пра бабами са ми казали, че това което се случи с мен когато ми стана много лошо и мислех, че ще умра всъшност е било прилив на енергия. Трябвало е да наследя това.
Всички мои познати се зарадваха, че наследих това и бързо се е разчуло из страната. Много хора са идвали при баба ми и сега идват при мен. Много е красиво чувството да помогнеш на човек в беда, да можеш да го предопредиш за приближаваща заплаха, да можеш даму отвориш очите така казано. Наистина чувството е неописуемо. Идват отчаяни и си тръгват доволни и нахъсани за живота. Посветих се на това да помогна на човек, който потърси помоща ми защото и аз съм щаслива когато съм в полза на някого. Неочахвах дасе превърна в това, което съм сега, но в живота е така ОЧАКВАЙ НЕОЧАКВАНОТО
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари