Притча за удавника или докъде води сляпата вяра

Притчи

Живял някога един много набожен човек. Той всеки ден се молел на Господ и не пропускал да му благодари за благата в живота си. Един ден обаче селото, в което той живеел, било застигнато от голямо бедствие.

След като дълго време валял пороен дъжд, близката река излязла от коритото си и заляла всички къщи. Плувнали във вода домовете на хората и те взели да се спасяват.

– Хайде, човече, идвай с нас! – взели да подканят селяните вярващия човек.

Но той не искал и дума да чуе и настоявал, че няма нужда да си тръгва.

– Ако се наложи, Бог, ще ме спаси! – повтарял мъжът.

Но бурята ставала все по-силна и водата вече можела да се прекоси само с лодка. Затова и съседите на вярващия човек все по-упорито го викали:

– Хайде, качвай се в лодката, че ще загинеш във водата!

– Не, нямам нужда от вас! Ако съм в опасност, Бог ще ми се притече на помощ! – продължил да мърмори мъжът.

Малко след тези думи обаче нивото на водата се покачило още по-рязко и мъжът загинал, а след това се изправил и пред самия Всевишен.

– Боже, защо ме предаде така. Аз ти посветих целия си живот, а ти не се опита да ме спасиш! – укорил мъжът Господ.

А Бог го поглед с изненада:

– Малко ли пъти се опитах да ти помогна! Колко лодки ти пратих…

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари