Аз и майка ми не се разбираме

Привет! Аз съм момиче на 14, както някои от вас знаят. Моля ви да прочетете историята ми, защото живота ми е съсипан. Бих искала отново да се посъветвам с вас, а именно за това, че загубих приятелските отношения с майка ми, както и доверие. .

Тя постоянно ме обижда с ужасни думи, вика ми. . А така нищо няма да постигне и дори и го казвам. Не мога да и споделя вече нищо, нито съм и споделяла. Крещи за най-малкото. Чуди се за какво да ми се скара, само и само да ми се скара за нещо! ! Ще дам няколко примера. Например вчера ме извикала за нещо от хола, а аз си бях в детската и не съм я чула. След това идва с крясъци, какво се правя, че не я чувам и т. н. Еми не я чух? ?

Можеше да дойде и да ми каже каквото искаше. . Има и други примери, но не искам да си ги припомням, защото се чуствам ужасно. . Най- честите ни поводи за караници са 2. Сестра ми и оценките. Имам 4ки, 8 клас съм и ми е много трудно по всичко. . Уча цял ден, но ми е много трудно. . Ходя на занималня и на уроци по френски(само там ми е проблема). Но нищо. Ето оняден питах майка ми дали може втория срок да ходя на уроци и по математика и тя ми се развика, защо не съм казала по рано. Просто понякога се учудвам как може да вика за такива неща. А сестра ми(на 8г. ). . За нея няма да говоря, защото имам много истории за нея. . Майка ми ме обижда пред сестра ми и после тя ме обижда със същите думи! Казвам на майка ми, по скоро я моля да не ми говори така и то пред сестра ми, все едно съм незнам какво.

Сестра ми постоянно ми казва да се изнасям и т. н. Няколко пъти не съм се прибирала от вкъщи и съм обикаляла улицете до 8-9 вечерта(иначе се страхувам). . Просто след училище не се прибирам, нито звъня на майка ми и отивам в центъра. И познайте-и майка ми не ме търси! Не и пука къде съм, с кой съм и дали се е случило нещо, щом не се прибера. . Но накрая се прибирам и тя казва "За какво се прибра"? Не мога да повярвам. . Обижда ме с думите"боклук, нещастница , че ме мрази" и т. н. После и сестра ми ги повтаря. Е, при тези условия как да и имам доверие, как да и споделям проблемите си? Как да и споделям нещата от живота ми? Аз не мога да и кажа нищо. . Ако не на нея, на кого да се доверя? Нямам много близки приятели. Татко ми отсъства много често. . Нямам човек, на когото да споделя нищо. . Преди 2 години, когато се прибирах от училище един мъж ме беще питал, дали искам да си свали гащите и аз избягах разбира се. .

Тогава казах и на майка ми за това и тя каза да не я занимавам с глупости. Опитвала съм да говоря с нея, но тя казва, че не иска. Като виждам другите как се прегръщат с майките си и се усмихват се разплаквам, както и вщъщи плача постоянно за това. Много ми е тежко. Имам още много неща за казване, но историята стана прекалено дълга и се надявам да получа съвета как на майка ми повече да и пука за мен, как да станем по близки? Надявам се да получа добри съвети, защото ако не сте вие, няма какво да правя!