Една история без име(част 3)

С отварянето на вратата групата се обърна инстинктивно.
-И като говорим за вълка... - се обади Феликс
-Е как ще пропусна да видя барът си.Все пак той е моето сърце и моята душа.- Маршал му отговори подигравателно.
-А ти къде се губиш?-Побърза да му се скара Ерика.-Аква се поболя от притеснение!

-Ерика,стига.Сигурна съм,че Маршал си има обяснение за отсъствието си през изминалите дни.- Мелани се обади на свой ред.
-И ние с радост ще ги чуем.-Заключи Фелисити.
Аква мълчеше.Не знаеше какво да пита.Не можеше и да разбере причината за отсъствието му.

-Е,-започна той - нали ме питахте как знам толкова за вещиците и най-вече за тези от които вие четирите произлизате.Аз съм вампир.
-Това ни е известно,затова дай направо към съществената част. - Гарет не беше от търпеливите.
Маршал въздъхна и продължи:

-Вие знаете какво съм,но не знаете как станах това което съм и кой ме създаде.Но пък знаете как предците ви са получили своите способности и как вие ги получихте.
-Моля те,поне веднъж не увъртай.-Аква бе станала нетърпелива и искаше да узнае поредната тайна която ги свързваше.

-Когато четирите древни вещици или оригиналните елементи усъвършенстваха своите способности знаеха че нито те нито бъдещите им потомци ще са в безопастност. Те имаха нужда от пазители,които да пазят тях и техните потомци.Трябваше им някой силен,бърз,с изострени сетива и най-важното - той трябваше да бъде вечен.Тогава те направиха нещо,за което после щяха да съжаляват.Избраха едно затънтено село и направиха нужният ритуал.Това беше моето село.

Имаше страничен ефект,за да се храним ни трябваше кръв.Не бе задължително да е човешка,но тя ни прави най силни.Няма да отрека,че доскоро и аз не бях неин почитател.Разделихме се на пет групи.Първата тръгна на север с въздуха,втората на изток с водата,третата на юг с огъня,четвъртата на запад с земята,а петата остана.

Не знам какво стана с тази група.През вековете срещах различни познати от тази група,но така и не разбрах на къде са тръгнали те.

-А ти от кои беше?-Мелани го запита тихо и несигурно.Беше я страх от отговорът.
-Аз бях с водата.Върнах се от събрание на нашата група.
-А ти каза ли им за мен?-В гласа на Аква имаше страх.
-Не.Още не знаят.Но ако научат за теб или за това между нас...

Надявам се да ви хареса.Ако имате забележки или предложения ги оставете като коментар.