История без име

Какво е живота? И какво наистина очакваме от него? Изненадващи случки, нови приключения, запознанства. . списъкът е доста обширен и с всеки изминал ден расте и величае. . мечтае ли мечтае. . Но какво всъщност си позволяваме да изпитваме без тайничко да си задаваме въпроси, които мислим че трябва. и защо, за да се предпазим от нещо, което е ново и чуждо на нашата същност. . всичко ново трябва да бъде подложено на безброй изпити и тестове за съвместимост, купища от бумащина чакащи да затрупат и пометат всичко, което им се изпречи. .

О, ние се нуждаем от застраховки, полици за възвращаемост на инвестицията, пълен достъп до всичко. . затова ще похабим всеки момент на щастие и свобода, записвайки по минути , документирано подпечатано , заверено и презаверено от нашата нужда за контрол и нечовешко отношение към нашите собствени чувства. . . докато един ден не се уморят от нас и не потърсят друга институция пред която имат стойност. .

Това е още една , , история без име, , . . но тази е по-различна. Защо? Защото тази е моята, изтърпяната, изстраданата . . тази , която живее вътре в мен и виждам всеки ден, тази която ме събужда нежно сутрин и приспива гальовно вечер. . Тази, която допуснах в живота си дори без да кажа, , ами, ако. . , ,

Преди време вярвах непоколебимо, че всеки трябва да върви по своя собствен път, без да пречи на останалите. . но това няма как да стане, защото не сме единици и никога няма да бъдем. . Затова реших да казвам високо и ясно какво чувствам без изморителното мислене, без да се противя на мнението на другите, защото какво е тяхното мнение за мен , ако те даже не искат да ме изслушат/нищо/. . И така светът почна да се променя, цветовете не бяха същите. . исканията се превърнаха в желания. . емоциите в необходимост. . престанах да се вглеждам в себе си, а около себе си . . какви хора са се събрали през годините.

И беше невероятно как сами се пресяваха от собствената си нужда да имат надмощие. . . над мен . . над моето мнение. . и когато разбраха, че вече не са авторитети, престанаха да съществуват пред самите себе си, защото това бе тяхното единствено желание през целият им издъхнал, корав и лишен от безпорядък живот. . . Пиша това до един единствен човек, който има нужда от това, който ще положи малкото му останали сили да се промени без да се слее с останалите. . към мен//