Родителите ми не ме разбират. Помогнете!
редакция:
АнонименНовак
Здравейте!
На 15 години съм. Имам проблем с нашите. Те са уважавани лекари и очакват от мен да бъда умна, скромна и прилежна. Но за мен да си умен, скромен и прилежен е някак. . . скучно!
Изкарвам доста добри оценки в училище и за това цялата ми рода е решила, че ще стана лекар и ще поема по пътя на родителите ми. Аз обаче не искам това!
Човек на изкуството съм и обичам да рисувам. Може би звучи тъпо, но искам да направя и самата себе си една творба. Искам да си боядисам косата в някои шантав цвят като синьо или зелено, да нося малко по-тежък грим (не чак като на чалга певиците ), да нося по-откачени дрехи, като стана на 18 да си направя татуировка и така нататък. Просто не искам да съм като другите момичета на моята възраст, повечето от които вече си загубиха девствеността (което според мен е пълна тъпотия).
Лошото обаче е, че абсолютно всички - от родителите ми до цялото общество, не смятат това за нормално. Нашите искаха да ме водят на психолог за това. Аз просто мисля по-различно и то още откакто бях малка. Не смятам това да стана лекар и да водя скучен начин на живот за някакъв идеал. Напротив - според мен животът е един и не трябва да се водиш по стереотипите и по това, което обществото смята за правилно. Защото ако направя това което всички ми казват:
"Сега си учи уроците, когато завършиш университета и образованието си тогава се боядисвай и гримирай! ", съм убедена че когато стана примерно на 25 и се боядисам в необичаен цвят всички ще ми казват: "Защо не направи това когато беше тийнейджърка? ".
Мисля, че сега му е времето да се забавлявам, да бъда това, което съм и да не се интересувам от мнението на другите, защото сега е възрастта, в която всяко дете си изгражда характер и искам аз сама да си изградя характера, а не родителите ми да ми го изградят и да ме направят това, което не искам да бъда!
Благодаря, че отделихте време да прочетете това!
На 15 години съм. Имам проблем с нашите. Те са уважавани лекари и очакват от мен да бъда умна, скромна и прилежна. Но за мен да си умен, скромен и прилежен е някак. . . скучно!
Изкарвам доста добри оценки в училище и за това цялата ми рода е решила, че ще стана лекар и ще поема по пътя на родителите ми. Аз обаче не искам това!
Човек на изкуството съм и обичам да рисувам. Може би звучи тъпо, но искам да направя и самата себе си една творба. Искам да си боядисам косата в някои шантав цвят като синьо или зелено, да нося малко по-тежък грим (не чак като на чалга певиците ), да нося по-откачени дрехи, като стана на 18 да си направя татуировка и така нататък. Просто не искам да съм като другите момичета на моята възраст, повечето от които вече си загубиха девствеността (което според мен е пълна тъпотия).
Лошото обаче е, че абсолютно всички - от родителите ми до цялото общество, не смятат това за нормално. Нашите искаха да ме водят на психолог за това. Аз просто мисля по-различно и то още откакто бях малка. Не смятам това да стана лекар и да водя скучен начин на живот за някакъв идеал. Напротив - според мен животът е един и не трябва да се водиш по стереотипите и по това, което обществото смята за правилно. Защото ако направя това което всички ми казват:
"Сега си учи уроците, когато завършиш университета и образованието си тогава се боядисвай и гримирай! ", съм убедена че когато стана примерно на 25 и се боядисам в необичаен цвят всички ще ми казват: "Защо не направи това когато беше тийнейджърка? ".
Мисля, че сега му е времето да се забавлявам, да бъда това, което съм и да не се интересувам от мнението на другите, защото сега е възрастта, в която всяко дете си изгражда характер и искам аз сама да си изградя характера, а не родителите ми да ми го изградят и да ме направят това, което не искам да бъда!
Благодаря, че отделихте време да прочетете това!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 2
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз сега съм на 19.
Като бях малък до 2ри клас правих какви ли не глупости,мятах камъни,пиратки,фалшиви обаждания,запалвах дрехи за факли и какво ли не още,някои от които даже не съм много горд.
В 3ти до 7ми си бях чист зубар.Всичко го правех,като доктор(по учебник),само 6тици имах,не бях много забавен според някои,но от време на време си избухвах.За алкохол,цигари не съм мислил,нито нищо.
В 8ми до 12ти вече се попромених,пак изкарвах 6тици,но карах по-спокойно,защото тормоза от 3ти до 7ми клас ми даде основата и от там нататък ми беше лесно.Изкарвал съм даже и 4ки от 8ми до 12ти.Но пак завърших с 6.Родителите ми,не казваха нищо за лошата оценка,защото знаеха,че мога да я оправя.
Това,което искам да ти кажа:
Да родителите ти са много прави,не ти желаят лошо,но не е задължително да ги слушаш на 100%.
Не знам какъв характер имат те,затова не казвам нищо повече,но бъди себе си.
Боядисай си косата,рисувай,намери човек,като теб и споделяй каквото усещаш.
Ииии внимавай относно някои неща:Аз пия,ако съм в компания,не пуша и не съм пушил,много е вредно и спортувам + това.
И просто не преспивай с 1вия видян,момчетата точно това искат и после те мятат,кат парцал.
Друго нз какво да пиша.Ако имаш да питаш нещо пиши на ЛС или Тук,ако го видя ще отговоря.