Омировата Илиада, древният преразказ на Троянската война, е един от най-големите шедьоври на литературата. Историците отдавна спорят точно на колко години е това велико дело. Еволюционната лингвистика се опитва да систематизира различията между съвременните и исторически текстове. Това може да доведе до изместване на доскоро приеманата дата.
Доктор Марк Пагел от Университета в Рединг е един от най-големите специалисти в тази област. За да се определи точната дата, обяснява той, се прилага еволюционно лингвистичния фонетичен статистически метод за да се разграничат Омировият (стар гръцки), модерният гръцки и древно хетския стилистически модел на изразяване. Така учените стигат до датата за написване - някъде около 760-710г. пр. н. е.
Хетският е изчезнал език от анадолската група на индоевропейските езици, който е съхранен на клинообразни скриптове.
Именно те го датират някъде между 16-13 в. пр. Хр. Изследователският екип анализира разликите между този език, Омировия гръцки и модерния гръцки, за да оцени кога точно тези езици са се разделили или деформирали, тъй като се има в предвид процента на думите, които са идентични.
Професор Пагел казва, че техният метод за изследване на Илиада не е исторически, археологически или с цел търсене на културна информация. Той и неговият екип се опитват, чрез статистически анализ на споделения речник на тези три езика и лексикално подменените такива в други индо европейски езици да определят истинската дата за написването на Илиада.
И наистина, датата съвпада с поставената от литератори и археолози дата. Но резултата от това проучване показва нещо много по-важно, а именно, че езикът може да бъде използван като сигурен метод за датиране, като гените, за да се разгадаят въпроси, свързани с история, археология и антропология.
Отделно от това изследване, предишно такова на проф. Пагел проучва еволюцията на човешките езици. Теорията е изградена на представата за това как са се развили 7-те хиляди живи езици.
Интригуващата му теза е относно това защо хората са еволюирали в сложна система от езици и предлага теорията, че езикът е част от „социалната технология”, която да позволи на ранните човешки племена да имат достъп до нов мощен инструмент: сътрудничеството.
Неговия изследователски екип документира начина, по който ние използваме езика и изследва защо някои думи успяват да оцелеят, а други остаряват с течение на времето, чрез използване на статистически оценки за лексикалната замяна на набор от лексика в индоевропейските езици.
Коментари