Живяла някога една девойка. Тя била много нещастна, защото още в детството си изгубила своето зрение. Единственото нещо, което можело да я накара да се усмихне, било милото държанието на нейния любим, който неотлъчно бил до нея.
Девойката твърдяла, че много обича своето момче и ако може да прогледне само за един час, веднага би се омъжила за любимия си. Неочаквано един ден се случило чудо - момичето се събудило и видяло цялата красота на заобикалящия го свят.
Прогледналата девойка огледала всички чаровни мъже около себе си и своя невзрачен приятел, който също се оказал сляп. Тогава тя изпитала отвращение към доскорошния си любим и отказала да сключи брак с него.
Когато разбрало какво се е случило, момчето тихо заплакало. То решило да се сбогува с девойката с писмо, в което написало:
Грижи се за себе си, любов моя. И не забравяй, че колелото на живота се върти и този, който е здрав днес, утре може да е немощен. Никога не се знае къде ще спре то.
Коментари