Аз и майка ми не се разбираме
АнонименНовак
Привет! Аз съм момиче на 14, както някои от вас знаят. Моля ви да прочетете историята ми, защото живота ми е съсипан. Бих искала отново да се посъветвам с вас, а именно за това, че загубих приятелските отношения с майка ми, както и доверие. .
Тя постоянно ме обижда с ужасни думи, вика ми. . А така нищо няма да постигне и дори и го казвам. Не мога да и споделя вече нищо, нито съм и споделяла. Крещи за най-малкото. Чуди се за какво да ми се скара, само и само да ми се скара за нещо! ! Ще дам няколко примера. Например вчера ме извикала за нещо от хола, а аз си бях в детската и не съм я чула. След това идва с крясъци, какво се правя, че не я чувам и т. н. Еми не я чух? ?
Можеше да дойде и да ми каже каквото искаше. . Има и други примери, но не искам да си ги припомням, защото се чуствам ужасно. . Най- честите ни поводи за караници са 2. Сестра ми и оценките. Имам 4ки, 8 клас съм и ми е много трудно по всичко. . Уча цял ден, но ми е много трудно. . Ходя на занималня и на уроци по френски(само там ми е проблема). Но нищо. Ето оняден питах майка ми дали може втория срок да ходя на уроци и по математика и тя ми се развика, защо не съм казала по рано. Просто понякога се учудвам как може да вика за такива неща. А сестра ми(на 8г. ). . За нея няма да говоря, защото имам много истории за нея. . Майка ми ме обижда пред сестра ми и после тя ме обижда със същите думи! Казвам на майка ми, по скоро я моля да не ми говори така и то пред сестра ми, все едно съм незнам какво.
Сестра ми постоянно ми казва да се изнасям и т. н. Няколко пъти не съм се прибирала от вкъщи и съм обикаляла улицете до 8-9 вечерта(иначе се страхувам). . Просто след училище не се прибирам, нито звъня на майка ми и отивам в центъра. И познайте-и майка ми не ме търси! Не и пука къде съм, с кой съм и дали се е случило нещо, щом не се прибера. . Но накрая се прибирам и тя казва "За какво се прибра"? Не мога да повярвам. . Обижда ме с думите"боклук, нещастница , че ме мрази" и т. н. После и сестра ми ги повтаря. Е, при тези условия как да и имам доверие, как да и споделям проблемите си? Как да и споделям нещата от живота ми? Аз не мога да и кажа нищо. . Ако не на нея, на кого да се доверя? Нямам много близки приятели. Татко ми отсъства много често. . Нямам човек, на когото да споделя нищо. . Преди 2 години, когато се прибирах от училище един мъж ме беще питал, дали искам да си свали гащите и аз избягах разбира се. .
Тогава казах и на майка ми за това и тя каза да не я занимавам с глупости. Опитвала съм да говоря с нея, но тя казва, че не иска. Като виждам другите как се прегръщат с майките си и се усмихват се разплаквам, както и вщъщи плача постоянно за това. Много ми е тежко. Имам още много неща за казване, но историята стана прекалено дълга и се надявам да получа съвета как на майка ми повече да и пука за мен, как да станем по близки? Надявам се да получа добри съвети, защото ако не сте вие, няма какво да правя!
Тя постоянно ме обижда с ужасни думи, вика ми. . А така нищо няма да постигне и дори и го казвам. Не мога да и споделя вече нищо, нито съм и споделяла. Крещи за най-малкото. Чуди се за какво да ми се скара, само и само да ми се скара за нещо! ! Ще дам няколко примера. Например вчера ме извикала за нещо от хола, а аз си бях в детската и не съм я чула. След това идва с крясъци, какво се правя, че не я чувам и т. н. Еми не я чух? ?
Можеше да дойде и да ми каже каквото искаше. . Има и други примери, но не искам да си ги припомням, защото се чуствам ужасно. . Най- честите ни поводи за караници са 2. Сестра ми и оценките. Имам 4ки, 8 клас съм и ми е много трудно по всичко. . Уча цял ден, но ми е много трудно. . Ходя на занималня и на уроци по френски(само там ми е проблема). Но нищо. Ето оняден питах майка ми дали може втория срок да ходя на уроци и по математика и тя ми се развика, защо не съм казала по рано. Просто понякога се учудвам как може да вика за такива неща. А сестра ми(на 8г. ). . За нея няма да говоря, защото имам много истории за нея. . Майка ми ме обижда пред сестра ми и после тя ме обижда със същите думи! Казвам на майка ми, по скоро я моля да не ми говори така и то пред сестра ми, все едно съм незнам какво.
Сестра ми постоянно ми казва да се изнасям и т. н. Няколко пъти не съм се прибирала от вкъщи и съм обикаляла улицете до 8-9 вечерта(иначе се страхувам). . Просто след училище не се прибирам, нито звъня на майка ми и отивам в центъра. И познайте-и майка ми не ме търси! Не и пука къде съм, с кой съм и дали се е случило нещо, щом не се прибера. . Но накрая се прибирам и тя казва "За какво се прибра"? Не мога да повярвам. . Обижда ме с думите"боклук, нещастница , че ме мрази" и т. н. После и сестра ми ги повтаря. Е, при тези условия как да и имам доверие, как да и споделям проблемите си? Как да и споделям нещата от живота ми? Аз не мога да и кажа нищо. . Ако не на нея, на кого да се доверя? Нямам много близки приятели. Татко ми отсъства много често. . Нямам човек, на когото да споделя нищо. . Преди 2 години, когато се прибирах от училище един мъж ме беще питал, дали искам да си свали гащите и аз избягах разбира се. .
Тогава казах и на майка ми за това и тя каза да не я занимавам с глупости. Опитвала съм да говоря с нея, но тя казва, че не иска. Като виждам другите как се прегръщат с майките си и се усмихват се разплаквам, както и вщъщи плача постоянно за това. Много ми е тежко. Имам още много неща за казване, но историята стана прекалено дълга и се надявам да получа съвета как на майка ми повече да и пука за мен, как да станем по близки? Надявам се да получа добри съвети, защото ако не сте вие, няма какво да правя!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 4
50
42
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (20)
Изпрати
Според мен, трябва да оцелиш подходящ момент, да седнеш срещу нея и да й кажеш, че те кара да се чувстваш ужасно, че те стресира допълнително, а ти си само на 14! Попитай я възможно най-спокойно какво можеш да направиш, за да промениш отношението й към теб и и кажи, че може да ти разкаже какво й тежи и че ще опиташ да и помогнеш, защото си и дъщеря и те е грижа.
Ако не се получи пак, тъй като в един момент осъзнаваш, че нормален разговор не може да бъде проведен, говори с баща си, но му говори като възрастен с възрастен, накарай го да осъзнае, че това не е просто каприз на детето му, а че ситуацията е сериозна и не можеш повече да продължаваш така. Кажи му, че ако и той не може да ти помогне, ще намериш някой, при когото да отидеш да живееш завинаги.
Помисли си за някои роднини, за временно. Намери приятелки, на които ще можеш да разчиташ.
В краен случай-потърси някакви организации, които биха ти помогнали при домашен тормоз.
Вярвай, че си на 14, но можеш да се справиш и не падай духом!
Ако не се получи пак, тъй като в един момент осъзнаваш, че нормален разговор не може да бъде проведен, говори с баща си, но му говори като възрастен с възрастен, накарай го да осъзнае, че това не е просто каприз на детето му, а че ситуацията е сериозна и не можеш повече да продължаваш така. Кажи му, че ако и той не може да ти помогне, ще намериш някой, при когото да отидеш да живееш завинаги.
Помисли си за някои роднини, за временно. Намери приятелки, на които ще можеш да разчиташ.
В краен случай-потърси някакви организации, които биха ти помогнали при домашен тормоз.
Вярвай, че си на 14, но можеш да се справиш и не падай духом!
2
0
И аз съм била в същата ситуация.Намери сили и кажи всичко на татко си аз него направих и сажелявам.Вярвам той ще ти помогне.
2
1
Според мен сериозният проблем е че майка ти е доста време сама с вас двете и ти като по голяма го отнасяш всичко.Опитай се да поговориш с нея и ако искаш даже я попитай какво и тежи и и помогни ако можеш и искаш разбира се.Понякога родителите не си дават сметка колко нараняват децата си защото са много натоварени и понякога им идва до гуша все те да са отговорни за всичко .Вече си голяма и при тази ситуация съм сигурна че ако искаш би могла да и оомагаш с доста неща а не да скиташ по улиците.Все пак щом ходиш на уроци по френски значи я интересува твоето бъдеще ако не щеше да те спре.Напиши и писмо където можеш да и кажеш всичко което чувстваш.опитай може да се получи.но не се доверявай на нвпознати
2
1
Аз съм на 35 г. Не искам и да се сещам за детството и юношеството си - бой, унижения, гонене от къщи, насилствено безразборно рязане на кичури от косата ми, оставяне без храна за седмица, прибиране на всичките ми дрехи, в т.ч. и горни и обувки посред зима, защото били купени с нейните пари, какви ли не вулгарни епитети за обръщение и всичко това придружено с чувството на пълно безсилие, защото нямах къде да отида и как вобще да оцелея физически без нея. Дори по едно време обмислях възможността да отида сама в дом за деца, лишени от родителска грижа и да заявя, че желая да остана там. И неизменните истерични крясъци. Веднъж дори ми крещя "умри!", при това ми го повтори няколко пъти. В течение на времето подложих себе си на терапия и изчетох доста литература. Убедих се, че съм отгледана от социопат. Животът ми беше изключително труден без родителска подкрепа. Моят съвет е да говориш с баща си и съвсем сериозно да поискаш помощ от него да те отдели от този тормоз. Аз все още не мога да се съвзема докрай и продължавам да сънувам кошмари.
3
1
Виж.ако искаш пиши ми на Facebook .. Иначе само който е имал проблеми такива ще те разбере затова съм по съгласен с първите двама.. Ако искаш пиши ми там имам нещо ти кажа
4
7
Дано не си педофил. Малките момичета, които споделят проблемите си в интернет трябва да бъдат много внимателни с предложения, като твоето. Какво те притеснява да й кажеш, каквото имаш да й казваш тук?
20
0
имам подобен проблем майка ми е същата гони ме от вкъщи обижда ме ....веднъж закара мен и баща ми при баба ми "за да се махнем" и мръзнахме пред колата да се върнем в нас до 12 вечерта...къса ми дрехите хвърля вещите ми от нас и не се търпеше казва,че аз нямам право на вещи защото съм едва на 13.......когато започна да уча идва до мен и ми крещи после защо съм имала тройки......съвета ми е знам,че е трудно но се съгласявай с всичко а реално не го прави слушай музика не мисли за майка си :)
1
1
Помисли как да се изнесеш при баба си или дядо си, при други роднини. Избягай от тези змии докато е време!
4
0
Здравей мила,коментарите по нагоре въобще не ми харесват.Как може да ти дават съвети да си тръгнеш или да си хванеш някой та ти си на 14 години.Аз също имам дъщеря на 14г. и още една на 9г.както при всички родители и ние имаме разногласия и с двете не само с голямата,е с нея са малко повече.Винаги съм се старала да съм приятелка с тях да ги подкрепям мисля,че всяка майка иска да е така с децата си.Не знам как един родител би постъпвал като твоята майка,честно да ти кажа ако такава сцена се разиграе пред мен както те е обиждала повярвай ми бих я сложила на мястото и.Такива хора не заслужават да имат деца.Моя съвет като майка е да и кажеш какво чувстваш и да се опиташ да поговориш с нея.
1
0
