Всеки човек като дете е имал своя мечта. Детските мечти са невероятни, грандиозни, защото децата просто мечтаят, без да държат сметка доколко сбъдването на мечтата е реално постижимо. Затова фантастичните детски мечти обикновено не се осъществяват.
Има обаче хора, които успяват да сбъднат тези ранни свои желания, колкото и невероятни да са. Един от тях е Хайнрих Шлиман. Неговата голяма детска мечта е била да открие митичната Троя, за която Омир разказва в поемата си Илиада. Шлиман сляпо вярвал на Омир и бил убеден, че древногръцкият разказвач пресъздава напълно реални факти, събития и герои, описва съществували местности, градове и ако се търси там, където трябва, те ще бъдат намерени. На местата, указани в поемата на Омир. На тази своя вяра и мечта Шлиман посветил целия си живот. И Омировата епоха му се отплатила щедро.
През 1868 година Шлиман се преместил в Гърция и като археолог лаик започнал разкопки на територията на Турция, в местността Хисарлък в Мала Азия. С поемата Илиада в ръка, той копаел, уверен, че под краката му лежат останките на славната Троя на цар Приам. През 1873 година Шлиман открил златно съкровище, което нарекъл Съкровището на Приам. Днес то е известно и като Златото на Троя.
Шлиман лично извадил от земята златно съкровище, което нарекъл Съкровището на Приам
По време на разкопките около останките от предполагаемия от Шлиман дворец на цар Приам археологът попаднал на голям меден предмет, а зад него блестял друг от злато. Решил да скрие находката и затова дал сигнал за обедна почивка. Докато работниците почивали, Шлиман сам извадил новата находка от земята. Там открил и изключителното златно съкровище. Големи чаши, две златни диадеми, на едната от тях висели 90 верижки от злато. Имало и гривни, обеци, над 8 хиляди пръстена, огърлици, съставени от изящни пластинки и всичко това от чисто злато. Открил и големи сребърни кани. Шлиман бил убеден, че тези красиви накити са блестели на тялото на хубавата Елена. Затова и нарекъл намерените предмети Съкровището на Приам. Съобщението му предизвикало истинска сензация.
По-късно тези предмети били подложени на щателна датировка и се оказало, че съкровището е от около 2200 години преди новата ера или датировката му е 1000 години след творбата на Омир.
Шлиман продължил дейността си на археолог и открил между 19 и 21 съкровища, но това, което се нарича Златото на Троя, е най-бляскавото му откритие.
Съдбата на съкровището на Приам
Шлиман подарил съкровището на Берлинския музей за праисторическа и ранна история, където е съхранявано до 1941 година. След 1941 година съкровището се пазело в мазето на банка в Берлин, но когато започнали бомбандировките, е преместено в бункер. След превземането на Берлин през 1945 година съкровището заминало за Москва и по-късно е изложено в Пушкинския музей в руската столица. В момента Златото на Троя се съхранява в Русия и се организират изложби, където може да бъде разгледано.
Коментари