Починалата ми баба...толкова много ми липсва
редакция:
Здравейте, преди една година почина моята баба, за мен тя беше повече и от майка, защото ме е отгледала от бебе и правеше всичко за мен. Всяка вечер се повтаря един и същи сън сънувам, че я виждам и започвам да плача от радост и от тъга, казвам и ”защо не ни каза че си жива” а тя само ме прегръща, рядко ми отговаряше, немога да ви опиша как се чувствам когато ме прегърне или целуне, не знам дали съм се чувствала някога по спокойна и лека като перце, сякаш, забравям за всичко и всички проблеми.
Когато я сънувам и се срещнем винаги се случва едно и също аз знам, че е починала и когато я видя изпадам първоначално в шок. Случвало се и да я сънувам няколко пъти в някаква гора, след това сънувах веднъж, че сме в някаква гора и с нея и още няколко роднини се изкачваме по някаква скала или нещо като байр, когато се качихме на върха имаше един гроб и на него бяха имената на нея и на дядо(той също почина преди 10г. ) и започвам да плача и баба също, започва да плаче с мен на собствения си гроб.
Вече започнах да я сънувам в малко по-различни ситуации, но винаги когато я видя в съня си започвам да плача до такава степен, че немога да си поема въздух и все едно имам буца в гърлото. (възможно ли е да имам гузна съвест за нещо, неизказани, думи или незнам, понеже когато почина ня бяхме при нея, а на почивка и неможахме да се сбогуваме)Моля ви за някакъв съвет и мнения
Когато я сънувам и се срещнем винаги се случва едно и също аз знам, че е починала и когато я видя изпадам първоначално в шок. Случвало се и да я сънувам няколко пъти в някаква гора, след това сънувах веднъж, че сме в някаква гора и с нея и още няколко роднини се изкачваме по някаква скала или нещо като байр, когато се качихме на върха имаше един гроб и на него бяха имената на нея и на дядо(той също почина преди 10г. ) и започвам да плача и баба също, започва да плаче с мен на собствения си гроб.
Вече започнах да я сънувам в малко по-различни ситуации, но винаги когато я видя в съня си започвам да плача до такава степен, че немога да си поема въздух и все едно имам буца в гърлото. (възможно ли е да имам гузна съвест за нещо, неизказани, думи или незнам, понеже когато почина ня бяхме при нея, а на почивка и неможахме да се сбогуваме)Моля ви за някакъв съвет и мнения
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари