Мозъкът ни изобщо не спи, докато ние си почиваме. Той работи със същата натовареност, както и когато сме будни. Докато спим, мозъкът анализира изминалите събития, проверява състоянието на вътрешните органи.
На практика си почиват само мускулите на тялото, но идеята на съня не е в това да си починат мускулите. Главната функция на съня е да се даде на мозъка възможност да направи анализ на тялото.
Ако не можете да се наспите достатъчно през седмицата, защото трябва да си лягате късно и да ставате рано за работа, не се надявайте, че ще компенсирате през почивните дни.
Излишният час сън през уикенда нанася повече вреда, отколкото полза. Измамното усещане за бодрост, което ще получите, след като сте спали до обяд през уикенда, ще изчезне още на другия ден, защото ще си легнете още по-късно.
Ако не спите поне малко през денонощието, тялото ви ще бъде подложено на огромно натоварване. Ще се променят всички биохимични показатели, включително и биохимията на мозъка.
Тези показатели се възстановяват след три денонощия, но не напълно. Това води до повишаване от риска на много сериозни заболявания, едно от които е хипертонията.
По-рано се е смятало, че човек сънува само в бързата фаза на съня. Сега обаче вече се знае, че и бавната фаза на съня е придружена от сънища. Тя наистина е бавна – ако по време на бързия сън виждаме сцени като от кино, то по време на бавния виждаме картини и снимки.
Ако човек не спи пет денонощия, той не умира, но продължава да изглежда буден, макар че всъщност вече спи. Просто организмът не може да издържи такова натоварване.
Затова на шестия ден този човек може да извършва работа, която изисква не много силна концентрация, да разговаря с вас, да върви, но всичко това ще прави насън.
Най-много спят сангвиниците – по девет часа. Те се впечатляват от всичко и ако преди да заспят, изпитат силна емоция, мозъкът им има нужда от повече време за анализ на получената информация. Най-малко спят меланхолиците си – шест часа сън им стигат.
Коментари