Античността е белязана от едно събитие, което оставя незаличими следи в историческата памет на поколенията, живели столетия и хилядолетия след събитието. Това е Троянската война, която слага край на една изключителна цивилизация - тази на Троя.
Мястото на Троя и троянската война в древността
В античния свят Троя заема едно от централните места. Тя представлява цивилизация - образец за развитие и устройство на обществото. Тя е и пример за държавническо управление, мъдрост, преклонение пред вечните ценности, каквито са семейството и рода, родината и боговете. В нея е цялото развитие на древния свят в неговите най-чисти и висши форми. Затова и погиването на тази цивилизация оставя толкова болезнени следи в съзнанието на съвременниците и потомците.
Паметта за тази трагедия ражда множество митове, които са изпети в песенна форма от аедите - древни скитащи певци. В тяхно изпълнение митологичният цикъл е подреден в хронологическа последователност. Случки и събития се редуват в сюжета и са обединени от причинно-следствени връзки. Сюжетите от митологията за войната срещу Троя са много, но безспорно Омировата поема е с най-висока художествена стойност.
Раждане на поемата Илиада и композиционна постройка
Илиада - поемата на Омир, е създадена 500 години след разрушаването на Троя и е построена върху основата на по-стари песни за това събитие. Смята се, че първоосновата на песенните творби е от ІХ и VІІІ век преди Христа. Първият запис на творбата е направен през VІ век преди новата ера по заповед на тирана на Атина Пизистрат. Тогава става разделянето на поемата на 24 песни, колкото е броят на буквите в елинската азбука. Поемата обхваща 15 700 стиха, с което представлява едно значително по обем цялостно произведение.
Името на поемата е избрано по старото име на Троя - Илион. Илиада е поема за съдбата на древния град Илион.
Обсадата на Троя продължава 10 години, но поемата Илиада обхваща само края на десетата година от нея. Действието е заключено в 51 дни от последната десета година на войната.
Композицията на поемата е класическа. Съдържа основните композиционни моменти:
- Завръзка - свадата на Ахил и Агамемнон;
- Перипетии -смъртта на приятеля на Ахил Патрокъл;
- Развръзка- смъртта на Хектор след двубой с Ахил;
- Епилог - помирението на враговете Ахил и Приам и връщане на тялото на Хектор на баща му, за да бъде погребан достойно.
Основни проблеми и събития в поемата Илиада и тяхното разрешаване
Колкото и невероятно да звучи, в основата на една поема за война основният проблем не е свързан с бойната слава, а с красотата. Проблемът за красотата има своята първопричина, той е добре мотивиран и има своята завръзка. Елена, най-красивата жена на земята, е омъжена не по неин избор за царя на Спарта Менелай. Нарушена е хармонията на интимния човешки свят и това поражда конфликт, който движи цялото действие нататък. Хубавата Елена се влюбва в красивия принц Парис и бяга с него в Троя. В интерпретацията на проблема за красотата движеща сила е любовта. Омировото виждане отразява античната представа, че любовта има право на свободна изява.
Друг основен проблем е проблемът за дълга във всички негови измерения. Дългът пред любимите хора, пред приятелите, пред родината, които стоят пред всеки член на обществото. Тези проблеми са представени и разрешени чрез действията на основните персонажи - Ахил, Хектор, Приам. Ахил защитава това, което смята за свое по право. Хектор се подчинява на дълга си пред народа, чийто бъдещ водач е. Приам е стожер на своята цивилизация. Всеки от тях защитава своите ценности и разбирания на фона на титаничния сблъсък между два силни лагера.
Дългът в Илиада върви неразривно свързан с друга основна тема - за помирението.
Всеки от героите в тази епична сага действа, ръководен от основните си възгледи, от изградената си ценностна система. Ахил се поддава на гнева си и предизвиква Хектор на двубой. Войнът Хектор приема, въпреки че човекът Хектор не одобрява войната като начин за разрешаване на противоречията. Ахил убива Хектор и осквернява тялото му, което е недостойно поведение.
Но независимо от събитията, които са резултат на човешките страсти и слабости, накрая идва помирението. То в Омировата Илиада утвърждава идеята, че естественото състояние, в което човекът трябва да живее, е мирът, а не войната.
